„Какво е послушанието към родителите? Това е умението да жертваш времето си, желанията си, амбициите си, енергията си, когато родителите молят.“ ~ Сергей ЛАЗАРЕВ, „Възпитание на родителите“
Хомеостаза на душата
Христос има притча за двама сина, на които бащата поръчал да изпълнят определено задание. Единият се съгласил, но не направил нищо, другият пък отговорил с отказ, но след това отишъл и направил всичко, за което го молил баща му. Съвременната западна цивилизация се е уподобила на първия син. Външно всичко е благопристойно и цивилизовано. А от това, което става вътре в душата, се интересуват малцина. И ето, министърът на културата на Франция пристига на откриването на телевизионен канал за хомосексуалисти, и това вече не учудва никого! А най-малките икономически проблеми довеждат до бясно възмущение народните маси. Франция е разтърсена от стачки с искания да се повиши заплатата. Та ето, ако човек съзнателно или несъзнателно нарушава висшите закони, които са отразени в заповедите, в крайна сметка плаща за това със загуба на духовната си енергия. В продължение на вече няколко хиляди години хората знаят, че безнравственият човек или общество са нежизнеспособни, защо тогава те все пак стигат до това?
Излиза, че даже строгото спазване на заповедите не гарантира, че душата ще бъде спасена от греховете. Защо католицизмът и православието са започнали да се плъзгат към езичеството? Защо същата тенденция укрепва в ислямските страни? Може би има неосъзнати нарушения, за които не подозираме?
Мнозина жени не си представят колко е опасно осъждането на бащата или съпруга, как това осакатява душите на децата им. Колко жени са идвали при мен на преглед, смятащи себе си за истински вярващи, особено изповядващите исляма, които по пет пъти на ден се молят и строго спазват всички заповеди, а децата им изглеждаха ужасно! Едното - с тежко физическо заболяване, другото - с ужасен характер. А жената всичко на всичко на младини осъждала баща си, а в брака, който смятала за не съвсем удачен, била недоволна от съдбата си. И ето, сега с тъга и мъка наблюдава как боледуват, извършват престъпления и умират децата й. Правилното външно поведение не може днес да предотврати опасността, която става все по-реална. Само правилното поведение не спасява.
По неволя се връщаш към това, което е казвал Исус Христос: че главният грях не е отвън, а вътре в човека, в чувствата и мислите му. И често това, което не възприемаме като нарушение, може да се окаже изключително опасно. Чрез Христос е било дадено още по-високо ниво на единство на душата, на хомеостазата й. Оказва се, че душата трябва да бъде не само нравствена. За новото ниво на съществуване и развитие душата трябва непрекъснато да усеща любов. При преминаването на това ниво човек се променя принципно. Човек усеща Твореца не като някаква личност, управляваща го отгоре, той усеща Бог в самия себе си. Той чувства присъствието на Твореца във всичко случващо се. Той чувства висшия смисъл във всички събития на заобикалящия го свят. За такъв човек осъждането на родителите или недоволството от съдбата е богохулство, а отричането от любовта към друг човек за него не се отличава много от убийството или самоубийството.
Неотдавна в главата ми дойде интересна мисъл. За никого не е тайна, че отношението към баща си жената пренася върху съпруга си. Не съм виждал жени, щастливи в брака, ако в душата им е имало силна обида на бащата, ненавист към него, даже ако са минали десет или двайсет години. Оказва се, че това не зависи от времето. Матрицата, по която енергетичният орган е изграждал отношенията с бащата, след това се проявявала в отношението към съпруга. Това са закони на биологията.
В едно списание прочетох статия за малко дете, заразено със СПИН. Родителите му, струва ми се, бяха умрели. Медицинските сестри не общували много с него. Когато станало на три години, го намерил родният му брат, който искал да вземе момчето при себе си. Но вече било късно. Детето било осакатено, то се превърнало в животно, останало умствено изостанало завинаги. В ранна възраст с него не общували възрастните, и то на нищо не могло да се научи, когато е било нужно. Детето не само взима от родителите и околните навиците на общуването, то се учи от тях на умението да обича. И ако то не получава това умение, има малко шансове да оцелее.
