Речта на цветята ~ Послания и картини от Викторианската епоха

През 1851 г., журналистът и познавач на Викторианската епоха, Henry Mayhew, описва уханния свят на прочутите продавачи на цветя в своята книга London Labour and the London Poor. „Неделя е най-добрият ден за продажба на цветя, а един запознат със занаята човек отбеляза, че в разгара на лятото, над четиристотин деца продават цветя по улиците в неделния ден”, пише авторът. „Моля ви, господине, купете си цвете от мен!”, „Моля ви, красива лейди, купете си от моите теменужки!” – така децата подканяли млади и стари, мъже и жени, да си вземат от предлаганата красота. А символиката на красивите букети говорели красноречиво от името на всяко цвете.

The Flower Market by Victor Gabriel Gilbert

„Камбанките” били знак за доброта, божурите – за свян, розмаринът означавал спомен, лалетата – страст, белите теменужки – невинност, лилавите казвали, че подаряващият е „зает с любовни мисли” към получаващия цветята.

Освен добри и топли чувства, кодовете на цветята през Викторианската епоха изразявали и трудни за изричане с думи емоции – алоето означавало горчивина, нарът – самонадеяност, рододендроните – опасност.

Ако ухажорът декларирал чувствата си с роза или изразявал предпочитанието си с ябълков цвят, получателят можел да изрази презрението си като му върне жълт карамфил или пък маргаритка, с която желае да скрепи съюза.

Миртата символизирала щастието и любовта в брака. На своята сватба през 1858 г., принцеса Виктория, най-голямата дъщеря на кралица Виктория, носела венец от мирта и красиви клонки в сватбения си букет. Тази кралска традиция остава да живее и до днес, а през 2011 г., съпругата на принц Уилям, Кейт Мидълтън, я поднови с букет от мирта в сватбения си ден.

The Lower Market, Paris, by Victor Gabriel Gilbert, 1881