„Най-важната полза от интелигентността на съвестта това е душевното спокойствие. Човек, който има висока логическа интелигентност, притежава виждане за нещата, бива сочен за пример, има успех. Но дали е щастлив?“
За интелигентността на съвестта, етичността, вътрешната и външната отговорност, споделено от турския психиатър проф. д-р Невзат Тархан, създал своята терапия върху притчите на почитания персийски поет и мъдрец Руми.
...
♥ Що е интелигентност на съвестта
Смятам, че е по-правилно, когато се дава название на този вид интелигентност, вместо думата „духовност“ да се използва „съвест“. Интелигентността на съвестта в известен смисъл е способността на човек да се вслуша във вътрешния си глас, да осъзнае отговорностите си в рамките на личността си и извън нея. В нас има глас, който ни казва кое е правилно и кое грешно. По тази причина хората с висока интелигентност на съвестта премислят до колко могат да се обосноват за всяко нещо, което направят. Тоест вместо само да се интересуват за ползите си, те усещат и отговорност пред Създателя. Поради тази причина притежават етичност. Във всяка ситуация отстояват принципите си и са честни. Има една мъдрост: „Майката на това човек да бъде добър, е скромността, а бащата - смелостта“. Тези хора могат да поемат риск заради правото. Макар че лично са скромни, могат да защитават твърденията си. При това могат да го правят, без да надуват егото си. Това, че егото им не изпъква, е друг знак за приоритетите на ценностите им. Този тип хора не действат в името на собственото си его, а в името на принципите си. Готови са да поемат сериозни рискове заради тях. Ако се вгледате в тях, ще видите, че по характер те са изключително скромни, а ако обърнете внимание на нещата, които правят, ще забележите, че това са дейности, за които нормалните хора нямат смелост, и че в края на краищата се увенчават с успех.
Тези хора говорят мъдро, а в думите им се съдържа поука. Когато взимат дадено решение, те са способни да проведат сериозни морални разсъждения. За тях е важно хората да са честни, да отстояват принципите си и да са добронамерени. Тъй като тези хора се чувстват отговорни пред Създателя, те не са реактивни, а са проактивни. Тъй като знаят, че Бог контролира живота, те са наясно със собствените си граници. Не забравят, че са гости на този свят и че са само наематели тук. Вярват, че в замяна на дадения им живот на този свят трябва да са „добри хора“. Мислят така: „Ако не съм добър човек, не мога да изпълня мисията си на този свят, Дори ако след смъртта бъда допуснат до Рая, това е благоволение на Бога“. Тъй като разсъждават така, те не си приписват успеха. Но и не го подценяват. За тях е важна както видимата, така и скритата страна на нещата. Отдават значение на личността и характера. За тях е важно понятия като позиция, сила, слава, пари и красота да бъдат използвани по етичен начин.
Ценности на интелигентността на съвестта:
Вслушване във вътрешния глас
Вътрешна и външна отговорност
Обоснованост на действията
Отговорност към създаващата сила
Притежаване на етични ценности
Разсъждаване в морален аспект
Мъдрост
Скромност
Честност и принципност
Когато се зададе въпросът: „Истината ли довежда силата, или силата довежда истина?“, хората, които притежават сила, но не и етичност, биха отговорили: „Силата довежда истината“, тяхното разбиране е: „Силният е прав“. Докато хората, при които е развита морална чувствителност, биха отвърнали: „Истината сама по себе си е силна“. Според тях истината довежда силата. Ако попитаме човек с етични ценности и висока интелигентност на съзнанието: „Какво е грешка?“, той би отговорил „Да сбъркаш“. Но за някой, който няма етичност, „грешката е да бъдеш хванат“. Според него щом не си хванат, значи няма грешка. Това е признак на макиавелистки подход.
Отговорът на въпроса: „Какво е да си лоялен?“, за хората без етични ценности ще бъде: ,Да бъдеш привързан към нещо, да си лоялен, е по-добре, отколкото да си честен“. Да кажем, че се подчинявате на някой лидер, тогава може да лъжете заради него. Защото за него верността е по-важна от честността и правдата. Заради преданост той може да промени една правда в главата си.
Известен бизнесмен, съпругата му, приятелят му и неговата жена заедно седят в сладкарница и си говорят. Изведнъж помежду им възниква спор. Той се разгаря и се стига до съд. И започналият спора бизнесмен, и отсрещната страна реагират остро, и двамата са сбъркали, но този човек посочва жена си като свидетел в съда, за да излезе победител. Съпругата му казва: „Не мога да кажа нещо, което не е вярно, тук ти имаше вина“. Тъй като жената отказа да защити грешката на съпруга си, той решава да се разведе с нея. Тук той показва поведението на хората без морален интелект, които твърдят: „Да си лоялен, е по-важно, отколкото да си честен“. Онези, които имат ниска интелигентност на съвестта, действат според конюнктурата. Тоест на всяка маса говорят различни неща, реагират както им се наложи.
Но хората, които притежават висока интелигентност на съвестта, се опълчват решително. Какаото и да се случи, те казват: „Мога само толкова“.
Когато става дума за поделянето на стока или нещо ценно, неетичните хора отсичат: „Стига ти и даже ти е много“, за отсрещната страна, която получава част, докато онези, които притежават етични ценности, настояват за честна подялба. Без да подценяват отсрещния, те му обясняват: „В името на правотата твоят заслужен дял е толкова и затова постъпвам така“.
