„Бях се борил с всички сили да насърчавам чувството за божествено у човека, без да жертвам човешкото. Щастието бе моята отплата.“
Изповедта на римския император Адриан, споделена в романизираната биография „Мемоарите на Адриан“ на френската писателка Маргьорит Юрсенар (1903-1987).
(Hadrian Visiting A Romano British Pottery’ (1884) by Lawrence Alma-Tadema)
♠ Saeculum aureum (Златен век - лат.)
Безоблачни дни, слънцестоене на моя живот… Далеч съм от мисълта да преувеличавам някогашното си щастие; напротив, трябва по-скоро да се боря срещу обезличаването му, ала даже споменът за него е прекалено ярък за мен днес. По-искрен от повечето хора, признавам без заобикалки скритите причини за своето щастие; струва ми се, че спокойствието, така благотворно за работа и умствени занимания, е една от най-прекрасните последици от любовта. Учудвам се, че тези преходни радости, толкова рядко съвършени в течение на един човешки живот, под каквато и форма да сме ги търсили или получили, се посрещат с такова недоверие от мнимите мъдреци, които се страхуват от привикването към тях или от извращенията им, вместо да се боят от тяхното отсъствие или загуба, и които, вместо да възвисят или вселят ред в душите си, прекарват времето си в изтезание на своята плът. По това време полагах същото старание да укрепвам щастието си, да му се наслаждавам и да го преценявам, с каквото винаги съм се отнасял и към най-незначителните си постъпки; какво е самият любовен акт в същност, ако не миг на страстно внимание от страна на тялото ни? Всяко щастие е шедьовър: най-малката грешка го разстройва, най-лекото колебание го помрачава, най-обикновената несръчност го лишава от очарованието му, а най-незначителната глупост го загрозява. Моето щастие не е отговорно за нито едно от неблагоразумията, които по-късно го разбиха, а постъпките ми бяха смислени, докато се ръководеха от него. Все още вярвам, че един по-мъдър от мен човек би могъл да бъде щастлив до последния си ден.
Известно време след това, във Фригия, на границата, където Гърция се прелива в Азия, получих най-ясна и пълна представа за моето щастие. Бяхме на лагер в пуста и дива местност - лобното място на Алкивиад, станал жертва на сатрапски интриги. Бях наредил да поставят на изоставения от векове гроб статуя от пароски мрамор с изображението на този човек - един от най-обичаните синове на Гърция. Бях дал и нареждане всяка година да се честват възпоменателни обреди на това място; жителите от съседното село се присъединиха към свитата ми за първата подобна церемония; принесоха в жертва млад бик, а част от месото му бе заделено за вечерното пиршество. Импровизирахме конни надбягвания в степта и танци, в които Антиной взе участие с присъщата си необуздана грация; по-късно, седнал край тлеещия огън, отметнал назад красивата си и силна глава, той пя. Обичам да седя край мъртвите, за да измеря собствената си величина: същата вечер сравних живота си с живота на великия остарял любител на насладите, който бе загинал, пронизан от стрели на това място, бранен от младия си другар и оплакван от една атинска куртизанка. Като юноша нямах претенцията да постигна славата на младия Алкивиад, но многообразието на моя темперамент беше равно на неговия и дори го надминаваше. Бях се наслаждавал колкото него, бях размишлявал повече и работил много повече; също като него бях познал необикновеното щастие да бъда обичан. Алкивиад бе съблазнил всички и всичко, включително историята, и все пак той остави след себе си грамади от мъртви атиняни, захвърлени в кариерите на Сиракуза, разклатено отечество и безразсъдно осакатени от собствените му ръце статуи на богове край пътищата. Бях властвал над безкрайно по-обширен свят от този, в който бе живял атинянинът; бях запазил мира; бях съоръжил света като красив кораб, готов да предприеме плаване, което щеше да трае векове; бях се борил с всички сили да насърчавам чувството за божествено у човека, без да жертвам човешкото. Щастието бе моята отплата.
Източник: Маргьорит Юрсенар - „Мемоарите на Адриан”, превод Нели Захариева, Народна култура, София, 1983
Картина: Hadrian Visiting A Romano British Pottery’ (1884) by Lawrence Alma-Tadema, chinaoilpaintinggallery
