„Майки, които постоянно са надвесени над децата си, потискат ги, прекомерно ги покровителстват, те се провалят в усилията си.“
Старецът Порфирий Кавсокаливит (1906 ~ 1991)
Лечебната педагогика на стареца Порфирий
Друго характерно за Порфирий беше начинът, по който споделяше проблемите на другите. В психологията и педагогиката ние казваме, че проблемът трябва да се споделя. Германците го наричат Еmpathie, Einfühlung, а французите – rencontre. Старецът говореше същото: споделям проблема. Знаете ли, че за една нощ косите на стареца побеляха – така той преживяваше проблема на едно свое духовно чедо. Вечерта беше с черни коси, а сутринта – съвсем бели. Това е т. нар. психологическо време. Св. Йоан Златоуст казва: „Това е свойствено най-вече на учителя: да страда заедно с учениците, да скърби и да плаче с децата си“. Тъй като ние, днешните учители, не плачем за децата си, ги загубихме. Понеже не се научихме да коленичим и да побеляват косите ни, загубихме нашата младеж.
Старецът Порфирий не обичаше оплакванията от живота. Беше благородник! А какво обичаше? Стана дума преди малко за положителното възпитание. Казваше: „Бог е дал на човека една вода вътре в него. Хубава, чиста вода (мисля, че той имаше предвид съвестта, волята, чувствата). Тази вода има две части: от едната страна на съвестта е трънливо, стръмно и труднодостъпно. От другата страна има великолепна градина, с красиви дъхави рози. Не е нужно да се борим толкова с тръните. Обърнете внимание: казвам „толкова“, да не ме разберете погрешно. Само трябва да насочим водата към розите и когато те заблагоухаят, автоматично ще изчезнат и плевелите“.
В педагогиката наричаме изтръгването на плевелите „отрицателно възпитание“, но старецът отива една стъпка по-нататък. Говореше за едно погрешно възпитание, което също се нарича отрицателно. Много хубави са думите му. Чуйте ги: „Много майки не разбират и затова възпитават децата си отрицателно – чрез отричане. Майки, които постоянно са надвесени над децата си, потискат ги, прекомерно ги покровителстват, те се провалят в усилията си. Когато постоянно си над главата на някого, той реагира на тази свръхзащита с егоизъм“. От друга страна, той говореше и за провалилите се бащи.
Особено не му харесваха уж благочестивите хора. Това са църковни хора, които искат да направят децата си уж добри християни, но по външност, а не по същност. Той казваше, че в такива семейства господства една атмосфера на лицемерие, което убива мира и умъртвява отношенията.
Най-вече обаче осъждаше две неща. Първото е, което и ние правим: днес имам пари, ще направя детето си лекар или инженер. Разбирате ли? Прехвърляме върху детето си своите скрити желания за обществен престиж, за да не кажат другите, че не сме преуспели. Чуйте какво каза старецът на една майка: „Ти си виновна, ти си виновна! Какво да направи детето? Натиск, натиск през всички тези години: бъди пръв, бъди пръв, за да не ни посрамиш, да станеш голям човек в обществото. Сега детето се пречупи и не иска нищо. Ти си виновна, че го отдалечи от себе си“.
Казваше също старецът Порфирий: „Създавате егоисти и суетни, объркани хора. Успешните родители са тези, които са смирени с дрехата на божествеността, които не се гневят, но с простота прегръщат децата си“. Обърнете внимание, че старецът не отричаше поощрението, но не и прекомерната амбиция. Същото казваше и на учителите: „Ние, учителите, се провалихме. Учителят свещенодейства в клас. Аз закъснях да разбере това нещо: молитва и освещаване. Призовавайте божествената благодат. Любов в молитва“.
Казваше също: „Знаете ли какво означава присъствието на Христос? Означава да се подготвяш от вечерта, за да дадеш нови знания и нови книги на децата. Това е любов. А ако в класа имаш калпазани, които правят живота ти мъчение, и не искаш да влизаш в клас, то тогава още щом влезеш, прегърни децата с молитва. И като ги прегръщаш с молитва, казвай за всяко едно от тях: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме“. Казвай тази молитва за всеки егоист в класа, за всяко разхайтено детенце и тогава всички ще се успокоят и ще дойдат да те прегърнат. Това е най-важното“.
А на университетски преподаватели и учители казваше: „Причастявате ли се? Е, след като се причастявате, оставете в понеделник Христос да влезе в час. Няма нужда от много думи“. Това беше върхът!
* Автор: Проф. Георги Крусталакис, Философски факултет на Атинския университет
От книгата: „Съвременни старци на Православието“, издание на Русенска св. митрополия и фондация „Двери“, 2020 г.
Снимка: Старецът Порфирий Кавсокаливит (1906 ~ 1991)
