„Аз му говоря, а той не ме чува...“
Родителите на тинейджъри може да са както от женски, така и от мъжки пол, а също така и от всяка зодия в зодиака. Външно наподобяват възрасти особи, приблизително четиридесет годишни, често могат да бъдат сбъркани със самите тинейджъри.
Родителите на тинейджъри повтарят думата „криза“, независимо от политическата и икономическа обстановка в страната. Те са ту приветливи, ту тъжни и омърлушени, угрижени, впускат се в откровения или се затварят в себе си. Винаги са лесно раними и обидчиви... с две думи – емоционално нестабилни. За околните е трудно да улучат очакванията им. Така родителите на тинейджъри са застрашени да счупят смартфона (последен модел с достъп до Интернет, току-що подарен на собственото им чедо) по простата причина, че то го ползва по предназначение.
Случва се така, защото родителите на тинейджъри са „извън релси“. Старите ориентири са загубени, а бъдещите са в мъгла. Осъзнавайки, че рожбата им пораства, те не могат да си представят какво ще правят занапред: съвсем скоро вече няма да има кого да възпитават. Това състояние много често бива съпътствано от нарушения в зрението, слуха и други, който още повече влошават ситуацията.
Нарушено зрение
Това е най-разпространеното отклонение от нормите. Не го бъркайте с катаракта („перде на окото“)! Има избирателен характер – проявява се изключително в присъствието на тинейджъра, като закон – в най-опасния период (12-15 години). След време може да изчезне от само себе си. За разлика от катаракта, не се нуждае от оперативна намеса. Възможно е да е с тотален характер – в тези случаи родителят изцяло спира да вижда тинейджъра.
Всъщност, родител на тинейджър, пропуснал един или друг проблем, доста често се случва да казва, че той „нищо не е забелязал“. Откровеността му не подлежи на съмнение. Между признаците за това, какво при тинейджъра не е наред са: трудно бива събуден сутрин, през деня витае в облаците или ходи като буреносен облак, гризе си устните, слабее, мълчи, все едно си е „глътнал езика“ или пък се нахвърля на храната, сякаш цяла вечност не сте го хранили
В случаите на частично нарушение на зрението се наблюдава обратен ефект: родителят на тинейджър вижда всичко, но в абсолютно изопачен вид.
Има случаи, в които нарушенията във възприятията им се формират под въздействието на радиото или телевизията. Само да чуят за някакъв проблем, тези родители започват да вярват, че той непосредствено засяга всички, в това число и тях самите – още повече нали са го „дали по телевизията“!
Още една причина за родителската слепота – това са напразните надежди или разочарованието. За пример: майката и бащата са си мечтали тяхната дъщеря да стане художник – тя пък се захванала с наука; за сина си са предсказали кариера на учен, но на него мъ харесва да работи в занаятчийството. Всички родители градят планове на децата си и често не им е лесно да се примирят с мисълта, че няма да се реализират. Простичкото осъзнаване, че детето може да има собствена представа какъв иска да бъде, никак не им стига до ума. Има родители на тинейджъри, на които се налага да преживеят двойно разочарование:
* за първи път, когато те не са могли да осъществят собствените си детски мечти;
* втори път, когато ги „подвежда“ собственото им любимо чедо, което отказва да изпълнява чужди желания.
Също така има случаи, в които трудностите възникват във връзка с неумението де се прецени дистанцията в общуването с тинейджъри. Свеждането й до минимум води до тревожност, а абсолютното дистанциране – до демонстративно безразличие.
Какво можем да препоръчаме? Единственото: да си запишете час за преглед при очен лекар. Всъщност, нали сте забелязали, че повечето родители на тинейджъри след четиридесет носят очила? Това съвсем не е случайно. Кое друго, освен очилата, е в състояние да ви помогне да гледате не света около вас трезво и спокойно?
Нарушения в слуха
Много често, при родители на тинейджъри, освен влошено зрение се наблюдава и нарушение в слуха. Разстройствата са в пълен диапазон – от глухота до хипер чувствителност, включително в звън в ушите. Поради тази причина те:
* не отговарят на въпроси (не ги чуват);
* възприемат всеки разговор като досаден шум в ушите;
* чуват това, което се случва в съседната стая.
