„Нима искате човешката мисъл да се вкамени, божественият плам да се задуши, духът да се материализира!”
Свобода на образованието – речта на Юго пред Парламента на Франция, произнесена на 15 януари 1850 г.
(Victor Hugo with his son François-Victor, 1836, Auguste de Chatillon)
Господа, когато започва дискусия, засягаща един от най-сериозните проблеми в съдбата на страната, веднага трябва да се подходи без колебание към същността на въпроса. Още в началото ще изложа това, което бих искал да бъде осъществено, а след малко ще кажа онова, което не приемам.
Господа, ето коя е според мен труднодостижимата и без съмнение далечната цел, към която трябва да се стремим при решаването на важния въпрос за образованието. ("По-високо!" "По-високо!")
Господа, всеки въпрос има свое идеално решение. За мен идеалното решение на въпроса за образованието е следното: задължително и безплатно образование. Задължително само до края на първата му степен и безплатно до края на всичките му степени. (Недоволство сред десницата. Одобрение сред левицата.) Задължителното начално образование е неотменно право на детето (раздвижване), което, не се заблуждавайте, е много по-неприкосновено от правото на бащата и представлява неделима част от правото на държавата.
Повтарям отново. Според мен идеалното разрешение на въпроса е следното: задължително и безплатно образование в обхвата, който току-що набелязах. Едно всеобхватно народно образование, осигурявано и управлявано от държавата, започващо от селското училище и преминаващо от степен в степен до Колеж дьо Франс, а може и още по-нагоре, стигащо до Френската академия. Дверите на науката трябва да бъдат широко отворени за всички умове. Навсякъде, където има възможност, навсякъде, където се появи талантлив ум, трябва да набавят книги. Не бива да има нито едно село без училище, град без колеж и областен център без висше училище. Трябва да се създаде широка образователна общност или, по-точно казано, всеобхватна мрежа от интелектуални средища - лицеи, гимназии, колежи, катедри, библиотеки, които да изпълняват просветителското си дело из цялата страна, да пробуждат навсякъде способностите, да разпалват навсякъде призванията. С една дума, стълбата на човешкото познание трябва да се придържа от твърдата ръка на държавата, да се издига от най-дълбокия мрак, сред който живеят народните маси, и да достига до светлината на просветата. Да няма никакво прекъсване; душата на народа трябва да бъде непрекъснато свързана с ума на Франция. (Продължителни аплодисменти.)
Ето как виждам в бъдеще общественото възпитание на народа.
Господа, наред с това великолепно безплатно образование, подпомагащо даровитите в различните научни области умове, предлагано от държавата, предоставящо на всички безплатно най-добрите учители и най-добрите методи, представляващо образец на наука в отделните предмети; истинска, френска, християнска, либерална, която би осигурила без никакво съмнение върховния разцвет на националния ни гений. Аз бих препоръчал без колебание свободата в преподаването, свободата в преподаването на частните учители, свободата в преподаването на религиозните сдружения, пълна, цялостна и абсолютна свобода в преподаването, подчиняваща се на всеобщите закони, както всички други свободи, без ни най-малко да й предписвам обезпокояващата власт на държавата като надзирателка, след като й придавам безплатното образование, осигурено от държавата като противовес. (Викове: "Браво", сред левицата. Ропот сред десницата.)
Това е, господа, повтарям, идеалното разрешение на въпроса. Не се смущавайте от него, до него не може да се стигне така бързо, защото решаването му предполага съществуването на значителен финансов въпрос, подобен на всички днешни социални въпроси.
Господа, подобно идеално разрешение, необходимо е да се отбележи, защото непрекъснато трябва да припомняме към какво се стремим, предоставя безброй гледни точки, макар че сега не е времето да ги уточняваме. За да спестя време за разискванията, навлизам във въпроса с оглед на своевременното му разрешаване. Подхождам към него съобразно сегашното му състояние, до което е съответно назрял под влияние, от една страна, на събитията, от друга, на общественото мнение.
