„Бог ти дава нещо чисто, дава ти едно дете в семейството и с това ти е дал къс от небето. Нима е възможно да го стъпчеш на земята?“
(„Virgin and Child“ by Antonio Vivarini)
╫ Да си родител през погледа на св. Богородица (I част)
Ще разгледаме майчинството (и бащинството), което е особено благословение, благодат и радост за човека, във връзка с живота на Света Богородица.
Първо ще се спрем на нейния дивен диалог с Архангел Гавриил. Там ще се удивим на нейната чистота. Дори само това, че един човек може да стои пред един Архангел и да разговаря с него е много важно, значимо, неповторимо, немислимо.
Чистотата на Света Богородица й дава тази височина да говори с Ангели. Сещам се за пророк Авакум, който казва: „Ще застана на мястото ми, ще застана на стража и оттук ще чуя Божия глас и това, което ми каже, ще ви го предам“. Мястото, което Бог дава на всеки човек, не е случайно. И ако застанем с чистота, наистина ще чуем Божия глас. Да застанем автентично, истинно, това ни е нужно – независимо дали съм баща, майка, дете, брат, християнин, да застана на моето място, отговорно, защото това място, което Бог ми дава, е земното място за „изстрелване” в небесното царство и отечество. Това е ценно. Определени пъти роптаем, оплакваме се, не искаме и не обичаме мястото, което Бог ни е дал, и не можем да разберем какво губим. Чистотата е онази, която ще ни продиктува да застанем на мястото си.
И Света Богородица в онзи момент какво дава чрез своята чистота? – Своята истина. Помисляли ли сме някога, когато застанем на мястото на баща, майка, брат доколко сме истинни? Ако сме истинни, ще изречем истина, и тази истина ще освободи другия, независимо дали е наш брат, съпруга, съпруг, дете. Определени пъти не сме чисти, не стоим на мястото си, не казваме истината, и затова другият остава затворен в неговото състояние, в неговия свят, в неговата страст.
Ще ви разкажа една кратка приказка. Приказките отморяват и по много вежлив, нежен и благ начин ни казват големи истини.
Имало едно време един цар, който обичал истината. Той видял, че вече е на пределна възраст и вече не може да остане на царския трон. Колко хубаво нещо! Когато си чист, виждаш живота си, твоята истина, и тази истина има да ти каже много неща. Той видял, че вече не може да носи своя кръст като цар и трябвало да предаде кръста, щафетата на някой по-млад и навярно по-способен от него. Кой обаче бил способен да го наследи? Нека видим. Кой може да седне на това място? Трябва да е истинен, чист. Царят направил следното: извикал всички младежи от областта и им казал: „Вижте, днес ще ви дам едно семе, ще го вземете, ще го обработите, ще се грижете за него в течение на една година. След това ще дойдете тук да видя какво сте направили. Този, който е отгледал най-красивото растение, той ще заеме моя трон“.
Всички взели семето и веднага се втурнали да го обработват, да го поставят в саксия, да се погрижат за него, да го поливат и да го поставят на слънчева светлина. Един младеж взел семето, поставил го в саксията, напоявал го няколко месеца месец, но нищо не поникнало. Сигурно не трябвало да го полива често? Сигурно не е на хубаво място? Сменял мястото му. Но нищо не станало. Семето не поникнало. В саксията имало само пръст. Времето минало. Майка му отишла и му казала:
– Къде ще ходиш с това? Как ще го представиш на царя?
– Ами това ще занеса.
– Защо не вземеш растението, което имам на двора, което е цъфнало и има плодове?
– Не мога да направя това, майко! Аз това направих.
– Няма ли да те е срам да отидеш с него?
– Положих усилия, но нищо не стана.
Той взел празната саксия. Представете си, отиваш в двореца и по пътя – тук е най-голямото изкушение – да срещаш другите, в саксията на единия имало прекрасно дърво, на другия – цъфнало растение, на трети – растение с плодове. И ти да седиш с твоята саксия, в която има пръст, тоест нищо, и да гледаш другите. И все пак това е твоята истина – ти си се опитал, това си могъл да направиш. Той продължил и стигнал до двореца. Влезли в тронната зала. Царят минал покрай всички, видял саксиите, застанал пред младежа и му казал:
– Ти, детето ми, нищо ли не направи?
