„Твърде вероятно е тревожните майки да предадат безпокойствата си на своите потомци и техните поколения.“
(Mother with Two Children , 1917, by Egon Schiele)
♥ Модели на отношенията, изследвани през първата година от живота на бебетата
За добро или лошо, повечето от реакциите ни и отношенията ни като родители се определят от преживелиците ни като деца.
Ако детето усеща, че не е приемано безрезервно, това се дължи на факта, че любовта на родителите се пречупва през характера им. Ако възрастният е стресиран, измъчван от неразрешени проблеми или има незадоволени нужди, малкото най-вероятно ще се окаже в ситуация, в която ще се чувства изоставено – въпреки че това не би отговаряло на намеренията на големите.
Група канадски изследователи пишат, че „грижите на майката в ранното детство „програмират“ поведенческите реакции на стрес в подрастващите, като се променят нервните системи, осъществяващи посредничеството за плашливото поведение“. Казано иначе, твърде вероятно е тревожните майки да предадат безпокойствата си на своите потомци и техните поколения. Учени са разработили таблица, чрез която се оценяват качествата на привързаност между родителите и техните деца. Измерването е по точкова система, а изследваните поколения били три: възрастни майки, техните дъщери и бабите им по майчина линия.
Резултатите сочат, че степента на привързаност била еднаква при различните поколения. Сред порасналите деца на оцелели от холокоста, страдащи от ПТС (пост травматичен стрес), се наблюдават проблеми с ендокринната система и производството на кортизол. Колкото по-голям е ПТС на родителите, толкова по-увредени са механизмите за секреция на кортизол у децата.
Мери Ейнсуърт, професор по психология в Университета на Виджиния в Шарлотсвил, съставя метод за оценка на типа и качествата на привързаността между родителите и децата им. През първата година от живота на бебето специалистите записвали различните реакции на малките и отношенията им с майките в домашна среда. След изтичането на тази година участниците в експеримента са заведени в лаборатория за кратък опит, наречен „Непозната ситуация“.
„През различни интервали в рамките на 20 минути малкото оставаше или с майка си, или с майка си и непознат човек, или само с непознатия, или съвсем само, все за около 3 минути. Идеята беше (и все още е), че отделянето на едногодишното дете от лицето, към което е привързано, и поставянето му в чужда обстановка ще активира системата му на привързаност. Така беше възможно да се проучат реакциите му при отделянето от майката и нейното завръщане. Най-полезните резултати се получиха в епизода на връщането на майката.“
Оказало се, че поведението на бебето било програмирано от начина, по който то взаимодействало с родителя си през изминалата първа година. Малките, които расли в хармония и били обект на внимание у дома си, демонстрирали симптоми, че майките им липсват след краткотрайната раздяла. Те я посрещнали с радост при завръщането й, търсейки и физически контакт. Утешили се бързо и преминали към спонтанните си игри. Този модел на отношенията е определен като „спокоен“.
Но имало и редица неспокойни модели, съответно наименувани „отбягващ“, „противоречив“ и „разстроен“. Отбягващите деца не показали стрес след отделянето си от майката и я отбягвали или не й обръщали внимание след нейното завръщане. Това не означава, че хлапето е самостоятелно, а говорим за същата псевдо-автономия, която споменахме и в случаите на пациентите с ревматоиден артрит: вярата, че трябва да разчитат единствено на себе си, защото опитите да се привлече помощ от родителя са безполезни. Вътрешно обаче тези бебета изживяват физиологичен стрес от завръщането на майката, който е установен чрез промяната на пулса.
Малките, които са попаднали в несигурните категории, идват от домашна среда, в която отсъстват хармоничните отношения. Те получавали ясни знаци за емоционалната дистанцираност на майката или противоречиви послания, при които се редували моменти на близост и отчужденост. Едва навършили годинка, децата вече проявяват реакции, които ще характеризират тяхната личност и поведение за в бъдеще.
От: „Когато тялото казва „Не“: Цената на скрития стрес“, Габор Мате, изд. Лик
Картина: Mother with Two Children , 1917, by Egon Schiele
