Разстройство, породено от липсата на природа

Играят ли децата ни навън, общуват ли с природата и какви са последиците от липсата на естествена връзка помежду им? Споделяме тази ценна статия от Център за Приобщаващо Образование.

(LJ Holloway Photography)

Научно доказано е, че когато човек не прекарва достатъчно време навън, това се отразява негативно на неговия организъм.

В своята книга „Последното дете в гората“ (2015), Ричард Лув нарича това състояние Nature deficit disorder – разстройство, породено от липсата на природа и го посочва като следствие от това, че хората, особено децата, прекарват много малко време на открито сред природата, което води до редица поведенчески проблеми.

В момента, в който с децата стигнете в парка, всичко се променя. Започват да тичат наоколо, да изследват, да се цапат дори, да ви показват намерените интересни камъчета и да измислят какви ли не игри. Когато стане време да си тръгвате – всички са кални, мокри и гладни, но някак си чудно преобразени.

Какво се е случило всъщност? Да го наречем невероятната сила на природата. Много родители наблюдават този позитивен ефект всеки ден.

Даян Винета, майка и писател от щата Флорида, създава за децата си еко-градина в задния двор на къщата. Това е невероятно приключение и за двете ѝ деца. „Синът ми просто коленичи в пръста и започва да търси буболечки, пчели, малки червейчета. Изследва ги и иска да научи всичко за тях. Докато дъщеря ми е по-скоро наблюдател – тя обича да ги снима и да рисува всичко, което вижда.“

Хедър Рийд, която живее в Тексас, казва, че синът ѝ Тими, обича да е постоянно навън и това е така, откакто е съвсем малък. Тими, който сега е на 5, има аутизъм  и забавяне в развитието си, все още не говори. Когато иска да излезе, хваща ръката на майка си и я води до вратата. „Той обожава да гледа как се движи водата в басейна и сенките, които правят различните предмети. Той няма нужда от причина, за да е навън, просто иска да е там. След като прекара известно време сред природата, Тими е по-спокоен и общува значително повече с другите“ – казва неговата майка.

Голям брой изследвания, проведени през последните години, посочват терапевтичния ефект, който оказва природата – и върху децата, и върху възрастните, а и обществото като цяло. Учени от Университета в Илинойс са установили, че времето прекарано навън сред природата редуцира симптомите при децата с ХАДВ (хиперактивност и дефицит на вниманието). Също така доказва, че има връзка между времето, прекарано навън и повишаването на самодисциплината при момичетата. Друго изследване посочва, че свързването с природата има отношение към намаляването на престъпността в градските общности.

Изследване на Университета в Рочестър дори дава доказателства, че досегът с природата прави хората по-грижовни и сърдечни.

Разстройство, породено от липсата на природа – Nature deficit disorder

Въпреки тези доказателства, много деца днес нямат достатъчен контакт с природата. В своята книга „Последното дете в гората“ Ричърд Лув изследва фундаменталната роля на природата за стимулиране въображението на децата, тяхното здравословно състояние и изграждането на устойчивост срещу стреса и депресиите.

Новият термин, който въвежда nature deficit disorder, Лув дефинира като „високата цена, която човек плаща за отчуждаването си от природата, в това число: намaлено използване на сетивата, трудности с вниманието и високи нива на физически и емоционални заболявания.“ Това не е нито медицинска, нито психологическа диагноза, а името, с което той нарича все по-бързо разпространяващото се социално състояние. Лув смята, че това състояние играе особено голяма роля за затлъстяването при децата, хиперактивността, депресията и проблеми в развитието.

Лув посочва, че съвременните деца прекарват много повече време в затворени помещения, отколкото техните родители навремето са прекарвали. Според Children and Nature Network - неправителствена организация в Съединените щати, основана от Ричард Лув, само 6 % от децата на възраст между 9 и 13 години играят самостоятелно навън през седмицата. Високата урбанизация, претрупаните календари със задачи, родителските страхове и другите рискове, както и бумът на електронните медии, карат децата да стоят все повече време вкъщи и все по-далече от природата. „За това ново поколение природата е по-скоро абстрактно понятие, отколкото реалност. Природата се превръща в нещо, което да гледаш, да консумираш, да игнорираш.“ – казва той.

Изследователи от Henry J. Kaiser Family Foundation  посочват, че американските деца на възраст 8-18 години прекарват средно по 7 часа и 38 мин. на ден използвайки „медии за забавление“, които включват: телевизия, филми, компютри, видео игри, мобилни телефони и MP3 плеъри. За сравнение с предишното изследване проведено през 2004, времето, което децата прекарват пред електронните устройства е било с 1 час по-малко. В тези изчисления проучващите не са включили времето, в което децата пишат електронни съобщения.

Кайл Морисън, опитен психолог, който работи с деца с наднормено тегло в Детската болница в Гранд Рапидс, щата Мичиган, се сблъсква с ефекта на отчуждаването от природата всеки ден. „Голяма част от децата, с които се срещам нямат абсолютно никакъв досег с природата“. Много от тях живеят в гетата и други райони, където има престъпност. Техните родители работят денонощно и смятат, че не е добре децата да излизат дори до местния супермаркет, защото мислят, че е много опасно. Семействата не могат да си позволят да идат на ваканция или да платят за летен лагер, ето защо тези деца прекарват по цял ден вкъщи, седейки пред телевизора или играейки видео игри.

Резултатът е тинейджъри с наднормено тегло и влошено здравословно състояние, включващо пред диабетни симптоми и сънна апнея. Много от тях също страдат и от астма – състояние, което Морисън смята е причинено от липса на физически упражнения и излагане на алергени, на които биха могли да се натъкнат във външния свят. Той преценява, че около 30-40 % от децата, с които работи страдат и от депресия или други тревожни разстройства.

Книгата на Лув „Последното дете в гората“ е бестселър в Съединените щати, получила е няколко награди и е преведена на 10 езика. Тя успява да помогне на все повече и повече родители и учители, които искат да се преборят с „разстройство, породено от липсата на природа“.

Автор: Connie Matthiessen, "Children and nature: who let the kids out?"

Източник: priobshti.se
Снимки:  Elena Shumilova