„Ние сме убедени, че когато родителите лишават детето си от своята обич и подкрепа, те всъщност подсилват неговите най-саморазрушителни желания.“ ~ Марта и Уилям Пийпър, „Мъдрата обич“
(Boy in a Red Vest 3, 1888-1890, Paul Cezanne)
~ Суровата обич вреди на душевно нещастното дете
Най-объркани и тревожни се чувстват онези родители, чиито проблеми са създадени от подрастващи деца, които хронично и упорито се отдават на престъпно поведение – примерно прекаляване с алкохола, употреба на наркотични вещества, нощен живот и бягства от училище. Въпреки че тези родители често биват съветвани да използват „сурова обич“, за да помогнат на своите трудни деца, в действителност суровата обич само прави децата още по-нещастни и още по-проблемни. Принципите на мъдрата обич и грижовното напътствие на детското поведение не само ще осигурят безопасността на вашето дете, но ще увеличат и желанието му за градивно удоволствие.
Подходът за коригиране на поведението на трудните деца, известен като „сурова обич“, е породен от общоприетия възглед, че твърде ласкавото отношение към тях само ще ги направи още по-лоши. Според този „възпитателен“ метод родителите не бива да спестяват на децата си отрицателните последици от тяхното саморазрушително поведение (например суровата обич диктува те да не помагат на детето си да излезе от затвора, където е попаднало в резултат на антиобществена проява). А когато антиобщественото поведение на детето продължи и занапред, родителите биват съветвани да го изгонят от дома и да го изпратят в изправителен дом.
Защитниците на суровата обич съветват родителите на трудните деца (деца, които употребяват наркотични вещества, бягат от училище, крадат, държат непочтителен език, имат агресивно поведение или просто мъчен характер) да им налагат категорично строги и неподлежащи на договаряне правила и норми за поведение. А в случай че детето не ги спазва – да прилагат решителни наказателни мерки, като се почне от лишаване от привилегии и се стигне до смяна на ключалката на входната врата, така че детето да не може да влезе в дома си. Възгледът, предопределящ подхода „сурова обич“, е, че ако родителите наистина обичат своето дете, те не би трябвало да правят компромиси и да позволяват да ги „манипулира“. Според скритото в този подход послание за предпочитане е да изгубиш детето си, отколкото да ставаш съучастник в неговото самоунищожително поведение, като му предоставяш сигурността и уюта на родния дом.
Според нас обаче, подходът на суровата обич е изцяло погрешен и се основава върху едно неправилно и твърде песимистично разбиране за човешката природа. На практика той причинява неимоверни и напълно излишни страдания както на трудните подрастващи деца, така и на техните родители. Привържениците на суровата обич излизат от предположението, че по природа всички деца са склонни да манипулират своите родители, за да удовлетворят всичките си капризи, а родителите от своя страна трябва да си отварят очите на четири, за да разкриват и противостоят на тези изнудвания. Ето защо те насърчават родителите винаги да проявяват скептично отношение относно добрите намерения на децата си, дори когато те изглеждат възможно най-положителни и смислени. Привържениците на суровата обич твърдят, че когато родителите позволяват на своите деца с престъпно поведение да продължат да се радват на привилегиите, които им осигурява родният дом и семейният живот, всъщност сами ги „подтикват“ да се държат по този начин. И са убедени, че ако родителите не стават съучастници в саморазрушителното поведение на техните деца, а ги принудят да избират между него и семейния живот, онези от тях, които наистина биха могли да бъдат спасени, в крайна сметка ще изберат лоното на семейството. Засега обаче, в нашата дългогодишна практика ние не сме срещали нито едно очевидно доказателство в подкрепа на това твърдение. Трудните деца, които са обект на сурова обич, смятат, че родителите им гледат на тях критично, с отрицание и подозрение. Парадоксалното в случая е, че суровата обич не само не помага на децата, но и подсилва негативното им поведение.
Суровата обич се гради на едно крайно отрицателно виждане за природната същност на децата. Когато родителите възприемат този възглед, те започват да изповядват убеждението, че трябва да са готови дори да жертват детето си, ако това е единственият начин да го спасят от собствените му порочни наклонности. Привържениците на суровата обич внушават на родителите, че готовността им да пожертват детето си в името на собственото му спасение олицетворява най-висшата и най-безкористната форма на родителска обич.
Дори когато трудното подрастващо дете не отстъпи пред натиска на родителските изисквания и забрани, не промени саморазрушителното си и/или антиобществено поведение и бъде завинаги изгубено за семейството, защитниците на суровата обич продължават да вярват и да настояват, че родителите са постъпили по възможно най-добрия и най-подходящ начин. Според тях окончателната загуба на детето била само доказателство, че преди това родителите са си „затваряли очите“ за неговата истинска същност и за остротата на проблемите му, както и за собственото си безсилие да им противодействат.
