Животът на народите се ръководи от грубия материален егоизъм ♥ Георги ТОМАЛЕВСКИ

„Жалко и обидно става на човека, когато си даде ясна сметка, че и тука, в тоя неописуем чо­вешки ужас - войната, когато обезумели от скръб хора късат косите си, пак стои мълчалив и циничен все тоя човешки егоизъм, алчност и непочтена тър­говия с човешкото спокойствие и привързаност към живота.“

~ Из есето „Нацията и човекът“ (1938-1945).

(1897-1988)

Образът на водачите, народите и войната

За да има такъв егоизъм между хората и от­делните народи, най-голям фактор е грубият мате­риализъм на епохата. Вярно е, че вече се забеляз­ват, и то на много места, наченките на една нова мисъл, но все пак, животът на народите се ръководи от грубия материален егоизъм. Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ само интереса, сляпата случайност и грубата сила.

Подчертаваме важността на мисълта, че мястото на всеки народ в световната еволюция може да се определи така, както един анатом или физиолог би определил мястото и функциите на всеки един ор­ган. Забравена в своето опиянение и увлечение в мощта на желязото, европейската цивилизация от­давна е изпуснала оная нишка, която свързва чо­века и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от Европей­ския континент, бяха машинизирали своето съзнание за сметка на благородните чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасяха със спо­койствие и безразличие към страданията на толкова милиони човешки същества. За благосъстоя­нието на едно семейство, трябва отделните съста­вящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпита в тачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденствуващо човечество. И ако чувството на национализъм не е под­крепено с това висше самосъзнание, то се превръща в една несимпатична страст, безразсъдна, необуздана, която се нарича груб шовинизъм.

Ние  видяхме в началото, че един човек не е лишен от любов към заобикалящата го действителност, но как това чув­ство на любов може да се  превърне в омраза към другите? Границите на народите не са стени, които затварят и крият в себе си две  отделни омрази, а синури на две лаборатории, в които се изготвят еднакво ценни придобивки за общочовешкото се­мейство. Изводът, следователно, който следва да се направи в първата част на това  изложение от дан­ните на науката и социологията, ни показват, че на­цията е една „реална абстракция“, толкова необхо­дима, колкото е необходимо тялото на човека, за да може чрез него да се прояви най-великата реал­ност - духът. 

Всеки народ носи своите дарове на великия жертвеник, всяка нация, както казват Кант и Фихте, не е мъртъв обект, а субект-носител на своя соб­ствена воля и никой няма право да разпорежда с нея. Бердяев казва, .че нацията е един мистичен организъм, неопределим рационално, а Франк - че всяко национално битие в своите предели, може да се мисли като едно от многочислените прояви на абсолютното. Разбрана само в тоя широк смисъл на думата, нацията е в състояние да съхрани драго­ценните перли на духа, родени при специални условия.

Действителността

Но нека обърнем поглед и да видим, така ли се разбираше досега нацията и нейната същност, както се опитахме да я представим от направения досега анализ на нейните определителности, от био­логично расистко, социално битовото и духовно гле­дище ? Послужи ли национализъмът по лицето на зе­мята за развоя и повдигането на човека, което пов­дигане е главната задача на личния и колективен живот? Кои са елементите, които, примесени към национализма, превърнаха човешкия живот в недо­стойна за човешкото призвание гледка, а един циви­лизован континент, в който се роди най-голямата култура, в жалки развалини? Послужи ли нацията, разбрана така грубо и механично, за развоя на чо­века и насочване към лъчезарните висини на него­вата духовна родина, или го превърна в звяр, по-страшен от зверовете по хралупите?

Не веднъж Европа е изпадала под мрачната сянка на някакво надвиснало върху нея зло. Ней­ните пространни равнини са били кръстосвани от дивите орди на пришълци, планините й са били пре­минаваш от завоеватели. Тропотът от конските ко­пита на пълчища, не веднъж е заплашвал сърцето на нейната цивилизация, но никога, нито в тия страш­ни времена, Европа не е била така засрамена и уни­зена, както през времето, когато бе наречена „Нова Европа.“ Една лъжа, създадена около това време, едно грандоманство и едно унизително за европей­ския човек подражание, съчетано с най модерната и изтънчена жестокост, съставляват най-големия срам както за Европа, така и за нашето столетие.

