Детето пряко изживява безпокойството на своите родители ♥ Крис ГРИСКЪМ

Семейство, развод, раздяла

Всички семейства споделят известни генетични и психични модели. Детето се развива от смесването на генетичния потенциал на двамата родители. Наследените емоционални отпечатъци преминават през сложно заплетените нишки както на физическата, така и на емоционалната ДНК. По този начин детето има непосредствен физически и духовен достъп до най-дълбоките емоционални течения на двамата родители. Нито майката, нито бащата биха могли да скрият своето безпокойство от детето, то пряко изживява емоционалните и енергийни процеси на родителите. Детето взаимодейства с техните енергийни полета и усеща какво става, когато аурите им се срещат. Така че то знае още от самото начало за процеса на родителските отношения. Тъй като малките деца не се крият зад усвоени маски на поведение, те разчитат и се осланят най-вече на енергиите, които интуитивно възприемат от родителския енергиен обмен, извършващ се зад фасадата на външния емоционален израз.

Родителите моделират своите отношения спрямо детето, а то ги запечатва като интегрална част от уроците, избрани от него за израстването му на душевно ниво. Макар да отричаме идеята, че сами сме избрали родителите си, ние наистина ги избираме, за наше „добро“. Необходими са обаче години, дори десетилетия, за да открием това.

Карл Юнг го е формулирал по следния начин: „Запитайте един мъж какво мисли за майка си, как се отнася към нея, за да разберете как се отнася той към своята жена.“ Много важно е да се разбере, че детето вече знае какви обстоятелства в семейството са необходими и полезни за съществуването му. Както при всички останали отношения, и в семейството основното е обменът на енергии и енергетичните процеси. Без значение е дали родителите никога не се бият пред децата или не повишават глас. Ако съществува дисхармония, детето узнава това веднага. То не само усеща тези вибрации, но ги използва за своето развитие.

Днес дори и в съвсем традиционните общества можем да наблюдаваме все повече раздели между съпрузи в отношения, за които се е предполагало, че ще продължат вечно. Темата за развода е най-дискутираната в света. Тази тенденция не е нито случайна, нито трагична, а просто изява на ускорения растеж, необходим за всяка душа, за да заеме своето място като съзнателно и отговорно същество. Това означава, че приключването на дълготрайни връзки и отношения не е причината на проблема, а пo-скоро съпътстващ симптом на промяната в съзнанието на днешните хора. Без опората на традиционните роли всеки човек трябва да се добере до вътрешните възможности на своите мъжки и женски енергии, за да се справи успешно с множеството изисквания на всекидневния живот. Това ни помага да открием скрити сили и способности, които иначе бихме проектирали върху партньора и бихме изисквали от него и когото често критикуваме, че не се е справил със задачата така добре, както нас, извън границите на социалните роли.

Младите хора, които преживяват развод или други раздели в дома си, трябва да използват този опит да овладеят енергии, които нормално не биха имали възможност да използват и проявят. Без да имат родителя, върху когото да проектират, те започват да откриват същината на майката, бащата, на мъжа и жената в много по-чисто състояние, отколкото възприети по стария модел „помогни ми“. Деца, които израстват само с майката например, вече са овладели външната ян енергия чрез опита от множество въплъщения. Когато децата открият своя път, използвайки богатството на такава съществена възможност, те автоматично ще променят в бъдещите поколения качествата на мъжката изява. Тъй като детето може да изрази нежност, крехкост и пластичност, цялата гама на ян енергията ще се промени, и то за доброто на човечеството.

Вместо да поддържаме емоционалното объркване, когато детето загуби единия от родителите, по-добре би било да уважим решението, което душата му е взела, за да изрази собствената си сила. Ако единият родител почине, това загатва за някакъв вид посвещение за нас. Енергията, изразена и проектирана от този родител, напуска своя преносител и незабавно става принадлежност на детето. То наследява и приема вътрешно тази енергия и получава възможност да се слее с нея до такава степен, че дори да я излъчва.

Ако сме свидетели на раздяла в семейството, би имало повече смисъл да помогнем на детето да върви напред и да изрази на духовна октава онова, което е получило, вместо да приемем неблагоприятното положение и проблемите, с което отхвърляме силата на избора. Ако децата и младите добият прозрение, че раздялата представлява съществена възможност за собственото им развитие, те ще могат да съчетаят и изживеят мъжките и женските енергии по нов начин.

Когато родителите се разделят, те преживяват същите безпокойства, тревоги и страхове, както и децата. Следва ново начало, особено за онзи от тях, който не желае развод или раздяла. Точно както децата възрастните трябва, да преживеят нещо ново вътре в себе си; да асимилират сили, които са проектирали някога върху партньора. Навлизането в този период се доминира от страха от самота, от въображаема неспособност да се намери осъществяване и справяне с изискванията на живота. Чрез такова предизвикателство обаче мъжът открива, че може да се научи да готви и да се грижи за себе си. Жената се учи как да печели пари и да изхранва семейството. Ако партньорите преди са вярвали, че е невъзможно да оцелеят един без друг, сега разбират, че могат да се справят с неща, които са оставяли преди на своя партньор.

Ускоряването на емоционалното посвещение обхваща днес всички, без оглед на възрастта. В цял свят децата изживяват емоционално опитностите, които преди са били приоритет на възрастните. Деца преживяват любовни отношения, минават през личностни кризи, през ревност и страх, тъй като емоционалният им живот е по-интензивен. Онова, което е било привилегия на младите хора, сега се поема от осем-десетгодишни деца. Това очевидно е причина за много безпокойство, тревога и обърканост. Но доколкото младите хора следват естествения път, по който ги води душата им от ранна възраст, те стават способни да проникнат в нови нива на съзнанието, които могат да им предложат истинска подкрепа през трудния процес на съзряване. От духовна гледна точка изпитанията на живота винаги са чудесна възможност да влезем в допир с истинския си Аз. Висшият Аз никога не предлага опитност, която да не можем да използваме. Когато гледаме на житейските си преживявания по този начин, ние бързо се събуждаме и осъзнаваме духовно, вместо да се смятаме за жертви. Дава ни се избор да оформим творчески живота си от позицията на една действителна сила.

От: „Лекуване на емоциите“, Крис Грискъм, изд. „Гуторанов и син“, 2006 г.
Картина: DALL-E