♥ Едиповата майка, която казва на детето си: „Живея само заради теб“

(The witch welcomes Hansel and Gretel into her hut. Illustration by Arthur Rackham, 1909)

Образът на Лошата майка

Би било прекрасно, ако престъпникът беше обратното на светеца – но това не е така. Обратното на престъпната личност е едиповата майка, чието поведение също е вид престъпление.

Едиповата майка (бащата също може да играе тази роля, но по-скоро като изключение) казва на детето си: „Живея само заради теб“. Тя прави всичко за него и вместо него. Завързва връзките на обувките му, реже храната в чинията му и много често му позволява да спи в леглото на родителите. Това е също така отличен безконфликтен ме­тод за избягване на нежеланото сексуално внимание.

Едиповата майка сключва сделка със себе си, с детето си и с дявола. Сделката е следната: „Каквото и да се случи, никога не ме из­оставяй. В замяна на това аз ще направя всичко за теб. Ще пораснеш, без да съзрееш. Ще бъдеш безполезен и озлобен. Но никога няма да се наложи да поемаш отговорност, а за грешките, които правиш, ви­наги ще е виновен някой друг“. Детето би могло да приеме или да отхвърли тази сделка, така че в известен смисъл то има избор.

Едиповата майка е вещицата от приказката за Хензел и Гретел. В живота на двете деца се появява мащеха. Тя нарежда на съпруга си да ги остави в гората, тъй като семейството гладува, а според нея брат­чето и сестричето ядат твърде много. Бащата се подчинява на новата си жена, отвежда децата навътре в гората и ги оставя на произвола на съдбата. Те дълго се скитат през гората, гладни и изплашени, и тогава се случва чудо. Пред очите им се показва къщичка. Но не каква да е. Къщичката е направена от хляб, има прозорци от захар и е покрита с козунак. Читателят, който не страда от прекомерна доброжелател­ност, емпатия, състрадание и отзивчивост, вероятно ще попита скеп­тично: „Това не е ли прекалено хубаво, за да е истина?“. Но децата са прекалено наивни и прекалено отчаяни.

В къщичката ги посреща една добра старица, спасителка на из­паднали в беда дечица, която ще ги утеши, ще издуха носовете им и ще изпълни всяко тяхно желание, и то на секундата. Тя нагостява децата, храни ги с каквото поискат и когато поискат, а те не трябва да вършат нищо в замяна. Но от толкова много грижи старицата оглад­нява. Тя затваря Хензел в една кошара, за да го угои още по-добре. Ала той успява да я заблуди, че си остава все така слаб, като вместо пръста си ѝ подава едно кокалче. Дългото чакане обаче я изнервя и накрая тя слага дърва в печката, за да сготви и изяде обекта на своята прекомерна грижовност. Тогава Гретел, която старицата очевидно не е успяла да подчини напълно, изчаква удобния момент и блъсва ми­лата стара жена в печката. Така децата успяват да избягат и отново да се съберат с баща си, който искрено се разкайва за стореното зло.

В подобни семейства най-апетитната част от детето е неговата личност и тя е първото, което бива погълнато. Прекалената закрила съсипва крехката, неукрепнала психика.

Вещицата от приказката за Хензел и Гретел е Лошата майка, тъмната страна на символичната женственост. Поради своята дълбо­ко социална същност ние сме склонни да си представяме света като приказка, чиито основни персонажи са майката, бащата и детето. Женското начало – това е непознатата природа, съществуваща извън пределите на култура, съзидание и разрушение. Това е закрилящата майчина любов и разрушителната стихия на времето, непорочната майка девица и вещицата, която живее в блатото. В края на 19-ти век един антрополог на име Йохан Якоб Бахофен се опита да представи този архетипен образ като обективна историческа реалност. Бахофен твърди, че историческото развитие на човешкото общество премина­ва през различни етапи.

Идеята за Лошата майка е древен символ. Тя е персонализирана в образа на Тиамат в най-ранната писана история, която науката ус­пява да възстанови – месопотамската поема „Енума елиш“ (Древна шумеро-акадска поема, описваща сътворението на света. Наречена е „Енума елиш“ по първите думи, с които започва. В буквален превод: „Когато там горе“ - от акадски). Тиамат е богинята майка, от която произлиза всичко – и богове, и хора. Тя е непознатото, хаосът и природата, която поражда всяка форма на живот. Тя е и женското божество с тяло на дракон, което се опитва да унищожи собствените си деца, когато те убиват по невнимание баща си и остават да живеят върху останките му. Лошата майка е духът на безразличната безсъзнателност, който се опитва да примами вечно търсещия изява дух на съзнателното и просветлението и да го задържи в подобната на утроба сигурна прегръдка на подземния свят. Това е и страхът, който младите мъже изпитват пред силно привле­кателните жени, въплъщение на самата природа, които са готови да ги отхвърлят на най-дълбоко, съкровено интимно ниво. Нищо не е в състояние да изостри самосъзнанието, да подкопае куража и да заси­ли чувствата на нихилизъм и омраза както задушаващата прегръдка на прекалено грижовната майка.

Образът на Лошата майка присъства в множество приказки и ис­тории за възрастни. Тя олицетворява тъмната природа на живота и е Злата кралица от „Спящата красавица“ – и Малефисент в адаптация­та на „Дисни“. Знатните родители на принцеса Аврора пропускат да поканят тази зла сила на церемонията по случай кръщенето на но­вородената им дъщеря. Те я предпазват от опасната и разрушителна страна на реалността, тъй като не искат детството ѝ да бъде засенче­но от трудности и изпитания. И какво постигат по този начин? В пу­бертета тя е все така неосъзната. Мъжкият дух, принцът, е едновре­менно мъжът, който може да я спаси, откъсвайки я от родителите, но и собственото ѝ съзнание, затворено в тъмница в резултат на маши­нациите на тъмната страна на женската природа. Когато принцът ус­пява да избяга и започва да притиска Злата кралица, тя се превръща в самия Дракон на хаоса. Символично мъжкото я побеждава с помощта на истината и вярата, намира принцесата и отваря очите ѝ с целувка.

Някои може да възразят (и пример за това е „Замръзналото крал­ство“ – един от по-новите анимационни филми на „Дисни“, съдър­жащ дълбока пропаганда), че жената не се нуждае от мъж, който да я спасява. Това може да е вярно, а може и да не е. Може би единствено жената, която иска (или има) дете, се нуждае от мъж, който да я спа­си, или най-малкото да я подкрепя и да ѝ помага. Във всеки случай, ако има нещо, което със сигурност трябва да бъде спасено, това е съзнанието на жената, а то, както вече отбелязахме, е символично мъжко, каквото е било винаги, още от зората на времето (под формата на реда и на Логоса, опосредстващия принцип). Принцът може да е любимият, но от друга страна, той може да е пробудената бдител­ност на жената, способността ѝ да вижда ясно и нейната прагматична независимост. Това са типично мъжки черти – и в реалността, и в символичен план, тъй като в сравнение с жените мъжете принципно са по-малко състрадателни и доброжелателни и значително по-рядко изпитват тревожност и емоционална болка. И тук е мястото да пов­торим: 1) това е особено вярно за скандинавските общества, където е извървяна огромна част от пътя към половото равенство, и 2) между­половите различия не са никак малки според стандартните критерии, използвани за тяхното измерване.

От: „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, Джордан Б. Питърсън, изд. Гнездото, 2019 г.
*The witch welcomes Hansel and Gretel into her hut. Illustration by Arthur Rackham, 1909, en.wikipedia.org