Томас Хобс (1588-1679) – натурфилософ и основател на политическата философия за вярата си в Бог
1. В своята книга „Левиатан”, в главата „Всичко, което е необходимо за нашето спасение, е вяра и подчинение” Хобс пише: „Всичко, което е необходимо за спасението ни, се съдържа в тези две неща: вяра в Иисус Христос и подчинение на Божия Закон. Ако нашето подчинение можеше да бъде съвършено, тогава то щеше да бъде достатъчно за нашето спасение. Обаче тъй като всички ние сме виновни за това, че не се подчиняваме на Божия Закон – тук имам предвид не само първоначалния бунт на Адам, но също и всички наши сегашни прегрешения – понастоящем от нас се изисква не само да се подчиняваме до края на нашия живот, но и да заслужим опрощение за досегашните ни грехове. Това опрощение ние ще получим като награда, ако повярваме в Христос.” (THOMAS HOBBES, “Leviathan”, Oxford University Press, 1998, 391).
2. В „Левиатан”, в главата „Какво подчинение е необходимо” Хобс пише: „Подчинението на Божия Закон понякога се нарича милосърдие и любов, защото в основата на милосърдието и любовта стои едно искрено желание за подчинение, а и защото нашият Спасител Иисус Христос ни показа, че ако истински обичаме Бога и нашите ближни, всъщност ние изпълняваме целия Закон. Понякога подчинението се нарича справедливост, защото справедливостта не е нищо друго, освен искрено желание всеки да получи това, което е заслужил; т.е. справедливостта е желание да се подчиняваме на Закона. Понякога подчинението се нарича покаяние, защото да се покаем означава да се отречем от греха, а чрез това отричане нашата воля се завръща към подчинението. Следователно всеки човек, който искрено изпълнява Божиите заповеди, който наистина се разкайва за своите грехове, който обича Бога с цялото си сърце и ближните си както себе си, е достигнал до онова истинско подчинение, което води към вечния живот в Божието Царство. Защото ако Бог беше решил да допусне в Божието Царство само онези, които са абсолютно невинни, тогава нямаше да може да се спаси нито един човек.” (HOBBES 1998, 391).
3. В „Левиатан”, в главата „Най-важното изискване в Християнството” Хобс пише: „Най-важното изискване, което според Библията е абсолютно необходимо за нашето спасение, е да повярваме, че именно Иисус е обещаният Месия (Христос). Всъщност името Христос е титлата на Царя, който беше обещан от Бога чрез пророците от Стария Завет. Още тогава Бог обеща, че ще изпрати в този свят един Цар, който ще властва вечно над еврейския народ и над всички други народи, които вярват в Него. Бог обеща, че вярата в този Цар ще донесе на всеки човек онзи вечен живот, който беше загубен заради греха на Адам.” (HOBBES 1998, 394).
4. „Някои хора питат: „Не е ли недостатъчно за нашето спасение да вярваме единствено в това, че Иисус е истинският Христос? Не е ли също толкова важно да вярваме, че Бог е всемогъщ, че е Творец на света, че Иисус е възкръснал и че всички хора ще възкръснат от мъртвите при Второто Пришествие?“. На този въпрос аз отговарям: Да, ние трябва да вярваме също и в тези неща, но в действителност те се съдържат в нашето основно вярване, че Иисус е Христос. Всъщност с повече или с по-малко труд тези неща могат да бъдат логически изведени от това наше вярване. Защото е очевидно, че хората, които вярват, че Иисус е син на Бога на Израел и че Богът на Израел е всемогъщият Творец на Вселената, неизбежно вярват във всемогъществото на Бога. Абсурдно е да вярваме, че Иисус е Царят, Който ще царува цяла вечност, ако не вярваме, че Той е възкръснал от мъртвите. Защото един мъртъв труп едва ли може да изпълнява функциите на всемогъщ Цар.” (HOBBES 1998, 398-399).
* От антологията „50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска агенция „Спектра”, Варна
Портрет: Thomas Hobbes , commons.wikimedia.org
