За разглезените деца, от автора на „Възпитание чрез свобода“
(José Costa y Bonells, Francisco Goya, 1810)
Разглезеното дете, независимо от смисъла, който влагаме в тази дума „разглезен”, е продукт на разглезено общество. В такова общество разглезеното дете запълва със себе си цялото пространство на живота. То е получило всезадоволеност вместо свобода. То не разбира, какво е това истинска свобода, която означава любов към живота.
Разглезеното дете е беда за него самото, и за обществото. Вие виждате как то крачи във влака, налитайки на краката на пътниците, чувате как вика в коридора, без да обръща внимание на призивите на измъчените родители да се държи по-тихо - молби, които то отдавна, отдавна е престанало да чува. По-късно, когато разглезеното дете стане по-голямо, неговия живот става много по-лош от живота на детето, което твърде много са наказвали.
Разглезеното дете е твърде заето със себе си. То израства като човек, който разхвърля своите вещи, очаквайки някой да ги прибере. И, разбира се, порасналото разглезено дете получава доста ответни удари.
Често разглезеното дете е единствено в семейството. При него няма никой, близък по възраст, с който би могъл да си поиграе или премери силите си, и, то естествено идентифицира себе си с родителите, стремейки се да прави каквото те правят. Тъй като родителите смятат своето дете за чудо в света, те поощряват неговото поведение, явно несъответстващо на възрастта му, защото се страхуват да изгубят любовта на детето, ако някак му възразят.
Понякога се сблъсквам с такова отношение към децата при учителите, които лансират своите ученици. Тези учители се страхуват да изгубят популярността сред учениците си. Подобен страх е прав път към тяхното проваляне. Добрият учител или родител трябва да се старае да бъде обективен. Той е длъжен да държи своите комплекси при себе си и да не допуска да се проявят по отношение на децата. Това не е лесно, аз разбирам, но толкова сме слепи за собствените си комплекси.
За нещастната жена, например, винаги съществува голяма опасност да не развали сина си, защото тя не може да не излива на него своята неудовлетворена любов.
Разглезеното дете обикновено харчи твърде много пари. Аз винаги съм бил много объркан, когато виждам как родителите изпращат на своето дете твърде много пари за разходи, а в същото време, заради трудното им икономическо положение, аз им позволявам да платят малко пари или изобщо нищо за обучението. На детето не трябва да се дава всичко, за което ни моли.
Сегашните деца получават твърде много, толкова, че престават да ценят подаръците. Често тези родители, които ги затрупват с дарове, обичат децата си недостатъчно. Такива родители се опитват да компенсират липсата на истинската привързаност с шумните изявления за любов и скъпи подаръци. Това е същото, което прави един мъж, когато е изневерил на жена си, който й купува скъпа пухкава шуба, която изобщо не му е по джоба.
Разглезеното дете рядко цени нещо. Получавайки хромиран трискоростен велосипед, той след три седмици го захвърля под дъжда за цяла нощ.
Много често разглезеното дете въплъщава за родителите си нов шанс за успех в живота. Аз постигнах малко в живота, защото много хора ми пречеха, но моят син ще има възможност да преуспее там, където аз не можах. Именно този мотив кара бащата, който не е получил музикално образование, да настоява неговият син да учи фортепиано. И той тласка майката, отказала се от кариерата си заради брака, да изпраща своята дъщеря на балет без да обръща внимание, че девойката тежи на краката си. Именно заради подобни родители има множество момчета и момичета, които са принудени да се занимават с такива занятия, които изобщо не биха им дошли на ума, ако са самостоятелни.
Бедният родител не може да се справи със своите чувства. На човек, който е изградил процъфтяващ бизнес, е много трудно да забележи, че сина му иска да стане артист или музикант. Но това се случва често. Има още разглезени деца, чиито майки не искат те изобщо да пораснат. Майчинството, разбира се, е работа, но не пожизнена. Повечето жени разбират това и въпреки това казват за своята дъщеря: ”Тя расте твърде бързо”.
На детето не бива да се позволява да нарушава личните права на другите. Родителите, които не искат да разглезят своите деца са длъжни да различават свободата от всезадоволеността.
Картина (заглавна): Jean Monet on a Mechanical Horse, Claude Monet, 1872