Вкопчването е страдание. Желанието трябва да се пусне ♥ Четирите  благородни истини

Как да се научим да „пускаме“ желанията си, с които ни затрупва нашият вечно оплакващ се критичен ум – без да ги съдим и умуваме до безкрай. Споделяме мъдростта на малката книжка с беседи, произнесени от почитаемия Аджан Сумейдо върху централното учение на Буда - „Четирите благородни истини“. 

♥ Вкопчването е страдание 

Обикновено поставяме между чувството и страданието знак за равенство, но чувството не е страдание. Вкопчването в желанието – стискането му, това е страданието. Желанието не причинява страдание. Причината за страданието е вкопчването в желанието. Това твърдение трябва да се разглежда и съзерцава от гледна точка на личния опит. Трябва да изследвате желанието и да го разпознавате като такова. Трябва да знаете кое е естествено и необходимо за оцеляването и кое не е. Може да ни обземе идеализъм и да си мислим, че дори нуждата от храна е някакъв вид желание, което не бива да имаме. Човек може да достигне дори до нелепости. Но Будата не е бил нито идеалист, нито моралист. Той нищо не се е опитвал да заклейми. Опитвал се е да ни пробуди за истината, така че ясно да видим нещата. 

Появи ли се тази яснота и правилния поглед, вече няма страдание. Пак може да изпитвате глад. Пак ще ви трябва храна, без това да се превръща в желание. Храната е естествена нужда на тялото. Тялото не е аз; нуждае се от храна, иначе ще отслабне и ще умре. Такова е естеството на тялото – и в това няма нищо лошо. Ако станем много морални и принципни и смятаме, че сме телата си, че гладът е наш собствен проблем и че не бива да ядем – това не е мъдрост, а глупост. 

Когато прозрете произхода на страданието, осъзнавате, че проблемът е във вкопчването в желанието, не в самото желание. Вкопчването означава да бъдете заблудени от него, да мислите, че това съм наистина „аз” и това е наистина „мое”: „Тези желания са самият аз и ми има нещо, щом ги изпитвам.” Или „Не се харесвам такъв. Трябва да стана нещо друго.” Или „Трябва да се отърва от нещо, преди да стана каквото искам.” Всичко това е желание. Слушайте го с открито внимание, без да го наричате добро или лошо, просто разпознавайки го какво е. 

♥ Пускане 

Ако съзерцаваме желанията и само ги слушаме, вече не сме привързваме към тях, просто ги оставяме да бъдат такива, каквито са. Тогава идваме до осъзнаването, че произходът на страданието, желанието, може да бъде положено настрани и оставено (пуснато). Как се пускат неща? Оставяте ги така, както са. Не ги унищожавате или захвърляте. По-скоро ги пускате и ги оставяте така. Чрез практиката на пускането ние осъзнаваме, че страданието има произход, който е привързването към желанието и осъзнаваме, че трябва да пуснем тези три вида желание. И тогава вече няма привързване към тях. 

Когато разпознаете, че сте привързани, си спомнете, че „пускането” не значи „отърваване” или „захвърляне”. Ако аз съм привързан към този часовник и вие кажете „остави го”, това не означава „хвърли го”. Може да си помисля, че трябва да го хвърля, защото съм привързан към него, но това ще е просто желание да се отърва от него. Ние си мислим, че отърваването от обекта е начин да се отървем от привързването. Но ако мога да разгледам привързването, това вкопчване в часовника, осъзнавам, че няма смисъл да се отървавам от него – часовникът си е хубав, показва точно време и е лекичък. Часовникът не е проблемът. Проблемът е вкопчването в него. Какво да правя тогава? Пускам го, слагам го настрана – нежно го оставям долу без каквато и да е било неприязън. Така мога пак да го вдигна, да видя колко е часът и да го сложа настрана, когато е необходимо. 

