(Mother and Children, 1879, by William-Adolphe Bouguereau)

Много от родителите обръщат внимание на физическото развитие на детето, без да се замислят за етичните стойности на човека. Този човек ще израсте със здрава физика, но когато етиката не е на ниво, тази здрава физика ще бъде неустойчива. Само истинското здраво вътрешно душевно равновесие може да осигури и хармонията на работата на вътрешните органи. Злобата, завистта, жестокостта, егоизмът разрушават и най-стабилното здраве. Те разяждат организма отвътре. Това са скритите вътрешни агресори, довеждащи човека до ранно остаряване и ранна смърт. Столетник завистник, злобар, егоист или саможивец няма. Това са хора с чиста душа.

Детето отрано трябва да се научи да е в услуга не само на родителите си, но и на всеки, който се нуждае от помощ. Ако майката възпитава детето си да пазарува за вкъщи, то трябва да се учи да прави същото и за някой от възрастните съседи.

Научи ли се детето на коректност, като затова му служат като първи пример родителите и заобикалящата го среда, това остава за цял живот. Възпитателят трябва да го научи да говори с усмивка и любезност, да се възползва от неговата жизненост, вложена в природата на всяко дете.

Детето търси обикновено поводи да се смее, което често намръщените родители с криворазбрани методи на възпитание потискат. Лекото и приятно чувство към хората и живота трябва да остане завинаги. Обработването на положителни качества в един човек от най-ранното му детство помагат за доброто му физическо състояние, а по-късно за запазване на истинското здраве и дълголетие.

Вложеният в детето непокварен инстинкт трябва да се щади и самите ние трябва да се учим от него. То винаги знае колко и кога да яде. Ако вече е загубило това вътрешно чувство, за това вина има само неговият невеж възпитател. Детето има стремеж към чистия въздух и разходката на открито, но и това често се притъпява от неговите възпитатели и този стремеж се изражда в заседналост по стаите. Детето има нужда от смях, но го карат да е сериозно, да позира с насаждащия му се в душата фалш...

Детето знае добре да чете, макар че все още е неграмотно, страниците от книгата на природата, които ние отдавна сме забравили. Нека си ги припомним и да отчетем колко грубо, колко невежо е протекъл животът ни след тази загуба. Нека всеки да се замисли и да не допуска това да се случи и с неговото дете.

(William-Adolphe Bouguereau)

От „Дишане, хранене, здраве”, Лидия Ковачева, изд. Кибеа
Картина: Patience Serious by Robert Henri, 1915, Cincinnati Art Museum - Wikimedia Commons