Алфред Нобел - шведски химик, инженер, предприемач и създател на едно от най-мощните разрушителни средства в историята – динамита. Наречен от пресата „Търговецът на смърт". През 1888 година, именно в пресата, Алфред Нобел прочел съобщение за собствената си смърт /репортерите го били объркали с неотдавна починалия му брат Лудвиг/. Преживявайки ужаса от собственото си смъртоносно изобретение, Алфред решава да дари натрупаното си богатство във фонд за учредяване на престижни награди. Награди, които да бъдат връчвани на личности, чиито достижения имат благороден принос към човечеството.
Нобеловата премия действително се превръща в начин за изчистване репутацията на своя основател. Сериозни научни открития, високи творчески достижения, изключителни хуманитарни заслуги. Целият блясък на славата обаче, често е придружаван от куриозни ситуации, а известността и скандала се оказват двете страни на медала.
За цялото си 113-годишно съществуване, церемонията по награждаване не е претърпяла съществени изменения. Една от малкото корекции – кралят на Швеция, който обичайно връчвал Нобеловата награда от мястото си на първия ред в залата, бил поканен на самата сцена. Причината за тази промяна станал чилийският поет Пабло Неруда. През 1971 г., Неруда е награден с Нобелова премия за литература и тръгвайки към краля, се препъва на стъпалото и пада. Продължението било също така лошо – поради силното си късогледство, Неруда не разпознал краля и това внесло силен смут сред официалните гости на церемонията. Това бил последния път, когато кралят стоял в залата.
Пабло Неруда, разбира се получава своя приз, с което не могат да се похвалят някои други лауреати. Известни са 6 случая на отказ от Нобеловата премия. През 1938 г. от наградата по химия се отказва немецът Рихард Кун /по-късно той все пак получава медал и диплома/, през 1939 г. наградата не приемат и неговите съотечественици, лауретатите на премията по химия Адолф Бутенанд и по медицина Герхард Домаг. Не е сложно да се отгатне, че директната забрана за това дошла от Адолф Хитлер. Великият поет и писател на Русия, Борис Пастернак, през 1958 г. също се отказва от Нобеловия приз за литература, под влияние на власите в СССР.
Имало разбира се, и доброволни откази от престижната награда. Така постъпва френският философ и писател Жан-Пол Сартр през 1964 г., който пренебрегва Нобеловата награда за литература, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, защото „един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция".
През 1972 г. от премията за мир, доброволно се отказва виетнамецът Ле Дък Тхо, мотивирайки се с пълната разруха в страна му, след подписването на мира със САЩ.
Не винаги причината за неполучената премия е отказът й да бъде приета. Нобеловата премия за мир през 2010 г., и до ден днешен не е достигнала до своя получател – китайския правозащитник Лю Сяобо. През декември 2009 г., той е осъден на 11 години затвор за подстрекателство в подривни действия към управляващия строй. Властите в КНР не само не позволяват на Лю Сяобо да присъства на връчването на тази награда, но забраняват и на семейството му да я получи от негово име.
Нобеловите награди нерядко се оказват мираж за някои всепризнати гении. В архивите на Нобеловия комитет се съхраняват 60-те номинации на Айнщайн за неговата теория за относителността, а наградата станала факт през 1921 година, при това не за тази теория, а за „за заслуги в областта на теоретичната физика и в частност за откриване закона за фотоелектричния ефект".
В историята на Нобеловите награди присъстват и доста неочаквани кандидати. Сред номинираните за премията за мир през 1939 г. бил самият Адолф Хитлер. Разбира се, той не бил удостоен с наградата, защото същата година нападнал Полша. Йосиф Сталин бил предлаган два пъти за Нобелова награда за мир – през 1946 и 1948 г.
Интересна е случката по присъждането на наградата на известният физик Ърнест Ръдърфорд. Ученият получава световното признание в областта на химията, а не на физиката. Това се превръща в изненадващо събитие дори за самия него, а основанието е „за изследванията в областта на трансмутацията на елементите и на химията на радиоактивните вещества". Ръдърфорд споделя, че от всички трансмутации, които му се е удало да наблюдава, най-неочакваната за него е превъплъщението на физиката във химия.
Как някои от Нобеловите лауреати реализират получената парична премия? Президентът на СССР, Михаил Горбачов, спечелил наградата за мир през 1990 г., превежда паричната сума в бюджета на страната си. Майка Тереза /Нобелова премия за мир 1979 г./, инвестира парите в строителството на прюти за бедни и Коледна вечеря за 2000 души в неравностойно положение. А най-номинираният учен, Алберт Айнщайн, отдава паричната премия на бившата си съпруга Милева Марич - изпълнявайки условието в брачния им договор, при което в случай на присъждане на подобна премия, той е длъжен да я предаде на жената, помагала в неговите изследвания.