Детето взима от родителите модела на взаимодействие с околния свят. Ако детето, подсъзнателно възприемайки отношението на родителите един към друг, получава изопачен модел, често вече е обречено - животът му ще бъде нещастен. Много често жените ми пишат в писма, че са повторили съдбата на родителите си и децата им също не могат да излязат от омагьосания кръг, нещастната съдба се повтаря еднакво. А това всичко на всичко е резултат от неправилното отношение към родителите и неправилния модел на отношение към любимия човек, който детето е взело от родителите.
В това, което сега чувстваме, в дълбината на душата ни, вече е заложено какво ще бъде семейството ни, какви ще бъдат децата ни и ще ги има ли изобщо. В нашите чувства вече е закодирана бъдещата ни съдба и събитията, които ще се случат. Но най-главното е, че можем да променим тези чувства, а значи и бъдещето си. За да променим чувствата си, тоест себе си в дълбочина, е нужна енергия. Енергията се появява при този, който е свикнал да я отдава, затова алчният, користният, обидчивият човек, тоест потребителят, практически няма шансове за промяна. Този, който иска да получи от родителите си всички блага, но не иска да изпълнява молбите и изискванията им и като порасне не иска да се грижи за тях, често се превръща в престъпник.
Грехът води до нравствено престъпление, а безнравствеността води до физическо престъпление. Всички получени блага трябва да предизвикат желание да се отблагодариш. При това да се отблагодариш в по-голяма степен, отколкото си получил. Ако родителите не са научили детето да се грижи за тях, да слуша, да жертва, то ще израсне престъпник.
Какво е послушанието към родителите? Това е умението да жертваш времето си, желанията си, амбициите си, енергията си, когато родителите молят. Неуважението към родителите е тясно свързано с користното отношение към тях. Ако човек не иска да се грижи за родителите си, всичко това е лесно да се прикрие с неуважение към тях. Отначало човек осъжда родителите си, след това престава да ги уважава, а след това в него изчезва желанието да се грижи за тях, или обратното. Користта подтиква към неуважение и осъждане. За да окрадеш човек, трябва първо да помислиш лошо за него презрително, неуважително, трябва да разрушиш вътрешното си единство с него. Тогава ограбвайки другия, като че ли няма да убиваш себе си. Но когато се отказваме от любовта към другите хора и разкъсваме вътрешното единство с тях, ние ограбваме собствената си душа. И се получава, че за да ограбим физически друг човек, първо трябва нравствено да ограбим себе си.
Ние не си представяме колко е значим в подсъзнанието ни моделът на отношение към родителите. Сложно ни е да проумеем колко силно влияе това върху характера, съдбата и здравето ни. Животът се е появил не като материална, а на първо място като духовна съставна, така че истинският ни родител е Творецът на Вселената, и значи користното отношение към Бог може незабележимо да развращава душите ни. Неправилно изграденото отношение към Бог и хората може да доведе до заболяване на душата, а след това на тялото и съдбата. Как може да изглежда неправилното отношение към друг човек? В какво е смисълът на отношенията между хората? Нали именно разнообразието на отношенията е направило човека човек! Общуването и речта са инструменти за развитие на тялото, духа и душата на човека. Общуването е един от главните фактори на развитието. Значи неправилното отношение към общуването може да бъде невероятно силен фактор на деградация.
Размишлявайки върху това, стигнах до любопитни резултати. Оказва се, че причината за много от заболяванията и нещастията може да бъде неумението да се конфликтува. Но развитието без конфликт е невъзможно. В какво е тогава същността на развитието? Двойно да се отблагодариш на този, който ти е направил добро, да отдадеш на родителите си любов, грижа и топлина повече, отколкото си получил от тях. И тогава децата ти ще ти отдадат още повече любов, грижа и топлина. Тоест, развива се този, който има желание многократно да се отблагодари за получената помощ.
Из: „Възпитание на родителите“, Книга 1, Сергей Лазарев, изд. „Станпрес“, 2009 г.
Снимка: Facebook
