Родители, нуждаещи се от
професионална помощ
Драгомир Петров
Магистър-психолог
източник: Българска школа по психоанализа
Всеки човек знае, че първооснова на човешкото възпитание, навици, маниери, начин на мислене и най-важното - проблеми, е семейството.
Семейната среда е тази, с която детето първо се сблъсква. Първите модели на поведение, на които то подражава, са именно майката и бащата, и не за подценяване - първото отношение, което то получава, е именно от родителите. Ето защо, при възникването на проблем, крайъгълният камък, на който се стъпва при разрешаването му, е именно семейството. Нерядко се стига до извода, че самите родители в своето престараване, пренебрежение и пр. са спомогнали за появата на конкретно състояние.
Характерът на родителите и поведението на децата
Емоционалната атмосфера в семейството оставя своя отпечатък върху детската личност. Тази истина изглежда само очевидна, но единствено напоследък обществото започна да осъзнава, че съществува връзка между характера на родителя и поведението на детето. Някои от родителските похвати са явни и открити: те могат да бъдат наблюдавани, а влиянието им - разпознато. Други са по-завоалирани и недоловими: те са само загатнати, а въздействието им е хипотетично.
Всеки списък с нежелателните родителски отношения и особености ще включи тези на свръх емоционалните, свръх покровителствените, инфантилните, злоупотребяващите с алкохол, съблазняващите, отхвърлящите децата си или прекалено добросъвестните родители.
Свръх емоционалните родители
Предопределят проблеми с личните нагласи и поведението в обществото. Децата, които имат свръх емоционални родители, могат лесно да се разпознаят те винаги се набиват в очи и в уши. От най-ранна възраст са научили, че трябва да крещят, за да ги чуят, и да говорят бързо, за да не ги прекъснат. Те точно отразяват поривистия нрав на родителите си. Често деца и родители не осъзнават повишената си, готова всеки миг да избухне, емоционалност. Когато насочат вниманието си към нея, могат да я обяснят не без известна гордост, с някаква етническа особеност или стереотип: "Знаеш, че съм рижав" или "Това е от врачанският ми темперамент".
Докато са в границите на своята субкултура, такива хора не причиняват твърде голямо безпокойство. Навлязат ли обаче в по-широки общности, се превръщат в досадни и свадливи времеядци. Те са гръмогласни оратори, но лоши слушатели и не отчитат неприятното въздействие на своята мелодраматичност.
Такива родители могат да не страдат от психични смущения, но те определено смущават социалния ред и спокойствие и се нуждаят от някаква професионална помощ, за да променят личните си нагласи и поведението си в обществото.
Свръх покровителствени родители
Характеризират се с упорит интерес към дреболиите. По същество свръх покровителството представлява упорита загриженост за най-малките подробности от живота на детето. От раждането му тези родители непрестанно се притесняват за неговото оцеляване. Това, което за нормалните родители е ежедневна практика, се превръща в решение на живот и смърт за свръх покровителствената майка. Тя прилича на човек, който би шофирал с отворен капак, за да наблюдава работата на двигателя на колата.
По няколко пъти на ден може да се вслуша в дишането на детето, да измерва поетата от него храна, да се безпокои за съня му и т. н. Когато детето се изправи, се бои да не падне, ако седи по-рано от посочената възраст, изпада в почти параноичен страх, а когато има температура почти винаги предполага най-лошото, дори да не го изказва.
Животът на подобна майка наистина й коства много усилия. Тя непрекъснато върши ненужни неща за своето дете. Дори, когато желае и може, тя не трябва да прави неща, които може да стори вместо него. Тази майка ще храни детето си, ще храносмиля заради него, ако можеше.