От тази ограничена, но полезна на практика гледна точка относно сегашното положение настоявам, заявявам го, за свобода на образованието. Но настоявам за контрол от страна на държавата и тъй като настоявам за резултатен контрол, държа на една светска, чисто светска, изключително светска държава. И тъй, аз искам свобода за образованието под контрола на държавата и в този толкова деликатен и труден за осъществяване контрол, който изисква съдействието на всички здравомислещи сили в страната, предполагам държавата да бъде персонифицирана само от водещи безупречен живот, нямащи никакви, нито верски, нито политически амбиции, различни от интересите на националното единство хора. Това означава, че изключвам от висшия съвет по контрола, от помощните съвети всякакви епископи, всякакви наместници на епископите.Възнамерявам да отстоявам тази моя собствена позиция и при нужда да обоснова дълбокото си, неизменно убеждение, че прастарото благотворно разделяне на църквата от държавата, което някога се е считало за утопия от нашите бащи, е в интерес както на църквата, така и на държавата. (Одобрение сред левицата. Протести сред десницата.)
…
Господа, още една, последна дума. Аз съм може би от тези, които са имали щастието да защитят каузата на реда в трудните времена, в близкото минало, с някои скромни, саможертвени начинания. Тези начинания са може би забравени, няма да ги припомням. Все пак сега, когато говоря пред вас, имам правото да се позова на тях. ("Не!" "Не!" "Да!" "Да!")
Е, добре, като се позовавам на близкото минало, заявявам, това си остава мое убеждение, че това, от което се нуждае Франция, е безспорно редът, но развиващият се ред, т. е. напредъкът. Това е редът, произтичащ от нормалното, мирно и естествено съзряване на народа. Това е творческото дело, осъществяващо се едновременно чрез фактите и идеите, огряно от ума на нацията. Всичко това противоречи на вашия закон! (Възторжено одобрение от левицата.)
Аз съм от тези, които настояват за свобода в тази цивилизована страна, а не за потисничество, за непрекъснато израстване, а не за връщане назад, за могъщество, а не за робство, за величие, а не за забрава! (Викове: "Браво!", от страната на левицата.) А какви са законите, които ни предлагате! Нима вие, управляващите, законодателите, искате да ни спрете, нима искате да спрете развитието на Франция! Нима искате човешката мисъл да се вкамени, божественият плам да се задуши, духът да се материализира! ("Да!" "Да!" "Не!" "Не!) Нима не усещате тенденциите на времето, в което живеете! Но нима можете да живеете във века си като чужденци!
Нима във век като този, в този велик век на обновление, на събития, на открития и завоевания, може да се мечтае за неподвижност. ("Много добре!") Възможно ли е във века на надеждата да възвестявате ерата на отчаянието! (Браво!) Нима ще стоварите като изморени носачи от себе си славата, мисълта, интелектуалната мощ, напредъка, бъдещето и ще речете: стига! Няма да вървим напред! Нека спрем тук! (Викове на негодувание от страната на десницата.) Нима не виждате как всичко върви напред, придвижва се, израства, преобразява се и се обновява! Всичко около вас, над вас, под вас! (Оживление.)
А вие, вие искате да спрете на едно място! Добре тогава! Аз, който мразя катастрофите и разрушенията, аз ви повтарям отново с дълбоко съжаление, предупреждавам ви с дълбоко наскърбена душа, че ако не приемете напредъка, ще избухнат революции! (Всеобщо вълнение.) Пред толкова безумни хора мога да напомня само следното: когато човечеството отказва да върви напред, Бог го подтиква да се раздвижи със земни трусове! (Дълги аплодисменти от страната на левицата. Ораторът слиза от трибуната, заобикаля го тълпа от заседатели, които го поздравяват. Останалите излизат от залата все още завладени от всеобщото неотслабващо вълнение.)
Превод: Доц. Гено Генов
Източник: ggenov.blog.bg
Снимка: Victor Hugo by Charles Hugo,1853
