„Ни една обида няма да понесе оня, комуто никога нищо не е било отказвано, комуто всяка сълзица е била избърсвана от вечно разтревожено мамче, който е въртял на пръста си своя възпитател.„
Луций Аней СЕНЕКА за детския гняв
У много хора избухливостта е природно предразположение; но се явяват и множество причини, които водят до същите резултати, както и вродените качества: едни стават избухливи поради заболяване или телесно увреждане, други – поради претоварване или непрекъснато безсъние, или изпълнени с тревоги нощи, или пък любовни копнежи; а и всяко друго телесно или душевно нараняване настройва наболялото съзнание към изблици на недоволство.
Но това са само началните причини; решителна роля играят привичките; ако те са дълбоко вкоренени, подхранват недостатъците. Да променим природата е действително трудна задача и не притежаваме свободата при раждането на едно живо същество да разменим пропорциите на смесените вече веднъж завинаги първоелементи; но си заслужава да знаем всичко това, за да не предлагаме вино на хора с горещ темперамент. Платон забранява на децата да го пият, та огън с огън да не се подклажда. Не бива също така да преяждат, понеже се разпъват телата им, а заедно с тях и душите.
Препоръчително е децата да се упражняват в труд, но без да стигат до изтощение, понеже е добре естествената им топлина да не се изчерпи, а да се понамали, като се остави да прекипи и тяхната прекомерна разгорещеност. Игрите са също от полза, понеже едно умерено удоволствие отпуска и уравновесява душите.
Темпераментите, в които преобладават влагата, сухостта или студът, не носят риска на гнева, но са застрашени от недъзите на инертността – от страх, затвореност, липса на кураж и от подозрителност. И затова трябва да повдигаме духа на такива хора, трябва да ги обграждаме с топлота и да събуждаме жизнените им сили. Налага се с едни средства да противодействаме на гнева, с други – на лошото настроение; и понеже двата афекта се премахват не само с различни, но и с противопоказни помежду си лекове, то веднага ще настъпим срещу по-напредналия в развитието си недостатък.
1. С увереност твърдя, че ползата ще бъде най-голяма, ако правилното възпитание на децата започне още от самото им рождение; но насочването им е деликатна задача, тъй като трябва хем да не създаваме благоприятни условия за гняв, хем да не притъпяваме естествените им заложби.
2. Това налага да си отваряме очите на четири, понеже и качеството, което сме длъжни да поощряваме, и качеството, което сме длъжни да ограничаваме, се развиват при сходни условия; а приликата помежду им лесно може да измами дори най-внимателния поглед.
3. На свобода духът се развива, в робство закърнява; когато го хвалят и му вдъхват доверие в собствените му сили, той се приповдига, но тези хвалби пораждат също и безогледност и гневливост; затова трябва да го насочваме между двете крайности, като ту му забиваме шпорите, ту му стягаме юздите.
4. В никакъв случай не бива детето да бъде унижавано или третирано като роб; никога не трябва да го заставяме да моли коленопреклонно, но и не бива да угаждаме на молбите му: нека му отстъпим по-скоро заради неговата собствена личност, заради предишните му постъпки и добрите надежди, които обещава за в бъдеще!
5. При състезания с връстници нека не допускаме то да излиза или обезкуражено, или разгневено; нека стремежът ни да бъде то да се сближи с обичайните си съперници и да свикне с тях, при борба целта му да бъде не да пакости, а да победи; когато надвие или постъпи похвално, нека му дадем възможност да се надигне, но не и да се наперчи: радостта води след себе си екзалтация, а пък тя самонадуване и самонадценяване до небесата.
6. Ще им поотпускаме юздите, но няма да оставяме да мързелуват и да се шляят без работа; ще ги държим далеч от всеки контакт с глезотии, понеже лигавото, мекушаво възпитание гарантира отглеждането на гневливци: колкото повече отстъпваме на единственото дете в семейството и колкото повече оставяме подопечните ни сираци да ни се качват на главите, толкова по-дълбоко прониква покварата в душите им. Ни една обида няма да понесе оня, комуто никога нищо не е било отказвано, комуто всяка сълзица е била избърсвана от вечно разтревожено мамче, който е въртял на пръста си своя възпитател.
7. Не виждаш ли, че по-силната позиция в обществото има за неразлъчен спътник по-силния гняв? Това личи особено ярко при богаташите, знатните и големците: благоприятният повей на съдбата развива до пълен блясък цялата лекомисленост и глупост в душите им. Щастието подхранва гневливостта: тогава тълпа угаждачи отвред обстрелва слуха на горделивеца: „Ама онзи простак ли ти се тросна? Че ти не дооценяваш собствената си изключителност, сам се проваляш“, и други подобни приказки: на тях е устоявал само непоквареният разум, който поначало е бил поставен на крепки темели.
8. Затова трябва да пазим детето далеч от обсега на ласкателите! Нека то чува истината, нека понякога изпитва страх, а винаги – страхопочитание, пред възрастните на крака да става! Хленчи ли за нещо, откажи му го, държи ли се спокойно, предложи му го! Нека бащините богатства да са пред очите му, но не и в джобовете му!
9. Никоя негова простъпка да не се приема без забележка! Добри резултати ще постигнем, ако поверим децата на учители и възпитатели с благ нрав: крехката същност се захваща о най-близката окръжаваща я среда и израства по нейно подобие.
10. Темпераментът на младия човек отразява непосредствено темперамента на неговите бавачки и възпитатели. Едно момче, възпитано в школата на Платон, се върнало при родителите си; и когато чуло баща си да крещи с пълно гърло, рекло: „При Платон никога не съм виждал подобно нещо.“ Не се и съмнявам, че по-бързо би имитирал баща си, а не Платон.
11. Преди всичко храната на детето трябва да бъде проста, дрехите му – скромни, битът му – както на останалите негови връстници; изравниш ли го от самото начало с болшинството, то няма да се ядосва, че някой друг е поставен наравно с него.
Избрано от „Диалози“, Луций Аней Сенека, Изд. Рива
Изображение: unsplash/europeana
