„Ясното утвърждаване на собствената идентичност като представител на определен пол е жизнено важно за себепредставата и за душевното здраве на детето.“
Из тънката наука на родителския занаят и различията в уменията на подрастващите момчета и момичета, споделено от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ на знаменития американски психолог д-р Фицхю Додсън (1923-1993).
♥ Отъждествяване с мъжкия или женския пол
В предучилищната възраст детето ви научава на кой пол принадлежи. В предишните глави казах, че докъм третата година децата са един вид асексуални.
И момченцата, и момиченцата си играят с едни и същи играчки, харесват едни и същи неща. И едните, и другите се радват на парцалените кукли и животни. Те, разбира се, не са съвсем еднакви дори през тези години. Като цяло момиченцата узряват по-бързо в доста области (в проговарянето например).
Момченцата са физически по-агресивни и активни. Но, общо взето, отликите се проявяват ясно към тригодишна възраст. От този момент нататък момченцата и момиченцата започват да се държат различно и да имат различен поглед върху себе си и света. Една наскоро излязла книга анализира резултатите от наблюдения, проведени над деветстотин деца, и резюмира:
♥ Момчета
Момченцата повече се бият, вдигат по-голям шум, поемат повече рискове, мисълта им е по-независима, по-трудно учат и са по-крехки...
През първата година от живота, а и по-късно, умират повече момчета, отколкото момичета.
Момчетата са в по-голяма степен изложени на риск от заекване, от трудности в четенето и от най-разнообразни афективни аномалии.
Във физическото си развитие те изостават с година или повече от момичетата. Когато тръгват на училище, дори мускулите на ръцете им са определено по-малко развити.
♥ Момичета
Момиченцата, обратно, са по-яки и по-зрели, но много по-покорни, пасивни, послушни; те са по-конформистки настроени и предпочитат заседналия живот.
Интересуват се повече от хората, отколкото от предметите, проявяват по-голямо съчувствие към другите, по-чувствителни са към реакциите им и много по-лесно запомнят имена и места.
Науката не е установила никаква разлика в коефициента на интелигентност на момчетата и момичетата в детството им, но е открила, че те притежават различен стил на мислене и интелектуални постижения.
Момичетата са първенци в езиково отношение. Те проговарят преди момчетата, а по-късно правят по-малко правописни грешки и пишат повече.
Момчетата ги изпреварват в областта на абстрактното мислене, включително математиката и науките. Момчетата проявяват и по-голяма склонност към творчество.
Как да се обяснят тези дълбоки и така рано проявени различия? По всяка вероятност те се дължат на хормонални или генетични фактори, от една страна, и на начина на възпитание, от друга. Експертите не са на едно мнение по въпроса за предимството на биологическите фактори пред възпитателните и културните.
Но във всички случаи, ние, като родители, трябва да направим така, че нашите момчета и момичета да достигнат до дълбоко съгласие със своя пол. Ясното утвърждаване на собствената идентичност като представител на определен пол е жизнено важно за себепредставата и за душевното здраве на детето.
Да си припомним, че и момченцата, и момиченцата имат склонност да се отъждествяват с майка си, която е главното лице в живота им, докато са малки.
Понеже обича майка си, момчето не по-малко от момичето желае да се отъждестви с нея. Нормално е тригодишното момченце да й каже, че като порасне, ще стане „като мама“! Не рядко момченцето изявява желание да обуе обувките на майка си, както впрочем и на баща си, да използва червилото или парфюма й.
Между три и шест години обаче момчетата и момичетата обикновено тръгват по различни пътища в психологическото си развитие.
От третата година нататък детето е вече достатъчно зряло в интелектуално отношение, за да осъзнае разликата между половете. Случва се все пак и още да не разбира как стоят нещата. Едно петгодишно момченце, на което показали голо бебе и го попитали от какъв пол е, отговорило: „Не знам, не мога да позная без дрехите.“
Тъй или инак, по един или друг начин децата между три и шест години откриват, че момчето има пенис, а момичето няма. Това откритие е повратен момент в живота на много от тях, макар доста родители да предпочитат да си останат в блажено неведение и да затварят очи пред значението му. Родителите, естествено, го пренебрегват, защото е от областта на секса, а мнозина от тях са под влияние на силно изтласкване, което ги прави глухи, неми и слепи към чувствата, изпитвани от децата по този повод.
Колкото по-здраво е отношението в семейството към сексуалността, толкова по-слаб е психологическият шок, който ще понесе детето, когато направи „откритието“ си. Колкото по-забранителна и гузна е сексуалната „атмосфера“, толкова по-трудно детето ще асимилира изненадващия факт. Но независимо от семейната обстановка, всяко дете реагира различно, по свой личен, единствен по рода си начин.
Из: „Изкуството да бъдеш родител“, Фицхю Додсън, превод Росица Ташева, изд. Колибри
Снимки: unsplash.com; pexels.com
