„Изкоренявайте желанието за оплакване у децата. Не ги оставяйте да се оплакват от всевъзможни неприятни усещания - студ, горещина, дъжд. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без да се оплаква.“
(Портрет на Петър Димков, дело на дъщеря му Лили Димкова)
Съвети към родителите на малки деца
Със своето държание към детето ние изграждаме основата на неговото бъдеще. Излишните нежности дават обратни резултати. Децата изпълняват само онова, което преживяват и чувстват. Затова трябва да се научат да постъпват съзнателно и разумно. При домашното възпитание трябва да се обръща специално внимание на индивидуалните особености на детето. Едни са кротки и мирни, а други - буйни и нервни. Едни се развиват по-бързо, други - по-бавно, и пр. Затова възпитанието на децата трябва да се води не по шаблон, а според индивидуалните особености и наклонности, които то проявява.
1. Свикнете отрано детето да не бъде егоист. Когато например то дели някакъв плод или сладка с някое другарче или с вас, трябва да приемете това като нещо съвсем просто и естествено и не трябва специално да го възхвалявате или да го възнаграждавате, като му дадете двойно на това, което то ви е дало.
2. Децата трябва да имат добро държание на трапезата. При хранене не бива да им обръщате специално внимание, особено ако имате гости. Занимавайте се с децата само дотолкова, колкото да им насипете храна и да ги наглеждате. Ще им сипете последни и няма да им позволявате да се бъркат в разговора освен когато биват запитани. Трябва да се обядва и вечеря винаги в определен час.
3. Привикнете децата към ранно лягане. Вечер детето трябва да си ляга рано - зиме в 20 часа, а лете в 21 часа. Добро средство да се накара детето да си легне охотно е да му се разкаже една весела и интересна приказка. Впрочем дете, което отначало е приучено всеки ден без изключение да си ляга рано, никога не създава мъчнотии при лягането си.
4. Изкоренявайте желанието за оплакване у децата. Не ги оставяйте да се оплакват от всевъзможни неприятни усещания - студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без да се оплаква.
5. Избягвайте неподходящи за децата обществени развлечения. Избягвайте театъра (не и детския), избягвайте вечерите вън от къщи - децата ядат там повече от обикновено, заспиват после по столовете, пречат на всички и самите те не се чувстват добре, плачат (когато трябва да се събудят, за да си вървят вкъщи), лесно изстиват, като излязат навън.
6. Не допускайте гримаси и присмивания у децата. Недейте да търпите никакви гримаси у децата, нито манията да подражават, да се присмиват. Подбуждането към тия лудории е грешка.
7. Наложени вече наказания на детето не бива да се отменят, даже и при обещание на детето, че вече ще бъде послушно. То трябва да почувства над себе си една воля, по-силна от неговата, и да знае, че нито целувки, нито подмилквания ще го отърват от навлеченото от самото него вече наказание.
Да не се бият децата. Този стар начин на поправяне няма друг резултат, освен да ги направи страхливи, зли, недоверчиви и отмъстителни. Единственото наказание, което може да им се наложи и често има добър резултат, е да се лишат временно от някаква играчка или сладко, или преди уреченото време да се сложат да спят. Последното най-бързо ги усмирява.
8. Възлагайте задължения на децата. Погрешно е схващането на повечето родители, че децата им не могат да вършат никаква полезна работа, че е опасно нещо да попадне в ръцете им, защото ще го развалят, счупят и пр. По тази причина те държат децата настрани и не им разрешават да помагат дори и в най-дребните дела. Постоянните възгласи: „Остави това!“, „Не пипай онова!“, „Ще счупиш...“ или „Ще развалиш...“, убиват у детето всяка инициатива и желание за сериозна работа. Необходимо е на децата да се разрешава и да им се даде възможност покрай играта да подпомогнат с нещо майката. Това ги подтиква към кавалерство и те с радост изпълняват поръчките, защото се чувстват полезни. Веднъж започнали изпълнението на някаква задача, те я следят с усърдие, защото не искат да загубят доверието, с което майката ги е наградила, възлагайки им изпълнение на нещо, макар и много дребно.
