„За неуспеха на децата в живота на първо място са виновни родителите, а след това учителите и преподавателите, защото те непрекъснато ги хвалят, пълнят им главата с егоистични слова.“
(Portrait of Children, 1893, by Berthe Morisot)
Децата не се възпитават с непрекъснати похвали
Похвалата нанася вреда на децата. Какво казва словото Божие: „Народе Мой! твоите вождове те въвеждат в заблуда и са развалили пътя, по който вървиш.” (Ис. 3:12). Този, който ни хвали, ни заблуждава и покварява пътищата на нашия живот. Колко мъдри са Божиите слова! Похвалата не подготвя децата за никаква трудност в живота и затова когато пораснат, те са неприспособими, не намират пътя в живота и в крайна сметка се провалят. Днес светът се поквари. На малкото дете говорят само похвални думи. Недейте – съветват – да му се карате, не му възразявайте, не го притискайте. Но то свиква така и затова при най-малкото затруднение не може да реагира правилно. Щом някой му възрази, то вече е сломено, в него няма решимост.
За неуспеха на децата в живота на първо място са виновни родителите, а след това учителите и преподавателите, защото те непрекъснато ги хвалят, пълнят им главата с егоистични слова. Не ги превеждат към Божия Дух, а ги отчуждават от Църквата. Когато децата поотраснат малко и тръгнат на училище с този егоизъм, те се отдалечават от вярата и я презират, изоставят почитането на Бога, както и почитането на родителите и на всички останали. Те стават неукротими, жестоки и несъстрадателни. Не почитат нито вярата, нито Бога. Изпращаме не християни, а егоисти в живота.
Децата не се възпитават с непрекъснати похвали. Напротив, така те стават егоисти и тщеславни. По-късно през целия си живот тези деца непрекъснато ще искат всички да ги хвалят, макар че по този начин ще ги лъжат. За съжаление днес всички са се научили да лъжат, а тщеславни хора приемат лъжи, за тях това е душевна храна. „Само ми го кажи, ако ще да е лъжа, ако ще да е ирония” – така говорят. Бог не иска това. Бог иска истината. За съжаление, не всички разбират това и вършат точно обратното.
Когато непрестанно и безразсъдно хвалиш децата, тогава противникът ги изкушава. В тях се задейства мелницата на егоизма и те, от малки свикнали с похвалите от родители и учители, може би напредват в знанието, но каква е ползата от това? В живота ще бъдат егоисти, а не християни. Егоистите никога не могат да бъдат християни. Те непрекъснато искат другите да ги хвалят, всички да ги обичат, всички да казват добри думи за тях, а това е нещо, което нашият Бог, нашата Църква, нашият Христос не иска.
Нашата вяра не оправдава такъв начин на възпитание. Напротив, тя иска децата от малки да учат истината. Христовата истина подчертава, че ако хвалиш един човек, тогава го правиш егоист. Егоистът е объркан и ръководен от дяволът и злия дух. По този начин, като расте с егоизъм, първото му работа е да отхвърли Бога, а като егоист е и непригоден за живота в обществото.
Трябва да казваш истината, за да може другият човек да я научи, иначе го утвърждаваш в неговото незнание. Когато кажеш на другия истината, той се ориентира, внимава, слуша другите, въздържа се. Така и на детето ще кажеш истината, ще му се скараш, за да осъзнае, че това, което прави, не е добро. Какво казва премъдрият Соломон: „Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство” (Притч. Сол. 13:25). Но това не означава, че трябва да го биеш с тояга. Тогава излизаме от границите и се получава обратното на това, което желаем.
Чрез похвалите от малки водим децата към егоизма. Може и да се подиграваш на егоиста, стига да му казваш, че е добър, стига да надуваш неговото его. И тогава той ще ти каже: „А, този, който ме хвали, той е добър”. Но това не е правилно. Тъй като човек расте с егоизма, вътре в него се получават обърквания. Той страда, не знае какво да прави. Егоизмът е причина за душевен смут. И самите психиатри, ако проучат този въпрос, ще установят, че егоистът е болен човек.
Никога не трябва да хвалим нашите ближни и да ги ласкаем, а да ги водим към смирение и Божия любов. Но и ние самите не трябва да искаме от тях да ни обичат, като ги хвалим. Трябва да се учим да обичаме, а не да искаме да ни обичат. Трябва всички да обичаме и да правим колкото се може по-големи жертви за всички братя в Христос по несебичен начин, без да очакваме похвали и любов от тях. Те ще постъпят спрямо нас така, както Бог ги научи. Ако и те са християни, ще прославят Бога, че сме се срещнали и че сме им помогнали или сме ги упътили с добра дума.
Насочвайте в тази посока децата в училище. Това е истината. В противен случай те стават непригодни. Не знаят какво правят, нито къде отиват, а причина за това сме ние, които сме ги направили такива. Не сме ги довели до истината, не сме ги учили на смирение, нито на Божията любов. Направили сме ги егоисти и ето сега резултатът!
Обаче има и деца, които идват от смирени родители, които от малки им говорят за Бога и за светото смирение. Тези деца не създават проблеми на своите ближни. Не се гневят, когато им посочват грешките, а се опитват да се поправят, като се молят на Бога да им помогне да не бъдат егоисти.
