Лекарите от Древна Гърция и Древен Египет лекували болните си със звуци и са имали обширни познания в тази област. Древнокитайските лечители са имали специални „музикални рецепти" за въздействие върху един или друг орган.
Първите сериозни изследвания за оздравителното действие на музиката върху организма на човека са проведени в края на XIX век от лекаря невропатолог Джеймс Корнинг. Той изучавал влиянието на музиката на Вагнер при психични разстройства. Пробни прослушвания на произведения на този композитор от пациенти дали впечатляващи резултати и в болницата започнали да се провеждат лечебни концерти.
В стремителния XXI-ви век ние отново се обръщаме към звуците като към начин да си помогнем. Преди няколко години Римската академия на науките изнесе резултати от изследвания за влиянието на музиката върху човека. Оказва се, че депресията, страхът,последствията от стреса, сърдечните заболявания и хипертонията може да се излекуват на 90%. изводите на италианските учени потвърдили специалисти от цял свят.
Днес специална международна асоциация разработва и пуска „музикални лекарства" и готви специалисти по музикотерапия. В асоциацията се създават музикални композиции, които помагат при безсъние, депресия, невроза, оказват положителен ефект при възстановяване на организма след прекарани тежки заболявания и операции, облекчават страданията при неизлечими заболявания. Поклонниците на този приятен начин на лечение и профилактика се увеличават непрекъснато по цял свят.
Доказано е, че когато функциите на някой орган са нарушени, той започва да работи в друг ритъм, променят се честотата и силата на неговите вибрации. Ярък пример е болното сърце. И тук на помощ идва музиката. Ако знаем какъв инструмент звучи в унисон заболелият орган и редовно слушаме изпълнения на този инструмент, целебният ритъм ще помогне на човешкия организъм отново да придобие предишното си звучене.
Специалистите са стигнали до следните изводи за влиянието на отделните инструменти върху различните органи в човешкото тяло:
(Hermann Armin Kern)
ЦИГУЛКАТА лекува душата, помага да се тръгне по пътя на самопознанието, предизвиква чувство на състрадание и готовност за саможертва.
ОРГАНЪТ привежда в порядък ума, хармонизира енергопотока на гръбначния стълб.
ПИАНОТО пречиства щитовидната жлеза.
БАРАБАНЪТ възстановява ритъма на сърцето, привежда в порядък кръвоносната система.
ФЛЕЙТАТА пречиства и разширява белите дробове.
АРФАТА хармонизира работата на сърцето.
ВИОЛОНЧЕЛОТО влияе благотворно върху дейността на бъбреците.
ЦИМБАЛЪТ уравновесява черния дроб.
АКОРДЕОНЪТ активизира работата на коремната област.
(Michael Alford)
Но музиката освен, че лекува, и възпитава. Изкуството възпитава със своите средства за изразяване. За литературата това са думите, на изобразителното изкуство – линиите, цветовете, формите, а на музиката – музикалните звуци, организирани в мелодия, метроритъма, динамиката, хармонията и т.н. Езикът на музиката е специфичен, тъй като липсва непосредствена визуалност и не е така определена, както останалите изкуства. Музиката е постоянно движение и развитие, тя изразява емоционалното състояние на човека, като му дава възможност естетически да усеща и преживява нещата от действителността. Същността на музиката са чувствата, стремежите, мечтите; свързана е с радостта, болката, тъгата, развлечението. Тя, както никое изкуство съпътства човека през целия му живот. Музикалните звуци дават на душата ни радост, тъга, веселба... Човек, влюбен в музиката, дори би могъл да превъзмогне не малко трудности, нежните песни приспиват детето, маршовата музика ни кара да маршируваме и пр.
Музиката, като значим компонент на естетическото възпитание, е много близка до емоционалната природа на децата, като стимулира техните психически и физически способности. Например, когато децата учат и пеят песни, те запомнят много музикално-поетични съдържания, които развиват тяхното мислене, а честите повторения на песните и игрите, слушането на музика, допринасят за развитието на паметта.
В процеса на преживяването и усвояването на песента, се възпитава вниманието на децата – то става по-стабилно, по-концентрирано; укрепва се волята. Трябва да изтъкнем и възпитателната роля на музиката във връзка със задълбочаването на паметта. Детето по-лесно запомня текста, когато го изпълнява с песента. Съчетанието на текст и музика оставя много трайни следи и впечатления у детето, а с това и усвояването е по-лесно и по-непосредствено.
Музикалното възпитание е много важно за развитието на говора при детето. Говорът и музиката са основните средства за общуване на хората – чрез думи, мелодия, изобразителни средства. Докато основната функция на говора е непосредственото представяне на човешки мисли, то музиката има основна функция да осъществява емоционалното изразяване.
В основата на музиката и говора е гласът, главно гласните звукове, без които няма пеене, нито говор. Значението на музикалното възпитание в развитието на говора е особено важно във фазата на ранното детство, когато говорът и пеенето са преплетени. Това е период, когато чрез изразително пеенесе получава изразителен говор.
Накрая пеенето се ползва и като поправяне на недостатъците при детския говор.
В заключение ще споменем нещичко за музикалността на децата. Руският педагог Михаил Шчетинин стига до убеждението чрез своите експерименти, че деца имащи по-обширни познания и повече интереси са с по-голяма музикалност. Успехите в музиката зависят от общото развитие на човека. Една способност или талант се проявяват, когато и други „странични" способности се развиват.
"Където думите се провалят, говори музиката." ~ Х.К. Андерсен
Автор: Димитър Узунов
Източник: Българска школа по психоанализа, „Психология за родители"
Картина (заглавна): Young Man Playing the Piano, 1876 - Gustave Caillebotte
