Отсъстващи бащи, изгубени синове ~ Ги КОРНО

Ги Корно е канадски психотерапевт, последовател на школата на Юнг. В своята книга "Отсъстващи бащи, изгубени синове" той разчупва мълчанието, което отрича потребността на всяко момче от бащиното признание. "Въпросът за бащата и мъжката идентичност прониква в съвременния свят от дълбините на колективното безсъзнателно. Не майките и бащите съдя в тази книга, а мълчанието, което обгръща всички ни. Ролята на синовете днес е най-после да разчупят това мълчание. Душата на света се крие винаги когато има конфликти и размирици. Точно тази скрита душа тормози мъжете днес."

(Boy in a Blue Shirt, 1918, Amedeo Modigliani)

Законът на мълчанието

Всички мъже живеят повече или по-малко в наследено мълчание, което се предава от поколение на поколение – мълчание, което отрича потребността на всяко момче от признаване (или потвърждение) от страна на баща му. Сякаш бащите ни са задължени да спазват правило на мълчанието, постановяващо, че тези, които говорят, са заплаха за мъжката солидарност.

Бащите ни са избягали в горите или в таверните на своята работа. Търсели са спасение в колата си, вестниците, телевизионните програми. Често са избирали да избягат в абстрактен, синтетичен свят – свят, отделен от реалността на настоящето, от всекидневните преживявания, от собствените си тела. В миналото и в настоящето мъжете се предават пред мощното изкушение на масмедиите, пеещи им като морските сирени, които искали да подмамят Одисей на острова. Зависимостта им от медиите, подобна на пристрастяването към наркотиците, им позволява да избягват говоренето, населяването на собственото тяло, влизането във взаимоотношения.

Псевдонезависимостта на мъжете всъщност не е нищо повече от неуловима форма на самопогълнатост.

Съвременните мъже фактически имат много малко случаи да преживяват или да актуализират мъжествения си потенциал в присъствието на бащите си. От началото на индустриалната ера между бащите и синовете съществува все по-малък контакт. Изкривяването, изглежда, е пропълзяло между вродените потребности на синовете и поведението на днешните бащи, които сякаш са достойни за съжаление фигури, хванати в капана на съдба, спрямо която са безсилни. Бащите все по-силно се чувстват във вакуум, след като навиците на предците продължават да избледняват и това все повече допринася за краха на мъжката идентичност.

Отсъстващи бащи

Терминът отсъстващи бащи в заглавието на тази книга цели да предаде много по-широк смисъл. Той се отнася както до физическото, така и до психологическото отсъствие на бащите и внушава едновременно и духовно, и емоционално отсъствие. Той намеква и идеята за бащи, които, макар физически да присъстват, се държат по неприемлив начин: авторитарните бащи например са ревнуващи от способностите на синовете си потисници, които задушават опитите им за творчество или себеутвърждаване.

Емоционалната нестабилност на бащите алкохолици държи синовете им в постоянно състояние на несигурност.

Изгубени синове

Втората част на заглавието – изгубени синове – цели да подчертае липсата на емоционални връзки между бащите и синовете.

Тя внушава не толкова, че синовете са загубени в някакъв абсолютен смисъл, а че са били загубени за бащите, които несъзнателно търсят.

Тази липса на внимание от бащата води до синовната неспособност да се идентифицира с баща си като средство за установяване на собствена мъжка идентичност. По подобен начин син, лишен от потвърждение и сигурност, дадени му от присъствието на бащата, е неспособен да се придвижи към зрялата възраст.

В случаите, когато родителят е насилник, слаб или непрекъснато пиян, синът може да го смята за толкова отблъскващ, че категорично да отказва да се идентифицира с мъжкото – той не само ще презира баща си, но и ще се опита да не му прилича в каквото и да било.

Триъгълникът

За да се развие, мъжът трябва да се идентифицира с майка си и с баща си. Триъгълникът баща–майка–син трябва да замени диадата майка–син. Ако бащата обаче отсъства, няма пренос на идентификацията от майката към бащата и синът остава затворен в идентификацията си с нея. Отсъствието на бащата автоматично повишава влиянието на майката, която по този начин е натоварена с твърде тежка отговорност. При тези обстоятелства триъгълникът така и не получава възможност да се формира правилно и непосредственият ефект е, че по отношение на половата си идентичност синовете се развиват в колоси на глинени крака.

Въпреки че психоаналитичната литература в изобилие описва влиянието на майките върху синовете им, в това отношение тя често е забравяла да отбележи, че тези майки са вездесъщи и всемогъщи, защото бащите са липсвали – фактически толкова отсъстващи, че липсата им просто е била вземана за дадена.

Сега, когато чуя пациент да се оплаква от майка си, онова, което също чувам (макар че не се изказва открито), е, че баща му е отсъствал. Следователно задавам въпроси и предлагам интерпретации, насочени към изясняването на взаимоотношението баща–дете. Това е необходимо, защото черната дупка, оставена от отсъствието на бащата, обикновено се запълва с негодувание, вина, идеализации и недоверие, които иначе биха могли да останат неизследвани дори в терапия, отнемаща години. Да имаш майка, която е доминираща, свръхпредпазваща, потискаща или неприсъстваща, почти неизбежно посочва, че бащата е отсъствал.

Присъстващият баща

Бащата е първият значим друг, когото детето среща извън утробата на майка си. За новороденото той преди всичко представлява – макар и доста неотчетливо – не-майката; той въплъщава всичко, което не е тя. Той става третото действащо лице в любовната история, привнасяйки елемент на раздяла между майката и детето. Самото му присъствие задейства процес на диференциация, тъй като чрез "притежаването" на жена си той поставя край на блаженото състояние на симбиоза, в което майката и детето са живели: "Твоята майка е моя жена и обича и мен!" – заявява той. Детето чувства, че вече не е единственият обект на желание.

