"Цветни деца"
автор:Тамара Ахрямкина
източник: "Психология за родители" - Българска школа по психоанализа
От древността човечеството е придавало на цветовете символично значение. Група учени разработили методиката Цветни деца с помощта, на която по цветовете, които детето използва най-често в рисунките си, може да се определи характера на детето, неговата реакция при различни жизнени ситуации и емоционалния климат в семейството, и най-главното – прогнозира какво ще порасне.
В зависимост от това какъв цвят най-често вашето дете използва в своите рисунки, а така също и кой цвят му е най-любим, се определят разни особености на характера.
"Жълтите деца"
На езика на цветовете жълтият цвят е цвeтът на духовността, но и в същото време на опасността. Тези хора, които са свободни, оригинални, различно мислещи. Преди всичко са предразположени към творчество. "Жълтото дете" е мечтател, фантазьор, разказвач, шегобиец. То обича да си играе само, обича абстрактните играчки. Когато порасне, ще предпочита разнообразна, интересна работа. Винаги ще има нещо, в което да вярва, на което да се надява, да се стреми да изживее в бъдеще. В същото това време у него могат да се проявяват такива черти на характера, като непрактичност, стремеж да избяга от вземането на решения, безотговорност.
"Червените деца"
Червеният цвят е цветът на кръвта, здравето, живота, енергията, силата, властта. Тези деца са открити и активни. Много им е трудно на родителите с "червени деца". Те са живи, непослушни, възбудими, чупещи играчките си. Когато пораснат, високата им работоспособност ще определи стремежа им към успех. Напористи и егоистични са. Интересите на днешният ден за тях са преди всичко. Сред ярките политици често се срещат "червено-жълти", а сред учените - "жълто-червени".
"Сините деца"
"Сините деца" са пълна противоположност на "червените". Нерядко "червените деца" могат да се успокоят със синият цвят, а „сините деца" с червения. "Синьото дете" е спокойно, уравновесено, обича да прави нещата без да бърза. С удоволствие лежи на дивана с книжка, размишлява, обсъжда всичко обстоятелствено. То предпочита задушевна дружба със самоотдаване и самопожертвувание, защото на него за разлика от "червените деца" му е приятно да дава, дори без да получава. Често децата избират синият цвят не защото те са по-спокойни, защото в този момент се нуждаят от покой.
"Виолетовите деца"
На езика на цветовете виолетовото означава нощ, тайна, мистика, съзерцание, внушаемост. Децата, които харесват този цвят живеят в богат вътрешен цвят, те са артистични и силно възбудими. Стремят се да произведат впечатление, но при това са способни да погледнат себе си отстрани. Много лесно раними са и повече от другите се нуждаят от поддръжка и поощрение.
"Синьо-зелените деца"
На езика на цветовете синьо-зеленото означава вода, лед, студ, дълбочина, гордост, престиж. Даденият цвят е индикатор на състоянието на нервната система. Тези, които харесват този цвят, често чувстват нервно напрежение. То се определя от характера на човека, може да е свързано и със ситуации, в които човек се бои да не сгреши или често се критикува сам. Не случайно "синьо-зелени" са хора чиновници и администратори. Затова е много важно да се предпазят "синьо-зелените деца" от излишни правила. Необходимо е да се предостави на детето повече свобода, да се поощрява инициативата, ако се замени наказание с поощрение е възможно да се снижат исканията.
"Зелените деца"
"Зеленото дете" се счита за отхвърлено и затова силно се нуждае от майчина любов. За да не се превърне в "зелена личност" /консервативна, бояща се от промени/, се изисква особено творческо възпитание, развитие на откритост, интерес. На такова дете му е необходимо чувство на защитеност, надеждност.
"Оранжевите деца"
Тези деца са лесно възбудими, така, както "червените" и "жълтите", но тази възбуда няма край. Децата се веселят, викат без всякаква причина. За това, за тях е опасен оранжевият цвят: когато оранжевото слънце се добави оранжево небе /да и още оранжева майка/, този цвят става неприятен, раздразнителен и опустошителен.
"Кафявите деца"
Те притежават способността да създават свой свят, надежден и сигурен, малък всят, който ще им създаде чувство за безопасност. Съществуват много причини за кафяв дискомфорт: крехко здраве, семейни неуредици, участие в драматически събития, и накрая, умствена непълноценност.
"Черните деца"
Черният цвят е съвършено противопоказен за децата. Децата рядко го предпочитат, но ако това стане това свидетелства за преждевременно съзряване на сложна психика и стрес. Колкото по предпочитан е този цвят, толкова по драматично е състоянието на детето.
"Сивите деца"
Този цвят е също противопоказен за деца и означава рутина, непросветеност, бедност. Най-често "сивите деца" са много тихи, несмели, мълчаливи. Ако човек не може да определи дали му харесва или не сивият цвят, това е първия признак на отпадналост.
"Розовите деца"
Розовият цвят обикновено се предпочита от момичетата. "Розовото дете" е нежно, слабо, кротко. Такова дете е силно зависимо от обкръжаващите го, нуждае се от постоянна поддръжка. Когато розовият цвят се предпочита от момчета,та се проявяват като силни личности.
"Лилавите деца"
Лилавият цвят също е предпочитан от момичета. Той говори за такива черти на характера като слабост, нежност, чувство на самота, беззащитност. "Лилавото дете" често се намира в свой собствен свят, като по правило е много артистичен.
Пастелните цветове
Това са типичните инфантилни тонове и ако те са предпочитани от възрастен, значи той е съхранил в себе си детето и свързаните с това черти на характера.
