Руските писатели и техните домашни любимци
Сред музите на прочутите автори има не само жени, но и опашати приятели. Ърнест Хемингуей имал около 50 котки и котараци в имението си, а дресираните мяукащи приятели на Марк Твен можели да се правят на заспали. Поетът Уилям Уърдсуърт постоянно четял стихове на своето куче, а Кърт Вонегът веднъж казал: "Кучето е по-голяма муза от жената, защото за разлика от нея то винаги е до теб". За известните опашати музи и компаньони на руските писатели, споделено от Руски дневник.
(Антон Павлович Чехов с дакела Хина в имението си "Мелихово", 1897 г.)
Антон Чехов и дакелите Бром и Хина
Писателят бил голям почитател на дакелите. В имението си "Мелихово" край Москва той живял дълги години с две кучета – Бром Исаевич и Хина Марковна, кръстени на лекарства от 19 век (все пак Чехов бил практикуващ лекар). Писателят можел да прекарва часове в разговори със своите питомци. Днес в чест на Бром и Хина в музея на Чехов в "Мелихово" е издигнат паметник, а всяка година за Общоруския фестивал на дакелите тук идват опашати гости от цяла Русия.
Веднъж донесли на Чехов мангуста от Цейлон. Когато я видели, дакелите, както сам твърди писателят, се вцепенили от страх. Мангустата сътворила истински хаос в дома на Чехов: бутала всичко, което се изпречело на пътя ѝ, разхвърляла саксии с цветя наоколо, а бащата на Чехов дърпала за брадата.
Лев Толстой и конете
Лев Толстой много обичал конете и цял живот яздил – това му помагало да се справи с тъгата и да почувства единение с природата. Конете са и герои на много от произведенията му – най-известният му разказ "Холстомер" е написан от името на кон. Също толкова способна е и кобилата Фру-Фру, с която Вронски пада по време на скок в романа "Анна Каренина".
Владимир Набоков и неговите кучета
Цели поколения кучета са живели в дома на Набокови. Майката на писателя обичала кафявите дакели, а след време и самият Набоков си взел кучета от същата порода. Първото се казвало Лулу, а кутрето ѝ кръстили Бокс Първи. Последен в семейството се появил любимецът на име Бокс Втори, потомък на знаменития дакел на Антон Чехов. Именно с Бокс Втори Набоков емигрира в Прага. Съвременниците му си спомнят, че той често се разхождал със своя дакел по улиците, като Бокс бил облечен със специално ушито за него палто.
Владимир Маяковски с булдога Булка
Маяковски обичал да пътува до Франция и всеки път се връщал оттам с изискани покупки. Веднъж се прибрал от едно такова пътуване с куче от популярната сред бохемите порода френски булдог. Поетът водел своята Булка със себе си на всичките си пътувания. По спомени на приятели на Маяковски, кучето му създавало доста грижи: често се налагало да раздава кутретата ѝ на приятели.
Сергей Есенин и кучето Серьожка
Веднъж поетът видял на уличен пазар треперещо рижо кутре, не се сдържал и го купил. Продавачът му продал кучето за породисто. Поетът го кръстил на себе си и бил много доволен от покупката си, като се хвалел с кученцето на всеки, който му идвал на гости. Минали няколко дни и кучето Серьожка започнало да скимти и да дърпа с лапи дългите си уши. Оказало се, че то е обикновено дворно куче, а ушите му висели, защото били пришити.
Темата за любовта към животните се среща често в стиховете на поета. Във всяка птица, крава и кон израсналият на село поет виждал жива душа, към която се отнасял с нежност и състрадание. На кучетата поетът доверява своите преживявания – като например в прочутото стихотворение "Дай лапа, Джим, за добър ден". Трогателната история на куче-майка, загубило своите кутрета, Есенин разказва в стихотворението си "Песен за кучката".
Една сутрин в свойта бърлога,
под рогозки и гнили греди,
легна кучката и в изнемога
седем рижи кутрета роди.
Тя до тъмно ги милва прилежно,
с език ги прилиза съвсем
и струеше топенето снежно
изпод топлия и корем.
Вечерта, когато пред прага
кокошата врява расте,
стопанинът мрачен наслага
в една вехта торба седемте.
Тя в дълбоките прести гази,
тича в неговата следа…
и как дълго раздипля талази
незамръзналата вода.
А когато пое да се връща,
своя хълбок пролиза добре
и луната над тъмната къща
заприлича на нейно кутре.
И към синята вис небесна,
заскимтяла, гледаше тя
как луната високо проблесна;
и зад хребета полетя.
И както бе срещала тихо
камък вместо залък, сега
очите и се забиха
като златни звезди в снега.
1915
Йосиф Бродски и неговите котки
Котките били постоянни спътници в живота на Бродски – с тях той е запечатан на много снимки. За привързаността на поета към неговите котки дори има анекдот. Веднъж при него отишъл журналист и след разговора в знак на най-дълбоко уважение към госта писателят му предложил да събуди в негова чест любимата си котка.
"Аз съм като котка. Ето, вижте котката. На котката изобщо не ѝ пука дали съществува общността "Памет". Или пък отдела за пропаганда в ЦК на КПСС. Между другото, безразличен ѝ е и президентът на САЩ, дали го има или го няма. С какво съм по-добър от тази котка?", казал той в интервюто.
Източник: Руски дневник
Снимки: Культура.рф, rbth.com, iosif-brodskiy.ru