Следователно бащата по този начин въплъщава принципите на реалността и реда в семейството.
При по-дълбок анализ обаче се вижда, че истинският отделител на майката и детето не е бащата, а по-скоро желанието – желанието на двойката да се открие един друг извън детето.

Дори и само като среда, чрез която на желанието се дава израз, присъствието на бащата е съществено. Някои бащи поставят брутален край на симбиозата между майката и детето, защото ревнуват от огромното количество внимание, изливано върху бебето. Като общо правило обаче любовното желание на двойката един към друг прекратява изключителното очарование от детето – нещо, от което за известно време новороденото има нужда, ако трябва да има здрав старт в живота.

Бащата му помага да установи вътрешна структура. По-конкретно, неговото присъствие прави възможно детето (особено момчето) да развие собствена агресивност (себеутвърждаване и способност за самозащита), сексуалност, чувство за изследване, подход към Логоса или способност за абстрахиране и обективиране.

Бащата освен това помага на синовете си (и на дъщерите си) да направят прехода от света на семейството към света на голямото общество, макар че майката също играе засилваща се роля в прекрачването на тази пропаст. Като цяло, децата, които са били адекватно обгрижвани от баща си, показват повече самоувереност в изследването, в избора на професионална кариера и в личните си инициативи.

Бащината любов често се изразява в условни термини като начин за насърчаване на постиженията на детето: "Ако успееш в еди-какво си, ще ти дам онова, което искаш." Присъствието на този условен елемент е от критично значение за развиващото се чувство на отговорност на детето, за желанието му да проверява и да прекрачва границите и дори за уважаването на установените йерархии. Той обаче ще има положително влияние само ако е уравновесен с любов и привързаност.

За да може любовта на бащата да е недвусмислена, той трябва да обръща подходящото внимание. Трябва да прекарва време с децата си – качествено време е съвременната модна фраза. Девет минути дневно за децата сочат американските изследвания като среден показател за грижите на бащата, а това просто не е достатъчно. Родителят трябва да показва неподправен интерес към инициативите на децата си и същевременно внимателно да определя някои граници. Установяването им ще създаде безопасната атмосфера, необходима за хармоничното развитие на детето. Той не трябва да налага мненията и решенията си, като се крие зад жена си, а да разкрие силните и слабите си страни и да не е просто убягващ или – още по-лошо – инатливо авторитарен.

Като е открит по отношение на собствените си несъвършенства, бащата разкрива пред детето си истинския свят, в който от него не се очаква винаги да е идеално. Това показва на детето, че упражняването на властта не е задължително да е унизяващо, че здравото съревнование и надпревара не водят неизменно до стомашни язви и че способностите могат да са източник на радост, а не на отчуждение.

Неадекватните бащински грижи

Неадекватен баща е този, който се държи по неприемлив начин по отношение на сина си. По-долу следва обобщение на начините, чрез които бащите могат да налагат огромна фрустрация върху децата си.

1. Продължителното отсъствие на бащата поради някаква причина. Детето може просто да е изоставено, да е затворено в болница или някаква институция за дълъг период от време.

2. Неоткликването на бащата на потребността на детето от любов и привързаност. Той не отговаря на търсещото грижи поведение на детето и може активно да го отхвърля.

3. Заплахите на бащата за изоставяне, използвани за принуждаване или дисциплиниране на детето. Те могат да се отнасят до изоставяне на семейството, оттегляне на любовта, самоубийство, ако детето продължи да действа по определен начин, или дори до убийство на майката или на детето.

4. Насаждането на чувство за вина у детето от страна на бащата. Правят се твърдения, че поведението на детето е или ще бъде отговорно за болестта или смъртта на един от родителите.

5. Бащата "се залепва" за детето. В случая на баща алкохолик например детето може да е принудително "напъхано" в родителската роля и трябва да порасне прекалено бързо.

Тези нагласи или действия, категоризирани от Антъни Стивънс, осигуряват красноречиво обобщение на основните травми, описани от пациентите в тяхната терапия. Ще прибавя две други категории в списъка: бащи, които редовно бият синовете си, и такива, които ги превръщат в жертвени овни за всичко, което не е наред в семейството.

Бащино поведение от този вид прави така, че на сина му липсва самоувереност, той става прекомерно боязлив и има трудности в адаптирането към нови обстоятелства. Често става незрял и прекалено зависим, под властта на тревожност, депресия, натрапливости, фикс-идеи и фобии. Освен това ще е склонен силно да потиска яростта си. Дълбоката му потребност от любов може да приеме странни форми, като половинчати опити за самоубийство, бягство от дома, симулирана болест, диви обвинения и всякакви манипулации.

Трябва също да отбележим, че доколкото са причинени от "отсъствието" на бащата, тези изкривявания ще бъдат компенсирани в същата степен от безсъзнателния процес на идеализацията. Момче, чийто баща е напуснал дома, обикновено ще го идеализира или ще търси идеален бащин заместител. Често то ще е толкова заслепено от желанието си, че ще е неспособно да оценява прецизно бащините фигури, които си е избрало, и това ще доведе до още едно предателство от страна на бащата-заместител.

От книгата: "Отсъстващи бащи, изгубени синове", изд. Изток-Запад
Изображение: Boy in a Blue Shirt, 1918, Amedeo Modigliani - chinaoilpaintinggallery.com

35158 Преглеждания