Накратко, задълженията около живота на детето се поемат изцяло от майката и резултатите са катастрофални. То расте, но не съзрява. Не успява да изгради свой собствен Аз, а взема "на заем" Аз-а на майката. Такива деца хабят много енергия във въздесъщия конфликт между зависимостта от майка си и несъзнаваното желание за автономност. Свръх покровителствените родители се нуждаят от професионална помощ, ако искат децата им да станат самостоятелни.
Инфантилни родители
Приемат детето като играчка и като покровител. На някои жени им е трудно да установят контакт и връзка с децата си, след като станат майки. Въпреки, че са способни да си поиграят с бебето така, сякаш си играят с играчка, да му се порадват и да го поглезят, те не могат да носят бремето на майчинството.
Самите те се нуждаят от майчинска грижа и я търсят от децата си. При тази размяна на ролите, искат да получават помощ и сигурност от потомството си. Децата се чувстват длъжни да се грижат за нея. Тъй като не са в състояние да удовлетворят това нейно желание, изпитват постоянно чувство на неуспех, тревога, обвиняват се и се самоосъждат, като така растат, лишени от детство и е много вероятно да прехвърлят същите отговорности върху собствените си деца. Такива родители се нуждаят от професионална помощ.
Родители - алкохолици
Характеризират се с ненадейни емоционални бури и периодичните изоставяния. Детето на родител-алкохолик е изложено на постоянни и непонятни за него избухвания, от страна на майка си или таткото. То става свидетел на непредсказуемите и неприятни промени в настроението. Знае, че в такива моменти за родителя му няма нищо по-приятно от бутилката. Това положение го кара да се чувства изоставено и ненужно.
Сцените с гуляите остават незаличим спомен в детето. То вижда символа на сигурност да рухва пред очите му. Вижда баща си или майка си замаяни и дезориентирани, сълзливи и немощни, тиранични в един неразбираем и недостижим за него свят. Може също да му се наложи да се справи с неразположението на родителите си.
Родителят - алкохолик може много да обича децата си, но в следствие на проблемите си да не е в състояние на последователност в грижите си за тях. Такива родители се нуждаят от помощ за преодоляване на собствените си проблеми.
Съблазняващи родители
Имат необходимост от премислена сдържаност. Някои родители може да не си дават сметка, че децата им може да гледат на тях еротично. Бащата, който се разсъблича пред дъщеря си, или майката, която продължава да къпе синовете си, въпреки че вече ходят на училище, пробуждат сексуални чувства и фантазии. Някои родители позволяват на отрасналите си деца да спят в едно и също легло и се увличат в прекалените взаимни милувки и ласки. Има родители, които не виждат нищо лошо в това да целуват децата си в устата или дълго и крепко да ги прегръщат. Те се отнасят с детето така, сякаш са ухажори и очакват от него същото дръзко поведение.
Подобно отношение определено оказва неприятно въздействие на сексуалното развитие на детето. Дъщерите, отглеждани от съблазнителни бащи, са склонни към сексуални връзки с по-възрастни мъже, докато синовете на съблазняващите майки могат да бъдат завладени от еротични импулси и преждевременно тласнати към сексуални отношения. Обратно, някои могат така да се уплашат от еротичните аванси на родителите си, че, когато пораснат, изобщо да отбягват секса или да търсят удовлетворение при представителите на собствения си пол. Съблазнителните родители се нуждаят от психотерапия.
Родители, които отхвърлят децата си
Създават предпоставки за физиологическо изоставане и емоционално пренебрегване. Много родители дори не могат да си представят майка, която наистина мрази своето бебе. Те се ужасяват от вестникарските съобщения за малтретирани или изоставени от родителите си деца. Самата идея за физическото изоставяне на детето им се струва невъзможна.
За разлика от него, емоционалното пренебрежение е по-широко разпространено. Голям набор от родители не осигуряват на детето си любящата грижа, която е от първостепенно значение за неговото развитие. Емоционалното отхвърляне има много източници, между които са незрелостта, нарцисизмът, неадекватността и неприемането на сексуалната роля.
