„Нищо не е в състояние да изостри самосъзнанието, да подкопае куража и да засили чувствата на нихилизъм и омраза както задушаващата прегръдка на прекалено грижовната майка.“
(The witch welcomes Hansel and Gretel into her hut. Illustration by Arthur Rackham, 1909)
Образът на Лошата майка
Би било прекрасно, ако престъпникът беше обратното на светеца – но това не е така. Обратното на престъпната личност е едиповата майка, чието поведение също е вид престъпление.
Едиповата майка (бащата също може да играе тази роля, но по-скоро като изключение) казва на детето си: „Живея само заради теб“. Тя прави всичко за него и вместо него. Завързва връзките на обувките му, реже храната в чинията му и много често му позволява да спи в леглото на родителите. Това е също така отличен безконфликтен метод за избягване на нежеланото сексуално внимание.
Едиповата майка сключва сделка със себе си, с детето си и с дявола. Сделката е следната: „Каквото и да се случи, никога не ме изоставяй. В замяна на това аз ще направя всичко за теб. Ще пораснеш, без да съзрееш. Ще бъдеш безполезен и озлобен. Но никога няма да се наложи да поемаш отговорност, а за грешките, които правиш, винаги ще е виновен някой друг“. Детето би могло да приеме или да отхвърли тази сделка, така че в известен смисъл то има избор.
Едиповата майка е вещицата от приказката за Хензел и Гретел. В живота на двете деца се появява мащеха. Тя нарежда на съпруга си да ги остави в гората, тъй като семейството гладува, а според нея братчето и сестричето ядат твърде много. Бащата се подчинява на новата си жена, отвежда децата навътре в гората и ги оставя на произвола на съдбата. Те дълго се скитат през гората, гладни и изплашени, и тогава се случва чудо. Пред очите им се показва къщичка. Но не каква да е. Къщичката е направена от хляб, има прозорци от захар и е покрита с козунак. Читателят, който не страда от прекомерна доброжелателност, емпатия, състрадание и отзивчивост, вероятно ще попита скептично: „Това не е ли прекалено хубаво, за да е истина?“. Но децата са прекалено наивни и прекалено отчаяни.
В къщичката ги посреща една добра старица, спасителка на изпаднали в беда дечица, която ще ги утеши, ще издуха носовете им и ще изпълни всяко тяхно желание, и то на секундата. Тя нагостява децата, храни ги с каквото поискат и когато поискат, а те не трябва да вършат нищо в замяна. Но от толкова много грижи старицата огладнява. Тя затваря Хензел в една кошара, за да го угои още по-добре. Ала той успява да я заблуди, че си остава все така слаб, като вместо пръста си ѝ подава едно кокалче. Дългото чакане обаче я изнервя и накрая тя слага дърва в печката, за да сготви и изяде обекта на своята прекомерна грижовност. Тогава Гретел, която старицата очевидно не е успяла да подчини напълно, изчаква удобния момент и блъсва милата стара жена в печката. Така децата успяват да избягат и отново да се съберат с баща си, който искрено се разкайва за стореното зло.
В подобни семейства най-апетитната част от детето е неговата личност и тя е първото, което бива погълнато. Прекалената закрила съсипва крехката, неукрепнала психика.
Вещицата от приказката за Хензел и Гретел е Лошата майка, тъмната страна на символичната женственост. Поради своята дълбоко социална същност ние сме склонни да си представяме света като приказка, чиито основни персонажи са майката, бащата и детето. Женското начало – това е непознатата природа, съществуваща извън пределите на култура, съзидание и разрушение. Това е закрилящата майчина любов и разрушителната стихия на времето, непорочната майка девица и вещицата, която живее в блатото. В края на 19-ти век един антрополог на име Йохан Якоб Бахофен се опита да представи този архетипен образ като обективна историческа реалност. Бахофен твърди, че историческото развитие на човешкото общество преминава през различни етапи.
Идеята за Лошата майка е древен символ. Тя е персонализирана в образа на Тиамат в най-ранната писана история, която науката успява да възстанови – месопотамската поема „Енума елиш“ (Древна шумеро-акадска поема, описваща сътворението на света. Наречена е „Енума елиш“ по първите думи, с които започва. В буквален превод: „Когато там горе“ - от акадски). Тиамат е богинята майка, от която произлиза всичко – и богове, и хора. Тя е непознатото, хаосът и природата, която поражда всяка форма на живот. Тя е и женското божество с тяло на дракон, което се опитва да унищожи собствените си деца, когато те убиват по невнимание баща си и остават да живеят върху останките му. Лошата майка е духът на безразличната безсъзнателност, който се опитва да примами вечно търсещия изява дух на съзнателното и просветлението и да го задържи в подобната на утроба сигурна прегръдка на подземния свят. Това е и страхът, който младите мъже изпитват пред силно привлекателните жени, въплъщение на самата природа, които са готови да ги отхвърлят на най-дълбоко, съкровено интимно ниво. Нищо не е в състояние да изостри самосъзнанието, да подкопае куража и да засили чувствата на нихилизъм и омраза както задушаващата прегръдка на прекалено грижовната майка.
Образът на Лошата майка присъства в множество приказки и истории за възрастни. Тя олицетворява тъмната природа на живота и е Злата кралица от „Спящата красавица“ – и Малефисент в адаптацията на „Дисни“. Знатните родители на принцеса Аврора пропускат да поканят тази зла сила на церемонията по случай кръщенето на новородената им дъщеря. Те я предпазват от опасната и разрушителна страна на реалността, тъй като не искат детството ѝ да бъде засенчено от трудности и изпитания. И какво постигат по този начин? В пубертета тя е все така неосъзната. Мъжкият дух, принцът, е едновременно мъжът, който може да я спаси, откъсвайки я от родителите, но и собственото ѝ съзнание, затворено в тъмница в резултат на машинациите на тъмната страна на женската природа. Когато принцът успява да избяга и започва да притиска Злата кралица, тя се превръща в самия Дракон на хаоса. Символично мъжкото я побеждава с помощта на истината и вярата, намира принцесата и отваря очите ѝ с целувка.
Някои може да възразят (и пример за това е „Замръзналото кралство“ – един от по-новите анимационни филми на „Дисни“, съдържащ дълбока пропаганда), че жената не се нуждае от мъж, който да я спасява. Това може да е вярно, а може и да не е. Може би единствено жената, която иска (или има) дете, се нуждае от мъж, който да я спаси, или най-малкото да я подкрепя и да ѝ помага. Във всеки случай, ако има нещо, което със сигурност трябва да бъде спасено, това е съзнанието на жената, а то, както вече отбелязахме, е символично мъжко, каквото е било винаги, още от зората на времето (под формата на реда и на Логоса, опосредстващия принцип). Принцът може да е любимият, но от друга страна, той може да е пробудената бдителност на жената, способността ѝ да вижда ясно и нейната прагматична независимост. Това са типично мъжки черти – и в реалността, и в символичен план, тъй като в сравнение с жените мъжете принципно са по-малко състрадателни и доброжелателни и значително по-рядко изпитват тревожност и емоционална болка. И тук е мястото да повторим: 1) това е особено вярно за скандинавските общества, където е извървяна огромна част от пътя към половото равенство, и 2) междуполовите различия не са никак малки според стандартните критерии, използвани за тяхното измерване.
От: „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“, Джордан Б. Питърсън, изд. Гнездото, 2019 г.
*The witch welcomes Hansel and Gretel into her hut. Illustration by Arthur Rackham, 1909, en.wikipedia.org