„Психолозите говорят именно за масов натрапчив страх от обкръжаващия свят. Негови последици и медицински симптоми са енуреза, заекване, нервни тикове.“
~ Из „Детето в света на телевизията и компютрите“, Свещеник Александър ДУБИНИН
♥ Страх от света
Откъснато от живата природа, съвременното градско дете живее в машинен свят, където мигат, блещукат и заслепяват изкуствени огньове и екрани, преливат, непрекъснато изменяйки се, електронни рисунки. Където бръмчат автомобили, вият сирени, пискат компютри. Където всичко наоколо звъни, жужи, трака и свисти. Където радиото и телевизията ден и нощ говорят, пеят, реват, застрашават с човешки гласове – „живеят“ редом с хората и ги въвличат в своя безбожен, изкуствен живот.
Детето, разбира се, както казват учените, се адаптира към света – и какво друго му остава? Но при тези условия то го възприема като нещо враждебно и страшно.
Психолозите, занимаващи се специално с този проблем, са разработили един тест. На детето (ученик в началните класове) се дава червен и черен флумастер и му се предлага да оцвети три кръга. Първият означава „класът“ в училище, вторият – „улицата“, третият – „градът“ (или „светът“). Червеният цвят изразява преобладаване на доброто, черният - на злото. Преди четири години във всички рисунки преобладавало червеното. При това дори ако класът бил в черен цвят, то „големият свят“ все едно изглеждал добър. А днес почти всички деца (8 души от 10) виждат „града свят“ черен, застрашителен и изпълнен със зло.
Лекарите обясняват именно с това нарастването на душевните разстройства при децата. Те твърдят, че са се появили твърде много деца невротици, почти поголовно обзети от страх. Наричат го „натрапчив страх“.
Наистина децата винаги са се бояли, например от тъмнината. Изглежда в нас е заложено подсъзнателното знание, че тъмнината е зло, ад, бесовска област, а светлината е добро, Бог. Децата се страхуват и от смъртта – като неизвестна и страшна тайна.
Но психолозите говорят именно за масов натрапчив страх от обкръжаващия свят. Негови последици и медицински симптоми са енуреза, заекване, нервни тикове. При това те забелязали, че на такава невроза са подложени не само децата от „неблагополучните“ семейства, но и тези на новобогаташите, които страдат дори по-често. Социолозите смятат, че това е свързано с криминализацията на съвременния бизнес. Децата в семейството на бизнесмена много често слушат разговори за убийства, изтезания, похищения на деца. Но и техните връстници от обикновените семейства не са отминати от страшната информация.
Развивайки се и ставайки постоянен, този страх прави детето пасивно, потиснато и нерешително. Или напротив – агресивно. Понякога се съчетават и едното, и другото, наслагвайки се върху изградената от детето картина за света. Така едно шестгодишно момченце, вечно изплашено и срамежливо, имало любима игра: представяйки си, че е полицай, то по цели дни измъчвало плюшения си Мики Маус на електрически стол.
Защото по какъв начин можеш да се пребориш със страха? Много просто – самият ти да станеш страшен.
Из: „Детето в света на телевизията и компютрите”, Свещеник Александър Дубинин, изд. „Даниловски благовестник", 1997
