„Не позволявай никакви временни възторзи да те отклоняват от истинската ти задача - да разклащаш вярата и да предотвратяваш формирането на добродетели.“
„Писмата на Душевадеца“ на известния ирландски творец, литературен критик и теолог К. С. Луис са публикувани през 1942 г. и се превръщат в класика на християнската литература на XX век. Произведението е интригуващо и с идейния си похват, представяйки духовните процеси у човека от гледна точка на дявола. Как да сътворява зло - споделяме едно от писмата-напътствия на стария дявол до неопитния му племенник.
(1898 ~ 1963)
Пето писмо
Драги ми Горчилко,
Малко съм разочарован, защото очаквах да намеря в писмото ти подробен доклад за работата ти, а наместо това получих някакво несвързано бомбастично словоизлияние. Казваш, че си „обезумял от радост“, понеже европейските човеци са започнали една от многобройните си войни. Добре разбирам какво се е случило с теб. Ти не си обезумял. Ти си просто пиян. Като чета между редовете на твоето твърде неуравновесено описание на безсънната нощ на пациента ти, си представям настроението ти съвсем точно. За пръв път от началото на твоята кариера си вкусил от виното, което е награда за всичките ни усилия - терзанието и объркването на една човешка душа - и то ти е замаяло главата. Далеч съм от мисълта да те обвинявам. Не очаквам от младоците да разсъждават като възрастни. Просто виждам как пациентът ти е потръпвал пред ужасните картини на бъдещето, които си му рисувал. Успя ли да предизвикаш няколко сладки самосъжалителни спомена за щастливото минало? И няколко чудесни тръпки под лъжичката, нали така? Предполагам, че блестящо си изиграл ролята си. Добре, добре, всичко това е в реда на нещата. Но не забравяй Горчилко, че дългът винаги идва преди удоволствията. Ако преждевременно се отдадеш на собствените си желания и това доведе до изпускане на жертвата, ще си останеш во веки жаден за онова питие, ок което така ти е харесала първата глътка. Ако обаче чрез постоянно и хладнокръвно прилежание тук и сега успееш накрая да спечелиш душата му, тогава той ще бъде твой завинаги - един преливащ жив бокал от отчаяние, ужас и объркване, който можеш да повдигаш към устните си винаги, щом ти се прииска. Така че не позволявай никакви временни възторзи да те отклоняват от истинската ти задача - да разклащаш вярата му и да предотвратяваш формирането на добродетели. В следващото ти писмо ще очаквам пълен отчет, без да пропускаш нищо, за отношението на твоя пациент към войната, за да решим дали ще е по-добре да го превърнеш във войнстващ патриот, или пък в ревностен пацифист. Има възможности колкото щеш. А междувременно трябва да се предупредя да не възлагаш прекалени надежди на войната.
Разбира се, всяка война е забавление. Неподправеният страх и страдание на човеците са съвсем заслужено развлечение за безчетните наши отрудени работници. Но каква трайна полза ни принася тя, освен ако не я използваме за привеждане на души при Нашия Долен Отец? Когато наблюдавам временното страдание на хора, които впоследствие ни се изплъзват, се чувствам все едно че са ми дали да опитам само ордьовъра от някое пищно угощение и после са прибрали масата. Това е дори по-лошо, отколкото ако изобщо нищо не си опитал. Врагът, верен на Своите варварски методи на воюване, ни разрешава да видим съвсем за кратко несгодите на Неговите любимци, само за да ни залъгва с измамни надежди и да ни измъчва. Прави го само за да дразни несекващия глад, който, трябва да признаем, ни налага Неговата блокада на настоящия етап от Великия конфликт. Затова вместо да се радваме на тази европейска война, по-добре да помислим каква полза можем да извлечем от нея. Защото в нея са залегнали известни тенденции, които сами по себе си в никакъв случай не ни помагат. Имаме всички основания да се надяваме на големи жестокости и упадък на нравите. Но ако не внимаваме, ще станем свидетели как по време на това изпитание хиляди човеци ще се обърнат към Врага, докато други десетки хиляди, без да стигат толкова далеч, все пак ще насочат стремежите си към ценности и каузи, за които вярват, че стоят по-високо от собственото аз. Зная, че Врагът не одобрява много от тези каузи. Но точно тук Той е така ужасно непочтен. Той често завладява човеци, които отдават живота си за каузи, считани от Него за недостойни, с чудовищното фалшиво основание, че хората са ги смятали за правилни и следователно са следвали най-доброто, което са знаели. Обърни внимание на факта, че във военно време смъртта настъпва при много неблагоприятни за нас обстоятелства. Хората биват убивани на места, където знаят, че могат да бъдат убити и затова отиват там подготвени, особено ако стоят на страната на Врага. Далеч по-изгодно за нас би било, ако всички човеци измираха в скъпи частни клиники, обкръжени от лекари, които лъжат, сестри, които лъжат, приятели, които също лъжат - както ние сме ги обучили - обещават живот на умиращия и насърчават вярата, че болестта оправдава всяка глезотия и дори, ако нашите служители са си свършили добре работата, отклоняват всяко предложение за викане на свещеник, за да не би болникът да отгатне истинското си състояние? А колко катастрофално е за нас непрестанното напомняне за смъртта, с което е свързана войната. Едно от най-сигурните ни оръжия - светското доволство - се оказва безполезно. Във военно време дори и хората не могат да хранят илюзията, че ще живеят вечно.
Известно ми е, че Проклетко и други колеги са виждали във войната прекрасна възможност за атаки срещу вярата, но мисля, че този възглед е силно преувеличен. Врагът ясно е заявил на двуногите си привърженици, че страданието е съществена част от онова, което Той нарича Изкупление. Искам да кажа, че вяра, която може да бъде срината от някоя война или епидемия, едва ли си е струвала труда да бъде атакувана. Става дума за продължителното страдание, което носи войната. Разбира се, в момент на ужас, на скръб от загубата на близките или в мигове на физическа болка, можеш да се възползваш от твоя човек, когато разумът му е временно помрачен. Но дори и тогава, ако той се отнесе до главната квартира на Врага, опитът ми сочи, че позициите почти винаги се отбраняват.
Твой любящ чичо
Душевадецът
Из: „Писмата на Душевадеца“, Клайв Стейпълс Луис, превод Ралица Ботева, изд. „Нов човек“, 2010 г.
Снимка: CS Lewis College