Една особена домашна работа, дадена от гимназиалния учител Шволб с цел сближаването между синовете и родителите им. И спонтанните отговорите на ученика Машек.
Първа точка: Кои са най-срамните, гадните, долните, отвратителните и неморалните слабости на моите родители?
Отговори на този въпрос по следния начин, подготвяйки си материал за разработването и на останалите точки от домашното:
I) Майка ми поддържа връзка с инженер Поупе от фирмата „Крулих и сие“, фабрика за изкуствени торове, и това има връзка с извършените от мама аборти, понеже татко много се ядосва и последния път се беше разкрещял пред слугинята, че вече му е дошло до гуша. Ако нямал да връща толкова много пари на инженер Поупе, отдавна щял да се разведе. Баща ми пък всеки ден през работно време посещава винарната „Марковски“, където има леки жени. Последния път отишъл с една от тях в „Каменни уезд“, тъй че, ако мама е за бесене, тате заслужава обезглавяване. А сега за характера на моите родители: Майка ми е сприхава и съвършено неграмотна, не полага никакви майчински грижи за по-малките ми братя и сестри, крещи и при най-невинните бели, характерни за детската възраст. Изобщо не се грижи за домакинството и ако имаше как, по цял ден щеше да се кипри пред огледалото и да си маже лицето с разни кремове и пудри, да се реши и да се докаросва.
Баща ми е дърт бюрократ с коварен нрав и всички в града знаят какви ги е вършил по време на войната. Когато бил околийски началник по австро-унгарско време, си пишел името Maschek, а веднага след войната взел да се изписва Masek. Предния път, като отидох да го потърся в службата, чух двама души на тротоара отпред да си говорят, че татко вършел големи свинщини по австрийско време и продължавал да ги върши и сега, при републиката. Миналата година на рождения ден на покойния император се залисал и по навик вместо на работа отишъл на църква, където останал много изненадан, че храмът Божи не е отворен, и чак по обед се сетил каква е работата. С децата си се държи много инатчийски, поддържа извънредно сурова дисциплина и ги преследва така, както е следил по време на войната всички подозрителни лица в околията, тоест не ги оставя да направят крачка без надзор. Не им позволява никакви радости, мрази физкултурата и спорта и у нас се наемат прислужници само от Ихлава, за да имал с кого да си говори вкъщи на немски. Като се връща от винарната, обикновено е пийнал и започва да се перчи пред децата какъв добър ученик бил навремето, как получавал само шестици, макар че веднъж открихме в чекмеджето на писалището му старите му свидетелства и бележници, пълни с четворки и тройки, поправителни изпити и двойки. В първи клас бил такъв калпазанин, че повтарял годината.
Втората точка от домашната работа - „Опитват ли се родителите ми да прикриват горепосочените си недостатъци пред мен?“, беше разработена по следния начин:
II) Не ги крият. У нас всичко се върши явно и за децата не остава нищо тайно, понеже за всички безобразия, които не забелязваме, научаваме от чужди хора, когато ходим на гости.
Третата точка - „Защо съм длъжен да направя всичко възможно, та да скрия от обществеността тези недостатъци на родителите си?“, получи отговор, заимстван от днешния урок на господин учителя Шволба:
III) Защото трябва да сме им благодарни, че са ни създали.
Въпреки че му беше много трудно да отговори на четвъртия въпрос - „Защо не бива да подражавам на грешките им?“, все пак с помощта на логиката синът на околийския управител успя да излезе от заплетеното положение:
IV) Защото всеки син трябва винаги да се държи благоразумно и разсъдливо, та да може и в по-зряла възраст да се предпази от грешките на своите родители и след като си осигури постоянна работа, да бъде в състояние да се грижи за благото на невръстното си дете, което без такива майчински грижи отдавна щеше да почива в гроба.
Отговорът на петия въпрос - „Разбират ли се моите родители помежду си или не?“, беше много лесен:
V) У нас не минава ден без семейни разправии и гадни сцени.
До разнищването на шестата точка от плана - „Защо трябва да се държа благоразумно и разсъдливо по време на семейните скандали?“, изобщо не се стигна.
От: „Взаимоотношенията между родителите и децата”, Ярослав Хашек; превод: Светомир ИванчевСтефан БошнаковВасилена Мирчева, 1998
Източник: chitanka.info
Снимка: kniznice.cz