„Може би най-ценният резултат от обучението е способността да се накараш да правиш нещата, които трябва да правиш, когато трябва да се направят, независимо дали това ти харесва или не.“ ~ Томас ХЪКСЛИ
Mother And Child by Vincenzo Irolli (1860-1949)
♥ Две майки, два различни урока
Във всеки въпрос, който задават родителите, думата дисциплина като че ли се появява многократно. Ако се замислим, дисциплина е донякъде военен термин. Речникът го дефинира като „обучение и упражнение, предназначени да доведат до правилно поведение или действие“ и „наказание, налагано като средство за коригиране и обучение“. Предвид тези определения ми се иска да имах друга дума за това. Затова държа да изясня: аз не свързвам дисциплината с наказание, нито смятам, че трябва да се налага сурово на децата. Аз мисля за дисциплината по-скоро като за емоционално обучение: начин да научите детето да се справя със своите чувства и да му напомняте как да се държи. И тъй като част от този процес означава също така да наблюдавате собствените си действия, начина, по който говорите с детето, и да осъзнавате не толкова очевидните уроци, на които го учите с примера си, в действителност става дума за осъзната дисциплина.
Крайната цел на осъзнатата дисциплина е да помогнете на детето си да постигне самоконтрол. Ако се върнем към нашата аналогия с театъра, малките деца се нуждаят от много репетиции. Вие, режисьорът, трябва да подсказвате постоянно репликите, докато малкият ви актьор запамети сценария, научи авторските указания наизуст и може да се справя сам. Позволете ми да онагледя тази проста идея, като ви разкажа как на опашката пред касата в супермаркета две майки реагираха на една позната на всички родители ситуация. Двегодишните синове и на двете искаха да им купят някакви бонбонки. (Всички знаем много добре, че собствениците на супермаркети съзаклятничат с малките деца и разполагат стратегически рафтовете с любимите им лакомства на лесно достъпни места и на нивото на очите им, когато са седнали в количката за покупки.)
Франсин и Кристофър. Докато Франсин бута количката напред на опашката пред касата, Кристофър посочва яркооцветените сладки лакомства. Майка му, заета с разтоварването на покупките си на лентата пред касата, забелязва това едва когато чува вика му: „Мен, иска!“. Франсин отговаря меко: „Няма бонбони, Крис“ и продължава да изпразва количката.
Кристофър надава вик, вече с няколко децибела по-силен: „Бонбон!“ .
„Казах, че няма да ти купя бонбони, Кристофър – повтаря Франсин, вече по-строго. – Ще ти съсипят зъбките.“ Детето, което между другото няма представа какво означава „ще ти съсипят зъбките“, изкривява личице и започва да хленчи, повтаряйки монотонно: „Бонбон, бонбон, бонбон...” .
Сега вече другите купувачи на опашката започват да поглеждат към Франсин и сина ѝ и някои дори повдигат вежди, поне на притеснената жена й се струва така. Тя се чувства все по-смутена и се старае да не поглежда към детето. Разбрал, че не му обръщат внимание, Кристофър усилва натиска върху майка си, скандирайки вече пронизително: „Бонбон! Бонбон! Бонбон! Бонбон!“.
„Млади човече, ако не преустановиш това незабавно – предупреждава остро Франсин, – се прибираме вкъщи.“ Детето се разплаква по-силно. „Говоря сериозно, Крис.“ Сега то прибавя към виковете и ритане в металните пръчки на количката.
Франсин е смазана от звуците на цялата тази симфония. „Добре – отстъпва тя и му подава едно десертно блокче. – Но само този път. – Зачервена като рак, плаща на касата, оправдавайки се пред околните: – Днес той спа много малко и сега е просто преуморен. Знаете какви стават децата, когато са изтощени.“ Макар сълзите по лицето му още да не са изсъхнали, Кристофър се разтапя в усмивка.
Лия и Николас. Докато Лия бута количката към касата, Николас забелязва изложените яркооцветени бонбони и десертни блокчета и казва: „Николас иска бонбон!“.
„Не днес, Николас“ – отговаря невъзмутимо майка му. Николас започва да хленчи и вече с по-силен глас настоява: „Бонбон. Искам бонбон“.
Лия спира за момент и го поглежда в очите. „Не днес, Ники“ – обявява твърдо и без гняв тя. Това не е желаният от Николас отговор. Той започва да плаче и да рита количката. Без миг колебание Лия прибира покупките си от лентата пред касата обратно в количката и се обръща към жената на касата: „Бихте ли наглеждали това, докато се върна?“. Тя кима разбиращо и със симпатия. Тогава Лия се обръща към сина си и произнася с равен глас: „Когато се държиш така, се налага да си тръгнем“. Взема го от количката и спокойно излиза от магазина. Николас продължава да плаче и Лия му дава възможност да си направи сцената... в колата.
