„Това, което спечели българският войн със своята смелост и храброст, политиканът го загуби със своята глупост.“

„Политиката се е стремила в най-добрия случай да подобри външните условия на живот. Ала тя нищо не е могла да стори, като е пренебрегвала нравствеността, която е основата на живота.“ ~ „Витлиемска звезда”, VI, 26

Политика и справедливост
(1931 г.)

Политиката, особено българската от освобождението на България до днес, не е зависела от никакъв разум или Божествено откровение, а по-скоро от смътно чувство, блъскано като риба в бряг.

С право за това знание от политико-обществен живот отговаря съветът на Емануил към неговите ученици: „По път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте”.

Българският политикан е непредвидлив. Той докара 3 войни и 2 катастрофи на народа. Българският политикан е глупав. Това, което спечели българският войн със своята смелост и храброст, политиканът го загуби със своята глупост.

Българският политикан е несправедлив. Вие слушали ли сте някой път, щото един партизанин от коя да е партия у нас да кори своите хора, а да хвали хората от противния лагер, макар че са добри и почтени хора? Българският политикан е заслепен син на родината си. Във всички свои работи той има бяс и не знае какво върши.

Ако бе Христос на земята, той щеше да рече: „Населници от Самария, вие не сте достойни за моето учение! Наистина, българската политика е била винаги дело на езичници!”

Че това е вярно, идат да ни уверят последните пазарлъци около властта на досегашните властници и утрешни такива, които забравят в своите домогвания обществените интереси и служат само на своя партиен егоизъм - рядко, дори никак няма да се намери днес български управник, който би могъл да рече като псалмопевеца Давид: „Той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.”

В България напоследък са зарегистрирани за участие в предстоящите законодателни избори около 40 различни цветове. Това показва, че никога, от освобождението насам, българският народ не е бил така разкъсан партийно, както сега. Всеки вожд на партия у нас е гледал гордо и надменно на своя политически противник, сякаш в политиката има папска непогрешимост и математическа точност.

Политиканите у нас е редки случаи са се въодушевявали от правдата, а по-скоро са гледали облагите на властта. Политическите мъже в България са нямали страх Божий и затова партиите са докарвали погроми, войни, глад, финансови икономически крах, упадък, стопанско разстройство и големи афери.

Глутница грабливи животни - ето тия, що вечно жадуват за властта и носят от хубави по-хубави етикети. Ала една божествена справедливост всякога енергично се намесва и урегулира живота като докарва рано или късно безчестниците на подсъдимата скамейка. Законът на възмездието се струпва с великата си строгост върху главите им.

Рядко ще се намери български политически мъж да следва пътя на добрия живот. В тъмнина живеят те. Разпокъсаност е тяхната добродетел. Ходят с риск да ги убият или да се опозорят. Не желаят да се поправят от грешките си. Имота на страната не пазят.

Поругават принципите, чрез които искат да дойдат на власт. Мерзост са пред небето делата им. Гонени са от своите противници и често пъти като „мъченици” играят водевилна роля. Обичат да ги хвалят. Пари дават да се харесват по вестниците. Носят плен и пожар за страната. Пред фактите на живота мижат.

Българският политически живот е бил досега отклонение от правия път. Не може никакви добрини да се чакат от това. Ако българските политици вървят из стария отъпкан път, не ще наследят земята на бащите си. Само правдата ще ги избави (притчи Соломонови, XI, 6).

Мъдростта, справедливостта, човеколюбието, интересът към обществения живот - това са качества на добрия политик. Нашите политически мъже трябва решително да ги възприемат и последват.

В нашето 52-годишно политическо освобождение досега, партизаните на разни партии са играли ролята на нечестивите в кн. Авакум III, 4 и са изоставяли пътищата си. Те не са действали справедливо. Ние трябва да ги изобличим и вкараме в нравствения път.

Александър Кръстников

В. „Вечерна бургаска поща”, 29 април 1931 г.
Източник: literaturensviat.com