Когато има някаква проверка във връзка с работата им, неетичните хора веднага преминават в защита. А етичните първо се интересуват, дават предложения, приемат недостатъците си и правят стъпки в правилната посока.
Когато погледнем живота на хората с висока интелигентност на съвестта, виждаме, че те прилагат на практика тези принципи. Не са припрени, упорити са. Не пристъпват към действие, без да са помислили за резултата. Макар и в началото да им е трудно, накрая печелят. Жънат успехи. Най-сериозната им мотивация е вътрешната. Имат желание да полагат усилия и са способни да се активизират. Не правят нещо, защото някой им е казал, а защото е правилно и своевременно. Не са мързеливи, тъй като действат, изхождайки от собствените си вътрешни истини. Стараят се да гледат на събитията през прозореца на оптимизма. Наясно са, че освен тях съществуват и други хора.
В живота на хората, притежаващи интелигентност на съвестта, оптимизмът е основен, а несигурността е изключение. Те се сблъскват по едно и също време и с положителни, и с отрицателни събития, но не изпадат в отчаяние. Не допускат да се окажат обхванати от чувството, че са жертви или роби на нещо. Те могат да бъдат щастливи дори и в затвора. За тях е важно да оценяват онова, което притежават, и да се радват на малките неща. За хората с висока интелигентност на съвестта искреността и откровеността са на преден план. Искреността им подсилва способността им да бъдат убедителни. Те имат повече приятели. Тъй като биват приемани лесно, обикновено не остават сами. Онова, което мразят най-много, е двуличието. Става им неудобно и от церемониалната учтивост. Обичат добронамереността, отзивчивостта и щедростта. Поради тези свои особености се радват на доверие и биват харесвани. Успокояват хората около себе си. Понякога е възможно да бъдат разбрани погрешно, защото държат много на принципите си, но дори и това да се случи, с течение на времето, а понякога и след смъртта си, те биват правилно оценени. И Мевляна е бил разбран най- добре след смъртта си. Синът му Султан Велед е събрал творбите му.
Изключителните постижения на хората с висока ерудиция излизат наяве след смъртта им. Орехът започва да дава плодове след дълго време, но е дълголетник. По подобен начин делото на мъдреците е дълголетно и оставя следа.
Грешен подход в бизнес живота на човек е да се сравнява с успелите. Правилното е да съпоставя настоящото си положение с целта, която следва. Успехът не е нещо моментно, той е съвкупност или резултат. Когато види успял човек, завистливият обръща внимание на моментния успех и чувства липса у себе си. Докато онзи, който мисли правилно, няма да се загледа в моментния, а в съвкупния успех. Той смята така: „Ако до края на живота си съм свършил еди-кои си неща, значи мога да успея“. Той може да използва тези свои идеи като средство да се активизира. Може да формира техника за мотивация чрез думите: „По-нататък в живота си трябва да постигна следното...“. По този начин, когато види успял човек, чувството на завист, което се заражда в него, бива отклонено в посока, от която не би наранило нито него, нито другиго.
Най-важната полза от интелигентността на съвестта това е душевното спокойствие. Човек, който има висока логическа интелигентност, притежава виждане за нещата, бива сочен за пример, има успех. Но дали е щастлив?
Наполеон казва: „Дните от живота ми, в които съм бил щастлив, не наброяват повече от шест“. Има амбиция, има способност, има трудолюбие, но липсва ерудиция. И накрая не може да се почувства щастлив.
Интелигентността на съвестта носи спокойствие на човека. Хората с емоционална интелигентност могат да са харизматични лидери, да задвижват масите, да постигат победи. Но ако е налице единствено емоционална интелигентност, тя изгаря бързо като пламък от слама. Човек с висока емоционална интелигентност, който обаче няма никаква ерудиция, може да бъде много добър търговец, прекрасен специалист по връзки с обществеността, но в дългосрочен план ще остане сам. Защото доверието в него е ниско. Подобно на думите: „Витрината им е пълна, но сърцата им са празни“, тези хора имат лоши взаимоотношения и с близките си. Те пораждат много добро първо впечатление, но не могат да осъществят качествена и щастлива връзка дори и с най-близките си хора. Защото са лишени от способността да поддържат взаимоотношенията. За дълготрайните връзки трябва едновременно и петте типа интелигентност да съществуват в определен баланс. Тоест, ако човек си казва: „Искам да бъда обичан“, тогава трябва да развие своята интелигентност на съвестта.
Създателят ни говори с нас чрез езика на събитията. А този език може да бъде разбран единствено от онзи, който се замисли какво е посланието на Създателя в конкретния случай. Например:
Един град във Франция бил наводнен. Хората избягали на покрива на църквата. А отецът се молел: „Дано Бог да дойде и да ме спаси“. Един човек му се притекъл на помощ, но той казал:
- Господ ще ме спаси.
След това дошъл хеликоптер, но той не приел и него.
Когато отишъл на оня свят, отецът казал:
- Боже, толкова много ти се молих, а ти не ме спаси.
Тогава Господ му отвърнал:
- Глупави мой рабе, аз ти изпратих човек, не тръгна с него; изпратих ти лодка, не се качи; накрая дойде и хеликоптер, но и него отпрати. Какво повече да сторя?
От: „Словото на Руми като терапия“, Невзат Тархан, изд. Прозорец
Снимка: Nevzat Tarhan, memurlar.net