„Със свръхинвестирането родителите търсят готови рецепти, с които при спешност, тук и сега, да подходят към детето си... и затъват в абсурди, вместо да оставят с течение на времето да се установи една естествена връзка.“
(Portrait of Children, 1894, by Berthe Morisot)
♥ Глупостта, видяна от децата
Разговор с Алисън Гопник ~ професор по психология и философия в Калифорнийския университет в Бъркли
Кои са най-големите глупости, които зрелите хора, включително психолозите, са си мислили за децата?
Малко е смущаващо, но почти всичко, което възрастните и най-вече психолозите дълго време са казвали за децата, се оказа погрешно! И е много трудно да се разбере защо. Например беше типично да се мисли, че децата са ирационални, неспособни да се поставят на мястото на друг човек или като цяло да мислят абстрактно, изолирани тук и сега, а също така неморални, егоцентрични според Зигмунд Фройд и дори според Жан Пиаже – основателя на психологията на развитието! Уилям Джеймс смята, че при най-малките се наблюдава „напъпило, бръмчащо смущение“ (blooming, buzzing confusion), а Джон Лок говори за „бял лист“.
И днес още има хора, които са убедени, че децата не могат да направят разлика между въображаемо и реално. Разбира се, не можем да кажем какво става в главата на едно дете, но е любопитно да установим, че учени психолози са могли да твърдят най-лоши неща за децата, без да имат действителни доказателства. Много по-добре е било да кажат: „Не се знае със сигурност дали децата са егоцентрични, или не, или пък дали могат да мислят абстрактно. Това трябва да се изясни.“ Но не, децата са били смятани за умствено недоразвити, за недоразвити възрастни, на които липсват основни способности. Дори наскоро един невролог сравняваше децата с животни или с умствено увредени пациенти. Но ако помислим повече от две минути, виждаме, че това е безсмислено, че няма нито един убедителен аргумент. Но европейските учени мъже на 35 години виждаха себе си като върха на човешкия интелект...
Сякаш психолозите са забравили, че те самите са били деца?
Именно поради това дълго време всички ние сме били глупави. Във всеки случай, не можем да си спомним какво е да си на по-малко от пет години. Бебетата не говорят, а по-късно на децата им е необходимо известно време, докато започнат да произнасят думите правилно. Ако попитате тригодишно дете какво иска за рождения си ден, отговорът му няма да е непременно логичен. Това е една от причините, поради които е трудно да се разбере какво става в главите им. От друга страна обаче, да не забравяме, че дълго време хората, които познавали най-добре бебетата, които бдели над тях ден и нощ, били жените, майките. Те несъмнено са мислили, интуитивно, че не бива да се доверяват на видимото, но мнението им се смятало за маловажно, недотам рационално, твърде емоционално. Що се отнася до авторите на трудове по философия и психология, те не отглеждали децата си! Някои поети, запазили спомени от времето, когато са били на 45 години, имали по-просветена гледна точка: например Уърдсуърт, който като млад си изкарвал прехраната, като се грижел за децата на по-богатите от него. А и самият Дарвин, който наблюдавал собствените си деца, е казал интересни неща. Но те са изключения.
Още по-лошо е за бебетата, смятани от великите психолози за обикновени хранопроводи и оперирани без упойка до края на ХХ век под претекст, че не могат да страдат...
Това е точно така. А и днес още чувам философи да твърдят, че бебетата нямат съзнание. Когато бях студентка, един невролог ми обясни, че тъй като нямали мозъчна кора, нямали рефлекси. Не беше толкова отдавна!
Децата усещат ли глупостта на възрастните?
Трудно е да се каже. Ако разсъждаваме в понятията на система 1 или система 2, това, което изглежда глупаво, понякога е полезно! Например това, че не мислите или не вземате предвид новата информация, за да усъвършенствате мисленето си и да приемете доказателството за грешката си, може да представлява дефиниция на глупостта. И все пак, когато трябва да се вземе решение много бързо, невинаги можем да си позволим да отделим необходимото време и енергия, за да покажем колко сме интелигентни. В повечето случаи следването на известна рутина функционира доста добре: много по-добре е, отколкото всеки път да започваш да разсъждаваш от нулата. Впрочем децата се доверяват значително повече на усвоените си умения, отколкото на автоматични реакции. Например според последните ми изследвания те актуализират много по-лесно своите хипотези или знания, отколкото възрастните, които се осланят повече на придобитите знания. В крайна сметка това са два съвсем различни типа интелигентност, които обаче се допълват: да се увериш, че познанията ти са солидни, е една форма на интелигентност, но да успееш да се приспособиш много бързо към един движещ се свят е друга! Невролозите говорят за диалектиката изследвам /използвам (explore/exploit tradeoff). Децата са невероятно надарени да усвояват нови знания, та дори и само езика, който говорят, независимо че изглеждат много по-несръчни от възрастните, когато трябва да си вържат обувките и да си облекат палтото, преди да тръгнат за училище.