Децата, макар и малки, могат да вършат много полезни неща, и то с голямо умение и ловкост. Те прекрасно могат например да поливат саксиите с цветя, да дават храна на домашните животни, да отидат за някоя дребна покупка и др. Веднъж обаче възложили на детето известна работа, трябва да му дадем свобода при извършването й, а не постоянно да стоим над главата му, готови да го укорим. Само незабелязано можем да го наглеждаме. Доверието, което му се оказва, действа много възпитателно и събужда у него съзнание за дълг и отговорност. Случва се понякога на децата да омръзва извършването на някоя работа, която по-рано с радост са изпълнявали. В такъв случай не бива да ги отпущаме, а да ги принуждаваме да изпълнят докрай задачата си и по този начин ще се приучат на постоянство и труд.
9. Трябва правилно да се използва внушението като средство за възпитание на децата. Ние сме научени, че физическите страдания и болести са неразделна част от живота, че не можем да ги избегнем, че пълното здраве е изключение. Детето постоянно чува това. То се предупреждава за всевъзможни болести. Днес то има по-добър апетит, яде малко повече: „Претоварваш си стомаха, ще ти стане лошо.“ Излезе леко облечено: „Ще настинеш и ще почнеш да кашляш“, и т. н. Детето се убеждава, че болестта го дебне на всяка крачка. Тъкмо обратно, на него трябва да му се внушава, че здравето е неговата същност.
10. Не трябва да обобщаваме всяка детска проява. Когато детето излъже, малко е лениво или не е изпълнило нещо, което му е наредено, не трябва да му казваме: „Ти лъжеш“, „Ти си мързеливец“, „Непослушен си“, „Ти си лошо дете“. С това ние влияем върху характера и бъдещето му. Често окачествявано така, то ще повярва, че лъже, че е мързеливо и непослушно, че е лошо, и ще захване да постъпва съобразно с тази характеристика. Много по-правилно е да се удивляваме, че такова добро, правдиво, прилежно и искрено дете днес ни е накарало да помислим, че е било лъжец, когато ние добре знаем, че не е такова. Често в невежеството и несправедливостта си възпитателите правят децата лоши и порочни, като им приписват лоши намерения в действията с лоши последици.
11. Проявяването на настроение при възпитанието на децата често има отрицателно въздействие върху тях. Поради нервността си родители и учители често се отнасят с децата неправилно - ту биват към тях много строги, ту пък много ги отпускат и стават извънредно нежни. По този начин те не могат да прокарат във възпитанието последователност и спокойствие, тъй необходими за децата. Според настроението си днес те забраняват нещо на детето, което утре, когато са по-разположени, му разрешават. Детето обаче скоро започва да разбира, че тук работата върви по настроение, а това намалява авторитета на родители и учители.
12. Създаване на добро настроение у децата. Хубавото настроение прави деня добър. Детето трябва да се събужда сутрин с весели думи и добро настроение. За училище трябва да става навреме, за да не се притеснява и да не е сънливо. При изпращане на детето на училище добре е да не му се дават пари, защото с безразборното купуване на разни сладкиши се разваля апетитът и детето се разхайтва.
13. Неправилно и безполезно е да караме децата да искат прошка. Достатъчно е да накараме детето да забележи, че е постъпило зле и да изпита естествено чувство на съжаление за своите грешки. Ако това чувство липсва, прошката, която ще го заставим да иска, ще бъде за него само лъжа и притворство.
14. Защо децата не ни слушат? Причини за детската непокорност са неразбиране и невникване на родителите в особеностите на детската природа. Често пъти майките искат от децата това, което те не могат да изпълнят. Например „стой мирно“, „не приказвай“, „не викай“ и пр. са заповеди, които детето мъчно може да изпълни. То не може ни минута без движение, без занимание - това му е необходимо както въздухът и храната. Неподчинението доставя наслада на детето, защото чрез него то усеща своите лични сили и чувства своето съзнателно съществувание, което го приравнява с по-възрастните.
Особено трябва да внимаваме да не се уронва авторитетът ни пред децата, защото без него върху тях не е възможно никакво възпитателно въздействие. В заповедите ни към децата не трябва да има противоречия. Те трябва да бъдат обмислени и изпълними.
Избрано от: „Българска народна медицина“ Том 2: „Болести, профилактика и лечение на жената и детето“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2001 г.
* Портрет на Петър Димков, дело на дъщеря му Лили Димкова; lilidimkova.com
