„Децата не са гарджета, които трябва да бъдат насила изблъсквани от семейното гнездо, за да полетят.“
(A Family Dinner at the Ritz New York, by Paul Cesar Helleu)
♥ Преосмисляне на независимостта
Понякога родителите се тревожат, че ако непрекъснато откликват на желанията и удовлетворяват нуждите на детето си, то ще развие нездравословна зависимост от тях. Но подобна тревога е безпочвена, защото истинската независимост не се измерва с това доколко голяма е емоционалната и физическата близост или отдалеченост на детето с родителите му. Децата не са гарджета, които трябва да бъдат насила изблъсквани от семейното гнездо, за да полетят. Когато посрещате и откликвате на емоционалните нужди на вашето дете, вие му помагате да си изгради истинска независимост, чийто извор е в неговото усещане за непоклатимо душевно щастие и която се проявява чрез непредизвикваща конфликти способност да взема градивни решения и да преследва осъществяването им въодушевено и ефективно.
Истинската независимост означава, че душевното щастие на вашето дете не зависи от ежедневните му изживявания – примерно да получи на момента каквото е поискало.
Малките деца, подрастващите и младите възрастни хора, чиито емоционални нужди на всеки етап от развитието им са били посрещани и удовлетворявани по подходящ начин, разширяват интересите си, плодотворните си връзки с други хора и житейските си цели не поради горчивина, че са били отблъснати или поради срам, че са били „прекалено“ близки с родителите си. Те навлизат в живота с положителната нагласа ентусиазирано да установяват нови връзки с хората и да разгръщат своите академични и творчески таланти. Те разширяват вдъхновено хоризонтите си, подкрепяни от увереността, че винаги могат да се върнат отново „у дома“, където неизменно ще бъдат посрещнати със сърдечно „добре дошли“.
Наистина независимите личности навлизат пълноценно в живота, без да се отдалечават и отчуждават от своите родители. Те притежават увереност и доброжелателност, които личат във всичко, което правят. Не навлизат в живота с нуждата да доказват каквото и да било или да запълват някаква своя душевна пустота.
Когато някое дете, независимо на каква възраст, се стреми да е по-близо до мама и татко и изглежда неспособно да се наслаждава на присъщите за годините му дейности и/или приятелства, родителите му често биват упреквани, че са осигурили прекалено лесен или разглезващ живот на детето си и така са му отнели способността и вътрешната нужда да проявява инициатива. Но в действителност не може да се каже, че такова дете е немотивирано и апатично – при него се проявява липсата на достатъчно грижовно внимание от страна на родителите при удовлетворяване нуждите на развитието му. Всякакви опити то да бъде откъснато от родителите му и принудено да съзрее по-бързо, само ще го накарат да развие зависимост към други форми на удоволствие, които са далеч по-малко градивни, отколкото близостта, която всички деца желаят да изживяват с мама и татко.
Дългогодишните ни клинични проучвания и работа със стотици родители ни убедиха, че деца, чиито фундаментални нужди на развитието са били посрещани и удовлетворявани по подходящ начин, израстват в зрели хора с ненакърнима лична и социална независимост, породена от непоклатимото им душевно щастие, което вече не зависи нито от присъствието на родителите им, нито от каквито и да било външни житейски ситуации.
Избрано от: „Мъдрата обич“, Марта и Уилям Пийпър, изд. „Сиела“, 2000 г.
Картина: A Family Dinner at the Ritz New York, by Paul Cesar Helleu; chinaoilpaintinggallery
