Запознайте се с Люси.
Люси принадлежи към поколението Y. Това означава, че тя е родена между късните 70 и ранните 90 години. Люси, както и много други, поддържа един вид Yuppie стил на живот, който американците описват в подгрупата, наречена „Gen Y Protagonists & Specials Yuppies" – накратко GIPSYs.
Люси се наслаждава на своя GIPSY-живот и смята, че е добре да бъде Люси. Но има един проблем: някак си е нещастна. Но защо?
Щастието може да бъде описано с една проста формула:
Щастие = Реалност – Очаквания
В основата си това е съвсем просто: ако реалността е по-добра, отколкото очакваш, си щастлив. В противен случай човек е нещастен.
За да можем да го разберем по-добре трябва да се запознаем с родителите на Люси.
Родителите на Люси са родени през 50-те – те принадлежат към групата на „бейби бумарите". Те от своя страна са отгледани от бабата и дядото на Люси, които принадлежат към „старата генерация". Всички онези, които са живели във времето на икономическата криза и Втората световна война. Разликата между тяхната генерация и тази на GYPSY-тата не може да бъде по-голяма.
За бабата и дядото на Люси, израсли в ерата на Депресията, икономическата сигурност е била много важна. Те съответно са препоръчали на своите деца (родителите на Люси) да започнат земни и сигурни кариери. Бабите и дядовците на Люси са искали за своите деца живот, по-добър от техния, живот без периоди на суша – като морава, по-зелена от тази на съседа, и съответно по-зелена отколкото собствената им някога е била или може да бъде.
Нещо като това тук:
Те са научили, че нищо не би могло да попречи на тяхната цъфтяща морава, ако работят твърдо и упорито .
Кариера – Очаквания на родителите на Люси:
След като родителите на Люси са преминали през фазата на хипарството, те са започнали да преследват предначертаните си кариери. Дошли 70-те, 80-те и все някога и 90-те: светът бил в никога до тогава недостигано благосъстояние. Родителите на Люси били по-добре, отколкото очаквали. Те били изпълнени с гордост и оптимизъм за бъдещето.
Кариера – Реалност на родителите на Люси:
Тази настройка за живота родителите на Люси предали на своите деца. И не само те. Бейби бумарите навсякъде по света възпитали своите Y-наследници във вяра в оптимизма и неограничените възможности. Те дали на своите деца усещането, че са главните действащи лица в една особено изключителна история.
Така възникнал един безкраен кръг от очаквания: GYPSY-тата разбрали, че само една зелена морава не им е достатъчна, те искали цветя на тази морава.
Това води до първото познание за GYPSY-тата:
1.) Един GYPSY е ужасно придирчив!
„Смятам, че бих бил добър президент... но дали навлизането в политиката е моето истинско желание? Не... мисля, че е по-добре да се уредя."
Един GYPSY си пожелава повече от една зелена морава пълна с благосъстояние и сигурност. В действителност една обикновена зелена морава не е достатъчна на един GYPSY. Докато за един бейби бумър американската мечта е била цел в живота, GYPSY-тата искат да изживеят своята собствена, лична мечта и се стремят към не повече от самоосъществяване.
Кал Нюпорт пише, че лозунгът „да следваме собствените страсти" е станал популярен едва през последните 20 години. Той се основава на Google Ngram Viewer, един инструмент, който показва, колко популярен е един термин в английско говорящата преса. Същият Ngram Viewer разкрива освен това, че терминът „сигурна кариера" е изместен от термина „изпълваща кариера".
Сигурна кариера:
Изпълваща кариера:
Но се случва и нещо друго.
Това води до второто познание за GYPSY-тата:
2.) GYPSY-тата страдат от илюзии!
„Всеки ще мине по своя път. Но моят живот винаги ще бъде най-невероятното нещо. Аз съм амбициозен и винаги ще излизам извън масата."
На един истински GYPSY не му е достатъчна зелената морава. Дори и когато тя се е превърнала в една прекрасна цветна ливада, все още има място за подобрение. Точно както казва рапъра Тийси: „Ако имаш iPhone 4, трябва ти iPhone 5".
В представата на Люси за нейната кариера не трябва да липсва и един блестящ еднорог.
Кариерата на Люси:
Защо това трябва да е илюзия? Защото всички GYPSY-та мислят така. Това ни довежда до дефиницията за „изключителен":
1. Извън, навън от обичайното, отклоняващ се от обичайното, необичаен;
2. Излизащ от обичайните мерки, много голям
3. Много, извънредно
Така че повечето хора не могат да бъдат „изключителни", в противен случай терминът губи съдържанието си.
Но и при това положение един GYPSY би си мислил: „Да, логично, един наистина важен довод. Но аз съм един от малкото, които са изключителни." И воала: тук е проблемът.
