„Пред Гогол трябва да благоговеем като пред Човек, надарен с най-дълбок ум и с най-нежна любов към хората!“ ~ Тарас ШЕВЧЕНКО
Писателите за писателите
(Н. В. Гогол, портрет на Ф. Молер, 1840, Третяковска галерия)
Страшна е съдбата на Гогол. Въобще трудно е да си представим в цялата история на руската литература по-трагичен образ. Неговият остър черен силует повече ранява, защото заедно с това Гогол е цар на руския смях.
Анатолий ЛУНАЧАРСКИ, 1924
***
Гогол е стихиен гигант.
Джон ГОЛСУЪРДИ, 1934
***
Пушкин, Гогол, Лермонтов, Тургенев, Достоевски – огромни като заснежени планини така далечни и недостъпни, така неподвижни, обгърнати от прозрачната мъгла на свръхчовешкото величие. Сред тях, също като тях – Лев Толстой.
Викентий ВЕРЕСАЕВ, 1925
***
Любимият ми писател е Гогол…
Сергей ЕСЕНИН, 1922
***
Гогол е огромен талант, прекрасно сърце и слаб, т.е. несмел, плах ум. Най-доброто произведение на неговия талант е „Каляска“, най-доброто произведение на неговото сърце – някои от писмата му.
Лев ТОЛСТОЙ, 1909
***
Как е непосредствен, как е силен Гогол и какъв художник е той! Само „Каляска“ струва двеста хиляди рубли. Пълен възторг и нищо друго! Това е най-великият руски писател!
Антон ЧЕХОВ, 1889
***
Знам, че Гогол на оня свят няма да ми се разсърди (за повестта „Степ“ – бел. р.). В нашата литература той е степният цар.
Антон ЧЕХОВ, 1888
***
Гогол, романист от семейството на Балзак и Дикенс…
Ги дьо МОПАСАН, 1880
***
От Пушкин и Гогол в руската литература сега за сега няма къде да отидеш. Пушкино-Гоголевата школа продължава и досега…
Иван ГОНЧАРОВ, 1869 – 1879
***
Нашият най-велик гений Гогол, този, който напълно справедливо може да се нарече всемирен гений…
Алексей К. ТОЛСТОЙ, 1869
***
Какво празно място остави в този малък свят моят добър Гогол! Съжалявам за него още и заради започнатите му и незавършени творби – той е незаменима загуба за нашата литература.
Василий ЖУКОВСКИ, 1852
***
Той не обичаше да говори нито за своето нравствено настроение, нито за житейските си обстоятелства, нито какво пише, нито как вървят семейните му работи. Освен вродената му затвореност, това се дължеше на факта, че Гогол постоянно се намираше в две състояния – творчество и отмора.
Сергей АКСАКОВ, 1852
***
Пред Гогол трябва да благоговеем като пред Човек, надарен с най-дълбок ум и с най-нежна любов към хората!
Гогол е истински познавач на човешкото сърце! Най-мъдрият философ! Дори най-възвишеният поет трябва да благоговее пред него като пред човеколюбец!
Тарас ШЕВЧЕНКО, 1850
***
„Мъртви души“ стоят по-високо от всичко, което е било и е в руската литература, защото в тях дълбочината на живата обществена идея неразривно се е съчетала с удивителната художественост на образите и този роман, неизвестно защо наречен от автора поема, представлява произведение колкото национално, толкова и високохудожествено.
Висарион БЕЛИНСКИ, 1846
***
Избрано от „Афоризми за писатели“, изд. Народна култура, София, 1976 г.
*Н. В. Гогол, портрет на Ф. Молер, 1840, Третяковска галерия, ru.wikipedia.org