Европа приличаше на почтена жена, грабната от хора вулгарни, лишени от чувство на приличие, които, гаврейки се с нея, наричат я цинично своя приятелка, издигайки с нейния минал авторитет, съ­мнителното си собствено достойнство. Тя прилича на дама, по следите на която се тътри непрестанно едно парвеню, който тръби по всички посоки, че тя му е любовница и го е ангажирала да я варди от другите.

Някога, в времето на Атила, Европа е изпит­вала чувството, което изпитва хваната от разбойници робиня, за която се иска откуп. Суровата и първична обстановка наоколо може да извика ужас или уплаха но никога унижение. През последната война, Европа не бе в плен на горски разбойници, а на самозванци които непрестанно я караха да се черви. Те се вмък­наха в нейната съдба като Тартюфовци, използувайки стадното чувство на един народ, който се въоръжи до зъби, върши издевателства над други народи и най-после се отправи като пиян да осъществи химе­рата на един екзалтиран господин.

Как се появиха тия злини в материка, където някога цъфна и най-голямата култура? След първата световна война (1914-1918 год.), както споменахме и в началото, народите изпаднаха в безпътица и отчаяние. Трябваше да стане някой и да поведе тия мрачни човешки маси, защото омерзението от преминалата война и набраното ожесточение на окървавените хора. би могло да се разрази в самоизяждане. В тия дни, наистина, са потребни спаси­телни лозунги и нечия воля, която да събере разпи­лените сили и да ги насочи към определена цел. Тия явления най-осезателно се проявиха в Италия и Гер­мания, които бяха най-бедни, най-изтощени и където на народите не бе възможно да се поднесе упоител­ния хашиш на някаква победа. Там, в тия страни, се зароди най-напред волята за водачество, защото безотговорността бе почнала да взема широки и опасни размери.

Няма съмнение, че в световния конфликт, който в най-последно време разтърси из основи живота на народите по всички меридиани на земята, главна и изключителна роля изиграха маскирания успешно ли­чен, обществен, капиталистичен и национален егоизъм. Застанал в дъното на всички събития, които изло­жиха окончателно и непоправимо европейската кул­тура, той намира свои помощници, както в лицето на щестлавни и властолюбиви субекти, така и в цяла армия от послушни, платени оръдия, дребните сметки на които стоят винаги по-високо от всяка човечност и всеки идеал.

В грубо капиталистическите страни, в чието число на първо място причислявам Германия, защото и там не е имало социализация на живота (тежката метална индустрия в Германия е била винаги в ръцете на частния капитал), ръководителите на заво­дите, които трябва да печелят много милиони, имат нужда от война. Само в войната са възможни тия огромни, трудно контролируеми печалби, тъй като в мирния живот ни едно от произведенията на труда не се така бързо и стихийно „консумира“, както оръжието. Войната е стихия, в която нищо не е до­статъчно и произведенията на техниката имат най-краткотраен живот. Там унищоженият самолет, раз­битата бойна кола, изстреляните снаряди, трябва веднага да се заменят с нови, защото зиналата бездна на военната стихия поглъща всичко, като зинала уста на някакъв жесток и ненаситен Моллох.

Жалко и обидно става на човека, когато си даде ясна сметка, че и тука, в тоя неописуем чо­вешки ужас - войната, когато обезумели от скръб хора късат косите си, пак стои мълчалив и циничен все тоя човешки егоизъм, алчност и непочтена тър­говия с човешкото спокойствие и привързаност към живота.

Ако  разгледаме обективно и без никакво при­страстие воюващите групи, които от 1939 година за­палиха света, ще видим,  че причините за тоя неби­вал в историята двубой не показват ни най-малко облагородяване на тоя вечен човешки апетит за за­владяване на блага. Докато в науката - в чистата и мисловна сфера - се направиха неимоверни завоевания от непокварени и безкористни умствени работници, докато в изкуствата и словото се сочеха на човека пътища за неговия възход, в областта на производ­ството и търговията ония личности, които събират благата, създадени от многомилионните  трудещи се по целия  свят, не направиха нито крачка напред, Тяхната алчност и апетит за злато си оставаха ненакърнени и незатрогнати от бедственото положение на човеците по всички  континенти. Сърцата им не трепнаха нито веднъж при вида на тая  ужасна гледка, която показваше, как цъфтящи страни и ма­терици се превръщат в пепелища.

От: „Слънце след буря“ (Есета), Георги Томалевски, изд. „Житно зърно“, 1946 г.
Снимка: Георги Томалевски (1897-1988)