Можете да приложите това прозрение за „пускане” върху желанието за сетивни удоволствия. Може би искате да се забавлявате? Как можете да сложите това желание настрана без неприязън? Просто го разпознайте като желание, без да го съдите. Можете да наблюдавате стремежа да се отървете от него – защото изпитвате вина да имате такова глупаво желание, но само го положете настрана. И тогава, като го видите такова, каквото е, разпознавайки го просто като едно желание, вече не сте привързани към него. 

Този начин винаги работи в моментите от ежедневието. Когато се чувствате потиснати или негативни, мигът, в който откажете да се отдадете на това чувство, е преживяване на прозрение. Щом видите това, вече нямате нужда да тънете в морето на депресията и отчаянието и да се валяте в него. Можете да спрете, като се научите да не умувате върху нещата. 

♥ Постигане 

Важно е да знаете кога трябва да пуснете желанието: когато вече не го съдите и не се опитвате да се отървете от него; когато осъзнавате, че просто така стоят нещата. Когато сте много спокойни и хладнокръвни, тогава ще откриете, че няма привързване към нищо. Не сте заплетени в опити за постигане или отърваване от нещо. Благополучието е да знаете нещата такива, каквито са, без чувството за необходимост от преценка за тях. Ние непрекъснато казваме: „Това не трябва да е така.” „Аз не бива да съм такъв.” „Ти не бива да си такъв и не бива да правиш това!” и т.н. Сигурен съм, че мога да ви кажа какви трябва да сте и вие можете да ми кажете какъв трябва да бъда аз. Трябва да сме добри, любящи, щедри, добросърдечни, трудолюбиви, усърдни, смели, храбри и състрадателни. Изобщо не е нужно да ви познавам, за да ви кажа това! Но за да ви опозная, трябва да се отворя за вас, а не да тръгвам от идеала какви трябва да са един мъж или една жена, какъв трябва да е един будист или един християнин. Не е като да не знаем какви трябва да бъдем. 

Нашето страдание идва от привързването, което имаме към идеалите и комплексите, които си създаваме за това как стоят нещата. Никога не сме каквито трябва според най-висшите ни идеали. Животът, другите, страната, в която сме, светът, в който живеем – нещата никога не са такива, каквито трябва. Ставаме много критични към всичко и към себе си: „Знам, че трябва да съм по-търпелив, но просто не мога!” Чуйте всички тези „трябва” и „не трябва”, и желанията: искаме приятното, искаме да станем еди-какви си, или искаме да се отървем от грозното и болезненото. Това е като да слушаш някого през оградата: „Искам това и не харесвам онова. Трябва да е така, а не онака.” Отделете времето да чуете оплакващия се ум, вкарайте го в съзнанието си. Аз често го правех, когато се чувствах неудовлетворен и критичен. Затварях очи и започвах да си мисля: „Не харесвам това и не харесвам онова.” „Онзи човек не бива да е такъв.” И „Светът не бива да е такъв.” Слушах този критичен демон, който не млъкваше и все критикуваше мен, вас и света. После си казвах: „Искам щастие и удобство. Искам да се чувствам в безопасност. Искам да бъда обичан.” Умишлено си мислех тези неща и ги слушах просто за да ги познавам като условия, възникващи в ума. Извикайте ги и във вашия ум – надигнете всички надежди, желания и критики. Въведете ги в съзнанието. Тогава ще познавате желанието и ще можете да го положите настрана. 

Колкото повече съзерцаваме и изследваме вкопчването, толкова повече се надига прозрението: „Желанието трябва да се пусне.” И после, посредством реална практика и разбиране какво е пускането, достигаме до третото прозрение на Втората Благородна Истина, което е: „Желанието е пуснато.” Ние вече познаваме пускането. То не е някакво пускане на теория, а директно прозрение. Вече знаете, че пускането е постигнато. За това е и цялата практика. 

Избрано от: „Четирите благородни истини“, Аджан Сумейдо
Източник: gorskovreme.com
Снимки: amaravati.org