– Царю, аз ще ви кажа истината. Опитах се, поливах го, сменях пръстта, говорих му, пеех, защото зная, че растенията се нуждаят от милувка, компания, но нищо не поникна. Очевидно не съм достоен.
– Добре! Седни на моя трон!
Другите се сащисали.
– Ама какво правиш, царю? Това е несправедливо!
– Момент! Миналата година, на този ден на всички дадох по едно семе. Така ли е?
– Да.
– Семената, които ви дадох, бяха сварени. Изключено бе да поникне нещо от тях. Всички вие поискахте да омаете не само мене, но и собственото си Аз. Не ви хареса истината. Докато този младеж е истинен, чист и заслужава да заеме трона!
И така, кой е чист? Този, който се е научил да излиза от своята воля и да влиза в Божията воля. Колкото повече напредваш в Божията воля, толкова повече се очистваш, толкова повече се издигаш. И колкото повече се очистваш, толкова по-истинен ставаш. Чистият човек е истинен човек. Тази чистота и тази истина я виждаме в лицето на Света Богородица. Както пеем в богослужението, тя е „пречистият храм на Спасителя...“ (от Кондака на Въведение Богородично – бел. ред.)
Чистият, човекът, който вижда своята истина, ще се издигне и в покаянието, ще влезе и в смирението, ще стигне и до любовта, ще завоюва Бога. Истинният, чистият човек. Това, което може да говори на Бога, е тази чистота и истина. Виждаме това в живота на Света Богородица, от момента, в който Бог ни я представя, до днес.
Един старец на Света Гора казва: „Не оставяйте Света Богородица дори за миг!“. И как да се държим за нея? Чрез помисъла, чрез сърцето, чрез живота, чрез молитвата. Първо да я поздравявате. Когато срещаш някой на пътя, какво правиш? Първо го поздравяваш. И след това да я молиш. Как я поздравяваш? Чрез Акатиста. Как я молиш? Чрез Параклиса. И кога можеш да направиш това? Когато със зъби и нокти на душата си се държиш за края на дрехата й. И тя те води там, където съществува чистота, там, където съществува истина, там, където е Бог. Няма да те отведе никъде другаде.
Знаете ли кой е нашият проблем? Нашите деца са чисти, но ако ние не сме чисти, тогава разбирате, че там се създава проблем. Как е възможно с мръсни ръце да докосна онзи, който е чист? Затова бащата, майката, братът, християнинът, приятелят е онзи, който постоянно полага грижи да се очисти – чрез покаянието, себепознанието, смирението. Бог ти дава нещо чисто, дава ти едно дете в семейството и с това ти е дал къс от небето. Нима е възможно да го стъпчеш на земята? Знаете ли колко мръсни следи оставаме в живота, по които нашите деца вървят? И тук е нашата отговорност. Разбира се, ще ми кажете и помислите – „Но възможно ли е? Хора сме!“
Ще ви кажа нещо, което аз не го казвам, а отците на Църквата. Господ казва: „блажени чистите по сърце“. И ти казваш: „Я чакай, ама кой може да е чист по сърце? Има ли човек, който да може да заяви, че е чист? Кой ще го каже? Никой. Както Христос казва, който е без грях, нека пръв хвърли камък. Кой хвърлил камък? Никой. Има ли някой чист по сърце? Никой. Тогава как Христос казва това? Нима е безпочвено и няма никаква връзка с реалността? С човека?“. И св. Йоан Кронщадски отговаря: „Чист не е този, който е стигнал до чистотата, и съвършен не е този, който е стигнал до съвършенство, и свят не е този, който е стигнал до святост, а свят, чист и съвършен е този, който е положил усилия и се е подвизавал за своята чистота, святост, съвършенство.“ Той е чист, ние не сме чисти. Но можем да положим усилия и да се подвизаваме и тогава е сигурно, че борбата за очистване ще даде отражение върху чистотата на децата ни.
Със съкращения от: „Да си родител през погледа на св. Богородица“ (I част), Отец Спиридон Василакос, превод Константин Константинов
Източник: zadrugata.com
Изображение: „Virgin and Child“ by Antonio Vivarini; chinaoilpaintinggallery