Те допускат ли – в краен случай, – че родителите им са глупави?
Много изследвания, посветени на преценката на децата относно възрастните, показват, че на три-четиригодишна възраст те вече лесно възприемат ползата от съмнението. Ако даден възрастен каже нещо, те тръгват от принципа, че е вярно. Но ако той редовно казва нещо, което се оказва погрешно, те повече няма да му вярват. Отскоро започнах да изследвам и юношите и установявам много интересни неща: склонността им да отхвърлят това, което казват родителите им, да оценяват нещата сами, изглежда, се дължи на мозъчни промени, които им помагат да изследват и изучават, да критикуват и да поемат отговорност за себе си.
Родителското свръхинвестиране може ли да доведе до глупост?
Както може би знаете от моите книги, според мен родителското свръхинвестиране е глупост! Съгласно логиката на диалектиката изследвам/използвам науката може да си позволи изследване само в дългосрочен план. Например научният подход стига до решителен тласък едва след наблюдаване на бавното движение на звездите. В други области, например медицината, където винаги спешно трябва да се помогне на болните да преодолеят болестта, често е от голямо значение да се изследват рутинните случаи. Това е парадоксално, но спешността не позволява използването на данни, които отдалечеността във времето позволява. Със свръхинвестирането родителите търсят готови рецепти, с които при спешност, тук и сега, да подходят към детето си... и затъват в абсурди, вместо да оставят с течение на времето да се установи една естествена връзка.
Екраните правят ли децата глупави?
Това е отличен въпрос, чийто отговор ще разберем едва след години. По мое мнение те ще помогнат на децата да развият интелекта си по друг начин. Наблюдава се известна морална паника по отношение на екраните, но тя е диспропорционална на нашите реални познания по тази тема. Винаги става така с техническите новости, които редовно биват обвинявани, че накърняват интелекта на хората. Всеизвестен пример в това отношение е Сократ, който осъжда четенето, защото то пречи на развитието на паметта. Бил е прав – никой вече не знае Омир наизуст! Но сме извлекли други ползи от четенето... Напълно е възможно днес децата да са на път да се приспособят към новите технологии, за да развият нови форми на интелект с цената може би на способността за запаметяване например. Ако можете да получите незабавен отговор на даден въпрос, защо да запомняте информацията априори? И ако разполагате с цялата информация на света, до която стигате с едно докосване на върха на пръстите си, трудно е да си представим, че от това ще оглупеете...
И накрая, Вие препоръчвате да имаме доверие в децата, нали така?
От гледна точка на еволюцията можем да се запитаме защо децата съществуват! Ние, хората, минаваме през период на незрялост, който е много по-дълъг от съответния период на който и да е друг вид. А колкото повече даден вид се осланя на придобиването на опит, отколкото на инстинктите си, толкова по-интелигентен е той. Това е вярно за пеперудите, за гарваните... Децата са създадени, за да станат интелигентни, във всеки случай – за да научават: облагодетелствани са с един ранен период, в който трябва да правят едно единствено нещо – да научат онова, което ще им е полезно, когато станат възрастни, което ще ги направи интелигентни, без да се питат как да се хранят, как да оцелеят в следващия момент. От тази гледна точка може да имаме доверие в децата в такъв смисъл, че основната причина за тяхното съществуване е именно да изследват, за да се научат да се справят с живота.
Според Вас глупак ли е даден възрастен, ако отхвърля детското у себе си?
Мисля, че има доста добри аргументи в подкрепа на тази хипотеза. Може би сте чели една статия в „Ню Йорк Таймс“, в която Доналд Тръмп е обвиняван, че се държи като четиригодишно хлапе. Това е твърде неучтиво спрямо децата на четири години! През детството духът на човека е широко отворен за всякакви възможности и новости. С порастването хоризонтът става много по-тесен и в нашето виждане за света има много по-малко широта. Помислете за будистката традиция, която отбелязва до каква степен понякога човек се чувства като хванат в капан от собствения си дух, от непосредствените си желания, настроения, без възможност да обгърне външния свят: „Трябва ми това, искам това, какво мога да направя, за да го получа веднага?“ Точно това, в което открай време възрастните са упреквали децата! При положение че самите те са такива... И особено глупаците, дотолкова потънали в собствената си персона и в собствените си цели. Съвсем обратното на децата. И тогава – да, да приличаме повече на децата, може да е добро лекарство против глупостта.
Много хора, когато чуеха да се говори за намерението ни да направим книга за глупостта, спонтанно решаваха, че ще става въпрос за Доналд Тръмп. А Вие сте първата, която говори за него!
И все пак той е основна тема на всички разговори! Но той показва до каква степен възрастните могат да станат егоцентрични, много повече от децата.
Той – като възрастен – обобщава ли всички глупости, които психолозите винаги са мислили по отношение на децата?
Точно така...
Из: „Психология на глупостта“, изд. „Изток-Запад“, 2019 г.
Картина: Portrait of Children, 1894, by Berthe Morisot; chinaoilpaintinggallery
