Основната цел на ранното развитие е да се предотврати появата на нещастни деца ♥ Масару ИБУКА

Японският инженер и предприемач Масару Ибука (1908 - 1997) е основател на технологичния гигант SONY и негов почетен председател до края на дните си. През 1947 г. той влага сумата от 700 долара и с помощта на трима приятели създава компанията, превръщайки се в един от пионерите, които изправят Япония от руините и отчаянието до нивото на световен лидер. През 1969 г. Ибука създава „Японска асоциация за ранно развитие“ и привлича широк кръг от международни учени, които да могат в експериментални класове да изучават, анализират и разширяват приложението на метода на музикалния педагог Шиничи Сузуки в обучението по цигулка на малки деца. Ибука е автор на книгата „След тригодишна възраст е вече късно“, в която дава нагледни примери за необятния потенциал на невръстното дете.

(1908 ~ 1997)

Ранното развитие не си поставя за цел възпитание на гении

Единствената цел на ранното развитие е да се даде на детето такова образование, че да има дълбок ум и здраво тяло, да го направи мислещ и добър. Всички хора, ако нямат физически недостатъци, се раждат приблизително еднакви. Отговорността за разделянето на децата на умни и глупави, свити и агресивни почива на възпитанието. Всяко дете, ако му се даде това, което е нужно и тогава, когато е нужно, трябва да израсте разумно и с твърд характер.

От моя гледна точка, основната цел на ранното развитие е да се предотврати появата на нещастни деца. На детето се дава да слуша хубава музика и го учат да свири на цигулка, не за да се превърне в известен музикант. Него го учат на чужди езици, не за да възпитат в него гениален лингвист и даже не заради това да го подготвят за „хубава” детска градина и начално училище. Главното е да се развият в детето безгранични потенциални възможности, за да има повече радост в неговия живот и в света.

Главното е окръжаващата среда, не гените

Споделих за дремещите способности на малкото дете. А дали ще израсне прекрасно цвете, зависи от това какви условия създавате за това и как ще се грижите за своите деца. Според мен, за развитието на детето образованието и средата играят по-голяма роля от наследствеността. В Япония са се провели редица експерименти с близнаци, които от раждането им са възпитавани в различни семейства. Изследванията показват, че даже близнаците, ако растат в различни условия и се възпитават от различни хора, много ще се отличават един от друг и по характер, и по способности. Въпросът е в това, какво образование и среда най-добре развива потенциалните способности на детето.

Дете, заченато от баща-учен, не е задължително да стане учен

Често чувам майки да казват: „Явно, синът ми прилича на баща си, той няма никакъв слух” или „Моят съпруг е писател, поради това синът ми пише хубави съчинения”. Разбира се, както казват „крушата не пада далеч от дървото”. Действително, има случаи, когато синът на учения става учен и синът на търговеца – търговец. Но тези случаи не означават, че дадени професионални качества са предадени на децата с гените. С момента на раждането им тях са ги възпитавали в такава обстановка, която им е внушавала, че трябва да продължат делото на баща си. Окръжаващата среда, която са създали родителите, става среда за детето. Тя развива неговите способности към професията на бащата, пробужда интереса към тази професия. Ако произходът беше определящ фактор при формирането на способностите, то тогава децата поколение след поколение биха наследявали професиите на бащите си. Но животът е много по-интересен и не са редки случаите, когато детето на учения става цигулар, а на лекаря – писател. Достатъчно е просто да погледнем хората около нас, за да се убедим, че детето на талантливи родители не е задължително талантлив.

Светът презрително нарича детето „недостоен за своя баща”, макар че може да се каже, че детето не носи отговорност за това, какъв е станал, тъй като именно средата на неговото детство го е направила „недостоен”. И обратното. Дете, родено от безделник и пияница, може да стане прекрасен инженер или художник. Именно, благодарение на окръжаващата среда и жизнения опит на деца, еднакви при раждането си, израстват с различни способности и характери. С други думи, професията и способностите на родителите не оказват пряко влияние на формирането на способностите и характера на детето. Може само да се каже, че причината за това синът на лекаря да стане лекар е в това, че той се възпитава в атмосфера на лекарствени миризми, хора в бели престилки и пациенти.

Избрано от: „След тригодишна възраст е вече късно“, Масару Ибука
Снимка: commons.wikimedia.org