Какво да ви кажа? Като дете отидох на Света Гора при много свети старци. Те никога не ми казаха: „Браво.” Винаги ме съветваха да обичам Бога и винаги да бъда смирен, молитвено да призовавам Бога да укрепи моята душа и силно да Го обичам. Нито знаех това „Браво!”, нито някога съм го търсил. Напротив, притеснявах се, ако старците не ми се караха. Тогава си казвах: „Прости ме, Боже, не съм намерил добри старци!” Исках да ми се карат, да ме смъмрят, да се отнасят строго с мене. Ако някой чуе това, което сега ви казвам, какво ли ще каже? Ще се учуди и ще отхвърли моите думи. Но все пак това, което ви казвам, е вярно, смирено, съвършено.
Дори моите родители никога не ми казаха: „Браво!”, нито съм желаел да го чуя от тях. Затова всичко което вършех, го вършех несебично. Сега, когато хората ме хвалят, се чувствам много неприятно. Какво да ви кажа… протестирам в себе си, когато другите ми казват „Браво!” Но фактът, че се научих на смирение, не ми навреди. А защо сега не искам да ме хвалят? Защото зная, че похвалата остава човека празен и изгонва Божията благодат. А Божията благодат идва само със светото смирение. Смиреният човек е съвършен човек.
Не са ли хубави тези неща? Не са ли истина? Ако кажеш тези неща на някого, той ще ти отвърне: „Какво говориш, човече! Ако не хвалиш детето, то няма да може да учи, нито да постигне нещо”. Но това се случва, защото ние сме такива и правим децата такива като нас. С други думи, отклонили сме се от истината. Егоизмът е извадил човека от рая, той е голямо зло. Първите хора, Адам и Ева, били простодушни и смирени. Затова те живели в рая. В тях нямало егоизъм. Но са се отличавали, както се казва на богословски език, с първосъздадената Красота. Когато казваме „първосъздадена”, имаме предвид благодатните дарове, които Бог е дал на човека в началото, когато го е сътворил – живота, безсмъртието, съвестта, свободата, любовта, смирението и т.н. По-късно дяволът чрез похвалата успял да ги заблуди. Те се изпълнили с егоизъм. Смирението е естествено състояние на човека така, както е създаден от Бога, а егоизмът е нещо неестествено, той е болест, той е противоестествен.
И тъй, когато чрез похвалите създаваме това „свръх-аз (суперего)” в детето, тогава надуваме неговия егоизъм и му нанасяме голяма вреда. Правим ги по-уязвим за дяволските примки. Като го възпитаваме по този начин, го отдалечаваме от всички ценностите в живота. Не считате ли че това е причината, поради която децата пропадат, а хората стават бунтовници. Причината е егоизмът, който родителите от малки са насадили в децата.
Дяволът е голям егоист, голям луцифер. В това състояние ние преживяваме луцифер в нас, преживяваме дявола. Не преживяваме смирението. Смирението е от Бога. То е необходимо нещо за човешката душа. То е нещо органично и когато липсва, сякаш липсва сърцето от организма. Сърцето дава живот на организма, а смирението дава живот на душата. Като робува на егоизма, човек застава на страната на злия дух, тоест развива се с злия дух, а не с доброто.
Това е успял да постигне дяволът. Направил е земята лабиринт, за да не можем да живеем в съгласие помежду си. Какво е това, което се е случило с нас, а не го разбираме? Виждате ли как сме се заблудили? Допуснахме нашата земя и нашата епоха да станат истинска психиатрия! При това не разбираме къде е вината. Всички се чудим: „Какво стана с нас, накъде вървим, защо децата хванаха пътищата, защото напуснаха дома, защо се отрекоха от живота, защо зарязаха своето образование, защо се случва всичко това?
Дяволът е успял да направи себе си незабележим, сякаш не съществува. Той накарал хората да използват други имена за неговите дела, вместо да споменават самия него. Когато някой човек страда душевно, лекарите, особено психолози често казват: „Ах, имаш невроза! Ах, имаш стрес!” и други подобни. Те не приемат, че дяволът насърчава и възбужда егоизма в човека. Дяволът обаче съществува. Той е дух на злобата. Ако кажем, че той не съществува, тогава все едно отричаме Евангелието, което говори за него. Той е нашият враг, душманинът на нашия живот: противник на Христос, който се нарича антихрист. Христос дойде на земята, за да ни освободи от дявола и да ни дари спасението.
Заключението, което следва, е, че трябва да учим децата да живеят смирено и простодушно, а не да търсят похвалите и възклицанието „браво”. Трябва да ги учим, че съществува смирение, което е здравето на живота.
Манталитетът, който властва в съвременното общество, причинява зло на децата. Съвременното общество има друга психология, друга педагогика, която е ориентирана към деца на атеисти. Този манталитет води до разпуснатост. Сами виждате какви са последиците за децата и младите. Днес младите крещят – казват ни: „Трябва да ни разберете!” Ние обаче, не трябва да вървим в тяхната посока. Напротив, трябва да се молим за тях, да говорим това, което е правилно, като ние самите го живеем, проповядваме го, но без да се приспособяваме към техния дух. Не трябва да позволяваме да се срине величието на нашата вяра! За да им помогнем, не е нужно да придобиваме техния манталитет. Трябва да бъдем това, което сме, и да проповядваме истината и светлината.
Децата ще научат най-много от светите отци. Учението на светите отци ще помогне на нашите да научат за изповедта, за страстите, за злите дела, за това как светците са победили своето зло аз. А ние ще се молим Бог да се всели в тях.
От беседата на преп. Порфирий Кавсокаливит „За възпитанието на децата“ (трета част), превод: Константин Константинов Източник: sveticarboris.net
Картина: Portrait of Children, 1893, by Berthe Morisot; chinaoilpaintinggallery
