Думи унизителни и думи окуражителни – за огромната сила на думите, които изричаме волно или неволно всеки ден, споделено от д-р Хал Ърбън – дългогодишен педагог и лектор, посветил работата си на Движението за изграждане характера на младите хора и автор на „Златните думи. Силата на позитивното общуване“ (Изд. „Кръгозор“).
(„Portrait of Henri Cordier“, 1883, Musee d'Orsay, Paris, by Henri Cordier)
Петте думи, които промениха един човешки живот
Преди няколко години бях на летище „О'Хеър” в Чикаго и попаднах на вестник „Чикаго Трибюн”. Колонката на един от известните им журналисти, Боб Грийн, задържа погледа ми. Заглавието беше: „Четири думи, които промениха човешки живот.” Статията започваше с описание на случка, на която авторът наскоро бил свидетел на обществено място. Една майка, очевидно много раздразнена, попитала малкия си син на висок глас: „Толкова ли си глупав, та правиш всичко наопаки?”
Наблюдавайки този инцидент, Грийн се замислил не само за влиянието на тези думи върху момчето, но и за това, колко дълго ще трае ефектът им. Затова в статията си отбелязва: „Може би не е кой знае какво. Но понякога незначителни събития имат продължителен ефект. И няколко думи, произнесени, без да се замислим особено в дадения момент, могат да имат невероятна сила - „Толкова ли си глупав, та правиш всичко наопаки?” Подобни думи отекват дълго време.”
Коментарите на Грийн поддържат категорично някои от най-важните тези в таза книга. На първо място, трябва да осъзнаваме какъв ефект могат да имат нашите думи върху другите. Нужно е също да разберем, че думи, излезли небрежно от устата ни или пък произнесени в емоционална превъзбуденост, могат да имат дълготрайно влияние.
Грийн отбелязва също, че положителните думи могат да имат съществено влияние и ефектът им да продължи цял живот. Той разказва историята на един професионален писател, който в детството си бил срамежлив и нямал самочувствие. Но в гимназията в час по английски станало нещо, което променило живота му. Събитието всъщност било рутинно – учителката им връщала писмените работи. Сега той дори не си спомня каква оценка е имал на съчинението си, но още вижда петте думи, написани най-отдолу: „Това се казва добро писане.”
Той бил младеж, който обичал да пише и често мечтаел да съчинява разкази, но до този момент му липсвала увереност. Кратката забележка на учителката го накарала да мисли по различен начин за способностите си и се превърнала в началото на една успешна писателска кариера. До ден днешен той смята, че тя никога е нямало да се осъществи, ако не били петте думички, надраскани на полето на листа. Грийн завършва статията си така: „Толкова малко думи. Но те могат да променят всичко!”
От: „Златните думи. Силата на позитивното общуване“, Хал Ърбън, ИК „Кръгозор”, 2005 г.
Картина: „Portrait of Henri Cordier“, 1883, Musee d'Orsay, Paris, by Henri Cordier (1849-1925); chinaoilpaintinggallery