Емоционалното отхвърляне е многолико. То може да се проявява както в постоянните натяквания и изисквания за съвършенство, така и в безразличието, и в изолацията. Може дори да приеме маската на свръх загриженост и прекомерно покровителствуване.
Болезнено е посланието, което отхвърлените деца получават от родителите си: "Не ми досаждай с твоя живот! Расти бързо и ми се махай от главата!" Такива родители са готови да обявят детството на своето потомство за несъществуващо, само и само да се оттърват от отговорността си към него. Те набързо хранят децата си и ги приучават към хигиенни навици, а след това им приписват задължения, които не са по силите им. Прекалено рано, тласнати към самостоятелност, децата са обладани от страх да не се провалят и да не бъдат отхвърлени. Очакват обвинения и порицания и са заети със събирането на оправдания в своя защита. Живеят сякаш се намират в съдебна зала и непрекъснато трябва да търсят оправдание за своето съществуване. Толкова са погълнати от изкупването на минали "грехове" и от избягване на бъдещи, че не се справят с настоящето.
Постоянната мисъл за опасността е тежко бреме, което ги изтощава физически и ги опустошава емоционално. За да бъдат щастливи, тези деца и родителите им трябва да получават професионална помощ.
Прекалено добросъвестни родители
Щастие на златен поднос. Много добросъвестни родители се нуждаят от указания за това, как да възпитават децата си. Те могат да са предани и любящи, но са прекалено загрижени за детето. Решени са на всичко, за да го направят щастливо, ако ще това да ги убие. Стремят се да му спестят всички възможни разочарования и нещастия, с цената на собственото си похабяване.
Щастието в най-добрия случай е една илюзорна цел. То е начин на придвижване, а не крайна спирка. Само по себе си щастието не е цел - то е вторичен продукт на работата, играта, любовта и живота. Животът по необходимост предполага отсрочка между желанието и удоволетворяването му, между плана и неговото осъществяване. С други думи, той предполага разочарования и поносимост към разочарованията.
Не бива предварително да планираме разочарованията, така както не бива предварително да планираме болестите. Родителят не бива да губи самообладание, когато детето е разстроено. Майката не е длъжна да прави кълбо назад, за да върне усмивката на разплаканото си дете. Децата се нуждаят най-напред от мъдро ръководство, което не се основава на вина или мъченичество.
Най-добре е да не отстъпваме от умерените си изисквания и разумните си молби, дори, когато се посрещат със сълзи и гневи изблици, а да изтърпим бурята, която ще последва. Атмосферата няма да се разведри, ако успокоим детето - все едно, някои облаци ще се окажат буреносни. Единственото, което можем да направим, е да изчакаме бурята да премине, без да се боим от нея. Децата черпят сила и сигурност от нашата способност да останем спокойни и съпричастни.
Разведени родители
Подобие на сърдечност. Разводът, подобно на ампутацията, е разтърсващо душата събитие за потърпевшите. За родителите той означава край на много мечти и стремежи. За децата той може да изглежда като края на света. Сред горчивината и объркването от разпадането на семейството родителите трябва да изберат най-безвредната за децата им линия на поведение.
Най-жестокото и отвратително нещо, което родителите могат да направят, е, да използват децата като средство за взаимно отмъщение. Чувствата още са пресни, удобният случай - налице, а изкушението - огромно. Другият родител може да бъде осъден и оклеветен, а децата да бъдат заставени или склонени да вземат страна в злостните битки за предаността, попечителството, парите, обучението и посещенията. Отражението на тези борби върху тях може да бъде катастрофално.
Най-доброто, което могат да направят родителите, е да продължат да бъдат родители, въпреки че вече не са съпруг и съпруга. Това не е лесно, тъй като изисква на фона на горчивината и враждебността да се показва сърдечност. Професионалната помощ ще им помогне да погледнат по-безпристрастно на обидата и да сторят това, което е необходимо за техните деца.