Една друга типична за GYPSY-тата илюзия се разкрива при търсенето на работа: Родителите на Люси гледаха на кариерата като на голямата цел, която евентуално може да бъде постигната след дълги години упорита работа. Люси пък смята, че голямата кариера е нещо разбиращо се от само себе си за един такъв изключителен човек. Единствената пречка за нея е намирането на правилната работа.
Нейните очаквания при търсене на работа изглеждат горе-долу така:
За съжаление в повечето случаи става ясно, че животът не е детска игра и Люси трябва бързо да разбере: учудващото при кариерите е това, че те изискват къртовски труд. Големите кариери изискват нерви, пот и сълзи – дори и тези, които са „само" една зелена морава, а именно такива обикновени кариери, без цветя и дори без блестящ еднорог. А дори и най-успелите, при своите 20 години, не са били направили все още нищо изключително. Но това един истински GYPSY не иска да го приеме.
Пол Харви е професор в университета в Ню Хемпшир и експерт в областта на GYPSY-тата. Той откри, че поколението Y „ показва нереални представи и силно съпротивление по отношение на възприемането на негативната обратна връзка", съчетано с „едно изключително раздуто самомнение." Той казва, че голям извор за недоволство са преувеличените претенции, които неизбежно водят до нереализирани очаквания. В този смисъл GYPSY-тата очакват абсолютно уважение и признание, което в крайна сметка няма никаква връзка с действителните им умения и ангажимент.
Харви препоръчва на служителите от човешки ресурси в предварителния разговор да зададат следния въпрос: „Смятате ли, че сте по-добър от вашите колеги или състуденти и, ако да, защо?" Той твърди, че ако един кандидат на първата част на въпроса отговори с „да", а при втората част се затрудни, имаме ясен случай на кандидат с превишени претенции и очаквания. Той се обосновава с това, че това възприемане на собствените претенции и очаквания произлиза от неоснователно чувство за превъзходство, обединено с чувството, че действително е достоен за такава чест. „Това поколение носи в себе си усещането, че са необикновени, благодарение на вроденото им още в детството екстравагантно самочувствие. Въпреки това, тази представа в редки случаи се оправдава от реалността. Техните родители прекалено ревностно са им втълпили голямо самочувствие."
И понеже в действителния свят се броят действителните постижения, няколко години след завършване на висшето си образование Люси се намира тук:
Изключителната амбиция на Люси, коронована и с арогантност въз основа на илюзорната самооценка, я довеждат след завършването до там да поставя преувеличени очаквания за следващите години. Амбицията, арогантността и самооценката обаче угасват рязко по отношение на негативната сметка между очаквания и реалност.
Но става и по-лошо. Сякаш всичко това не е достатъчно, та GYPSY-тата имат още един проблем, който засяга цялата генерация:
3.) Образът на другите!
Родителите на Люси постоянно слушат за кариерите на другите деца, а мелницата за слухове е кипяла и в тяхното поколение. Все пак те са работили повече за себе си, докато Люси непрекъснато се сблъсква с преувеличената представа на другите за себе си: Създадения от ФБ имидж.
Социалните медии създават една фиктивна действителност около Люси, в която А) е видим животът на другите, Б) всеки представя една собствена раздута версия и В) в повечето случаи споделят само тези, които могат да разказват истории за успехи в кариерата и връзките. Останалите мълчат и се опитват да се справят със собствената ситуация.
Това довежда до чувството на Люси, че всички останали хора са по-добри от нея, което пък увеличава нейния хал и усещането за недостатъчност.
Това всъщност е основанието за недоволството, неудовлетвореността и чувството за недостатъчност. В действителност тя е поставила един доста добър старт, но се чувства разочарована.
Няколко съвета към Люси:
1) Остани честолюбива. Светът навън има много предизвикателства за честолюбиви млади хора и има неизброими възможности. Дори ако собственият път все още изглежда неясен, то той все някога ще изкристализира – човек просто трябва да започне от някъде.
2) Престани да вярваш, че ти си изключителна! Факт е, че към този момент ти все още не си изключителна. Ти си просто все още един неопитен млад човек, който до сега не е постигнал много. Изключителен, наистина изключителен можеш обаче да станеш, ако работиш дълго и упорито.
3) Игнорирай останалия свят. Това, че моравата на съседа винаги изглежда по-зелена от собствената, може би винаги така ще бъде. Но в наши дни морава не само е по-зелена, а е една сочна ливада, една приказна градина.
В действителност всеки е толкова нерешителен, колкото и ти, толкова отчаян и най-малкото толкова разочарован! Ако просто вършиш това, което искаш, няма причина да завиждаш на някой друг.
Източник: waitbutwhy.com
Превод и адаптация: WEBStage.bg