Когато детето спира да плаче, тя му казва: „Сега можеш да се върнеш с мен в магазина, но бонбони няма да има“. Кристофър кима, все още дишайки на пресекулки и хълцайки, признак, че си е поплакал добре. Този път двамата минават на касата без инциденти. Когато излизат отново от магазина, Лия казва: „Държа се много добре, Ники. Благодаря ти, че не поиска бонбони. Беше много търпелив“. Николас се усмихва до уши.
Както виждате, дисциплината е обучаване, но родителите невинаги са наясно на какво учат. При идентични обстоятелства тези две момченца научиха съвсем различни неща от майките си. Кристофър научи, че за да получи каквото иска, трябва да се държи по определен начин – да хленчи, да плаче, да прави сцена. Научи също, че когато казва нещо, майка му не говори сериозно. Той не може да вярва на думите ѝ, защото тя не изпълнява каквото е казала. Нещо повече, майка му ще го спаси и ще се извини заради него. Това е могъща информация и ви уверявам, че следващия път, когато отиде с Франсин в супермаркета, Кристофър ще изиграе отново същата сценка. Ще си каже: „Хмм. Отново сме в супермаркета. бонбони! Последния път, като бях тук, с това хленчене си спечелих едно десертно блокче. Ще опитам да го направя отново“. Когато Франсин опита да удържи позициите си, той ще бръкне по-дълбоко в своя арсенал. „Хей, това не върши работа. Явно ще трябва да заплача по-силно. Все още ли не работи? Време е да опитам да изляза от тази количка и да се тръшна на пода.“ Кристофър е научил, че има на свое разположение няколко инструмента и трябва просто да ги изпробва един подир друг, докато налучка този, който ще му осигури желаното.
Николас, от друга страна, научи, че като каже нещо, майка му го говори напълно сериозно. И постъпва в съответствие с казаното. Поставя граници и когато Николас ги пресече, си понася последствията. Тъй като не го измъкна припряно от магазина, а запази спокойствие, тя даде на сина си и пример за правилно поведение, показвайки, че контролира емоциите си. Най-накрая Николас научи, че когато е послушен, получава похвала, а за детето на тази възраст похвалата на мама е почти толкова ценна, колкото и бонбоните. Осмелявам се да твърдя, че Николас няма да направи още много сцени в супермаркета, защото майка му не ги възнаграждава.
За някои деца е достатъчно да бъдат изведени от „нажежена“ ситуация само веднъж, за да разберат коя е границата. Но да речем, че Николас направи втори опит: мама е на касата и той забелязва бонбоните. „Ох, бонбони... да опитам с хленченето. Не действа ли? Може би плачът и ритането на количката ще подейства... и това не действа. Хей, къде ме води сега мама?... извежда ме от магазина, така ли? .и все така не ми купува бонбони. Точно това се случи и последния път. Това не ми харесва – не е забавно.“ Сега вече Николас няма как да не осъзнае, че няма възнаграждение, когато хленчи, когато плаче, дори когато направи истинска сцена. Майка му възнаграждава само доброто поведение.
Като родител трябва да решите какъв урок искате да научи детето ви. Трябва да поемете отговорността за ролята си като режисьор. Вие сте възрастният. Детето има нужда вие да държите кормилото и да му показвате посоката. Предсказуемостта и границите няма да пречупят поведението му, както, изглежда, смятат много родители днес. Точно обратното – правилата помагат на детето да се чувства в безопасност. Разбира се, най-добре е да се стремите да избягвате проблемните ситуации. Но когато това е невъзможно, поне може да предприемете съответстващи действия. Ако се придържате към съзнателна дисциплина дори след ужасна сцена, може да си отдъхнете със съзнанието, че не сте изпуснали кормилото, овладели сте гнева си и сте помогнали на детето да научи нещо важно за самоконтрола. Ние не искаме от децата да бъдат безупречни – да ги виждаме, но не и да ги чуваме. Ние оформяме живота им, като ги учим на ценности и на уважение.
От: „Тайният език на малките деца“ - Трейси Хог, Мелинда Блау, изд. „Сиела“, 2017 г.
Картина: Mother And Child by Vincenzo Irolli (1860-1949); chinaoilpaintinggallery
