Дали блаженото народно творчество има срамен характер – времето и поколенията не са на такова мнение. Фолклористи и антрополози изследваха необятните дебри на родните творения и записаха автентични разкази, приказки, песни, обичаи и поговорки с еротичен привкус. Така популярната приказка "Те ти, булка, Спасовден" достига до читателите в няколко варианта, благодарение на Флорентина Бадаланова и сборника "Фолклорен еротикон". Ето приказката, разказана от Господина Митрикова от гр. Лом с колоритен автентичен диалект.

 

Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица  диал.  вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре? Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
– Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!

И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си ку*ец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава - да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:
– Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
– Щом е такава работата, нема к'во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: – Их-ху-уу-ууу!?  из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и "на ситно" (местен танц, известен с името "ситната") стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.

Докъде момата с големата кукуля си седела скришно  сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал ку*еца  и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: "Господи, спаси ме!" И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден "Спасовден" и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: "Те ти булка, Спасовден!"  оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема.

Илюстрация от сборника "Фолклорен еротикон"
Картина: William Holman Hunt, "The Hireling Shepherd"