~ Подходът на суровата обич: готови сме да оставим Кевин да се самоубие
Показателна илюстрация за жестоката същност на подхода „сурова обич“ е случаят с една майка на подрастващо момче, пристрастено към марихуаната. Тя твърдеше, че благодарение на принципите на суровата обич успяла да се примири и да „ приеме“ неподвластната на промяна порочна природна същност на своя син, станала причина за всичките му проблеми. Според собствените й думи, суровата обич й помогнала да разбере и винаги да помни, че не може по никакъв начин да попречи на децата си да не бягат от училище, да не пият, да не пушат цигари или наркотик. Тази майка заявила на сина си: „Ще ти дам право на избор и го правя, защото наистина те обичам. Или оставяш наркотика, или напускаш завинаги къщата.“ По повод на този ултиматум, жената отбеляза: „Никаква гаранция нямахме, че Кевин някога ще се оправи. Просто трябваше да проявим готовност да го оставим да се самоубие с наркотика, щом като именно такова беше неговото желание.“
В отговор на тези твърдения ще кажем, че основният недостатък на подхода „сурова обич“ е това, че никога не дава резултати. Наложените отвън ограничения и санкции за коригиране на поведението на проблемните подрастващи деца ще ги променят толкова, колкото и репресивните мерки на правителствата на някои тоталитарни страни успяват да променят начина на мислене на техни жителите. В най-добрия случай санкциите водят до привидно и крехко равновесие на илюзорно сътрудничество или до смазващо и безмозъчно послушание, а в най-лошия – до открит бунт и яростно отричане. Наложените отвън санкции подтикват още по-силно децата към търсене на отрицателни изживявания, като съсипват желанието им да градят усещането си за душевно благополучие върху съзидателните удоволствия. Контраст на този възглед е принципът на мъдрата обич: Дълбока и съществена промяна може да бъде постигната единствено, ако детето активно и свободно избере градивното удоволствие като олицетворение на най-желания вид щастие.
~ Защо мъдрата обич е по-резултатна от суровата обич
И мъдрата, и суровата обич се основават върху предпоставката, че родителите несъмнено трябва да обезкуражават престъпните прояви на своите деца. Но според суровата обич всяко обвързване на родителите с тяхното проблемно дете представлява „насърчително поведение“, поради което те трябва да подхождат с подозрение към собствените си нежни чувства и желание за близост с него. Според виждането на мъдрата обич саморазрушителното и/или антисоциално поведение на детето не е израз само и единствено на собствените му желания, нито на някакви негови вродени наклонности и влечения. Ето защо ние отричаме принципа на суровата обич, че подобно поведение може да бъде изправено единствено чрез налагане на строги санкции, чрез които детето да бъде принудено да приеме и да се подчини на изискванията на своите родители. Ние сме убедени, че когато родителите лишават детето си от своята обич и подкрепа, те всъщност подсилват неговите най-саморазрушителни желания.
Според мъдрата обич независимо колко дълбоко заложена може да бъде на пръв поглед склонността на детето към престъпно и саморазрушително поведение, паралелно с тази негова нужда винаги съществува и вроденото му желание за душевно щастие, което да се основава върху градивни удоволствия. Тези положителни стремежи на детето могат да бъдат подхранени чрез положителни изживявания съвместно с родителите (а при клинични индикации – и с психотерапевт).
Като се има предвид широката популярност на наказателните „възпитателни“ мерки, чиято същност може да бъде открита в поговорката „Не жали тоягата, та да пожалиш детето“, смятаме за наложително отново да подчертаем, че мъдрата обич в никакъв случай не насърчава безотговорната отстъпчивост от страна на родителите, нито ги съветва да пренебрегват силата на стремежа на някои душевно нещастни подрастващи деца към саморазрушително и антиобществено поведение. Подходът на мъдрата обич помага на родителите да осъзнаят същината на проблемите на своето подрастващо дете и ги учи как да използват грижовното напътствие, за да го предпазват от клопките и опасните изкушения на собствената му незрялост, като същевременно съхраняват топлосърдечната си и изпълнена с взаимно доверие връзка с него.
Ако възприемете грижовното напътствие като ръководен принцип във взаимоотношенията си с вашето проблемно дете, това ще ви даде възможност да предприемете конкретни стъпки, за да му помогнете – винаги да сте на негово разположение, за да обсъждате безкритично и съчувствено тревожещите го въпроси, да го водите и прибирате с колата от училище, да участвате по подходящ начин в подготовката на домашните му, а при нужда и да му осигурите психотерапевтична помощ. Същевременно не бива да забравяте, че в пубертета е възможно проблемното дете да проявява враждебност към градивното удоволствие, което ще направи откъсването му от саморазрушителните или антиобществените прояви особено трудно. Като имате всичко това предвид, вероятно ще ви е по-леко да посрещате с възродена преданост и всеотдайност неизбежните пропуски и грешки на вашето подрастващо дете. Постарайте се да отбягвате самокритичното отношение към самите себе си и при неуспех не си вадете прибързания извод, че усилията ви да оказвате подкрепа на детето си „подхранват“ лошото му поведение. Ако упорито и с оптимизъм се придържате към принципите на грижовното напътствие, ще помогнете на детето си да осъзнае, че макар и да разбирате силата на неговата нужда да поддържа усещането си за душевно равновесие посредством неприятни изживявания, вие сте готови на всичко, за да подкрепите вроденото му желание да постигне наистина положително и ведро душевно щастие.
Избрано от: „Мъдрата обич“, Марта и Уилям Пийпър, изд. „Сиела“, 2000 г.
Картина: Boy in a Red Vest 3, 1888-1890, Paul Cezanne; chinaoilpaintinggallery