Без съмнение най-трудно от всичко се понася свръх сетивността на слуха, в резултат на който родители на тинейджъри чуват онова, което не е предназначено за ушите им, в частност телефонните разговори на детето въпреки, че вратата на стаята му е затворена плътно, именно защото не иска да бъде чуто.
Особена опасност за необузданото въображение на тинейджърските родители са репликите от сорта на: „Нали ти казах, че вече опитах!“. Непознати с контекста на разговора, те си представят ужасни неща... Първи сексуален опит! Насилие! Наркотици! Макар, че е съвсем вероятно да става въпрос за тест по изтория.
– Нали ти казах, че вече пробвах! (в отговор на „Пробвай да потърсиш в Гугъл“. Родителската интерпретация ще е: „Тя вече е пушила трева!“)
– Ти нали знаеш за какво ми е този тест! (в отговор на репликата „Няма да се откажеш да ги влачиш!“. Родителската интерпретация е: „Наистина ли е забременяла?!“)
– Вече на шиш се въртя! (в отговор на репликата: „Тогава стига се психясва, сядай да зубриш!“. Родителската интерпретация е: „Абсолютно, бременна е! Ама, че ужас!“)
Подслушвайки разговори, които не са за тях, родителите на тинейджъри се поставят пред дилемата дали да обсъдят тази тема с детето, или не? Ако разговарят, ще се поставят в ролята на шпиони и тогава ще се сбогуват с доверието. Ако не поговорят – узнатото ще сложи край на тяхното спокойствие и сън!
Ето защо е по-добре родителите да стоят по-далече от затворени врати. Както е известно: остротата на слуха, а също и на зрението намаляват с възрастта, но съгласете се - да носиш слухов апарат не е същото, като да носиш очила. Точно по тази причина е разбираемо защо родителите на тинейджъри търсят помощ от ушен лекар рядко въпреки, че самите те и техните деца постоянно се оплакват един от друг: „Аз му говоря, а той не ме чува...“.
Други несъвършенства
Накрая, голяма част от родителите на тинейджъри страдат от дефицит на внимание: те не са в състояние да разберат, че да не разбираш СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ ТИНЕЙДЖЪР е абсолютно нормално. Те изискват от него обяснения, без да се съмняват, че отговорът на който и да е въпрос ще последва както преди – незабавно!
„Защо толкова бързо си научи?“
„Докога ще стоиш на компютъра?“
„Какво си направила със себе си?“
„Как ще ми говориш с този тон?“
„Защо още не си си легнал(а)?“
„Позволила ли съм ти?“
„Защо се затваряш в стаята си?“
„Кога ще ни запознаеш с приятелите си?“
„Ти да не би да пушиш?“
„Къде си мислиш, че отиваш?“
На всички тези въпроси „Защо?“, с които развалят както собственото си, така и неговото настроение в редки случаи, когато се засичат на вечеря, чедото отговаря: „Няма значение, не разбираш!“. Някои тинейджъри от вежливост добавят: „Защото сме от различни поколения“. Родителите на тинейджъри много добре го знаят. Но, колкото и да им се напомня, сега нищо не може да се направи!
Те се обиждат
Тези родители добре помнят, че само преди няколко години самите те са говорили снизходително на чедото си: „Още си мъничко, не разбираш“.
Сега родителят на тинейджъра се изяжда.
Разглежда албума със снимки и мислено се пренася в онези дни, когато е бил за чедото си жар и бог в един образ. Страда за онези отминали времена. Тинейджърът, от своя страна, виждайки родителите си да страдат, се опитва да им покаже, че ги обича по същия начин, както преди. Проблемът е в това, че те невинаги успяват да разшифроват тези знаци без допълнителна помощ. По този начин неразбирателството се натрупва и води до своите последствия, създава сериозни проблеми с комуникацията. В такива случаи е добра да се обърнете към специалист и да потърсите помощ, а не да я избягвате.
Много често се случва по време на консултация, съвсем неочаквано родителят на тинейджър да си спомни, че самият той никога не е лъгал родителите си, защото „те не разбират“. Не е искал да споделя тайните си, още повече напразно да ги тревожи. Но, това в никакъв случай не му е попречило да порасне и самият той да стане родител.
Автор ~ Антоанета Сарафова
Източник партньор ~ Българска школа по психоанализа | Психология за родители
Използвани материали ~ „Как да прецакаме възпитанието на детето. Вредни съвети“
Снимки `~ successforkidswithhearingloss.com, joshuawayne.com
