„Който се храни с любов и благодарност, той има живот в себе си.“
♥ За храненето и храната
Като говорим за храненето, имаме предвид следното правило: яж, когато си гладен. Не си ли гладен, не яж. Гладът е първият импулс, който свързва човека с физическия свят. Той е най-добрият приятел на човека, но и най-големият му неприятел – от човека зависи как ще го приеме и как ще се справи с него. От значение е още, каква храна се употребява. Природата е определила за всяко същество специална храна. Следователно и за човека е определена специфична храна. Попадне ли на нея, той ще бъде здрав и ще се развива правилно. Тази е храната, която той обича. Тя отговаря на силите, които действат в неговия организъм, на неговите мисли и желания. Тя представя основния тон на физическия му живот. Като намери основния тон на физическия, на сърдечния и на умствения си живот, човек влиза в онази хармония, която представя идеал на неговия живот.
Ако видите, че някой човек е неразположен, дайте му нещо за ядене. Колкото и да е неразположен, щом се нахрани, неразположението му изчезва и той придобива енергия, импулс за работа. Оставите ли човека гладен, той ще изгуби своята енергия и вдъхновението си. Стомахът е министър на вътрешните работи, но не и на полицията. Всичко, което се отнася до благоустройството на организма, до неговото здраве, е предоставено на грижите на стомаха. Значи стомахът има предвид вътрешната уредба и благосъстояние на организма.
Храненето има отношение и към вкуса. Без вкус човек би бил апатичен. Тъй щото, колкото по-добре е развит вкусът в човека, толкова по-сладко яде той и толкова по-активно работи стомахът. Това не значи, че вкусът трябва да управлява дейността на стомаха. Той само събужда известни енергии, без да направлява работата на стомаха. Ето защо, вкусът не трябва да се изопачава, нито да се притъпява. Дойде ли до това положение, човек трябва да работи върху себе си, да възстанови своя нормален вкус.
Някои майки, без да познават научно въпроса за храненето, като видят, че децата им са неразположени, дават им такива храни, които да повдигнат духа им, да ги разположат. Това лесно се постига с плодовете. Децата обичат плодовете, затова с тях лесно се трансформират състоянията им. Всяка форма, всеки плод има специфично предназначение. Чрез плодовете природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. На малките деца, бозайничетата, природата трансформира състоянията чрез майчиното мляко; на онези, които лазят – чрез играчки, чрез плодове и бонбони, а на онези, които са проходили вече – чрез плодовете. Последната категория деца най-много обичат плодовете. Към тази категория се отнасят повечето хора на земята. Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота си.
Като се изучавате, добре е да знаете, във всеки даден момент, към коя категория деца принадлежите: към бозайничетата, към онези, които пълзят, или към тези, които ходят самостоятелно. Времето, през което майката носи детето си на ръце, наричаме „златно време“. През този период детето е божество, всички му се радват, носят го на ръце. Дойде ли началото на втората година, царството на детето се свършва. То постепенно пристъпва, изправя се и един ден започва само да ходи. От този момент детето става по-самостоятелно.
Каквито умствени интереси и да има човек, щом му замирише на ядене, веднага вкусът му се събужда. Защо? – Интересува се човекът от яденето. Ако на различни категории хора предложите някаква чорба, всички решават задачата си по един и същ начин – с лъжицата. Ако им предложите хляб, всички ще постъпят по един и същ начин: всеки ще отчупи едно парченце, ще го тури в устата си и ще почне да го дъвче. Разликата се заключава само в начина на дъвченето: професорът дъвче по един начин, простият – по друг начин, проповедникът – по трети начин и т.н. По начина на дъвченето може да се познае какъв е човек.
Не е безразлично как ще започнеш да ядеш, изведнъж ли ще се нахвърлиш върху яденето, или ще се спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е дадено, ще си направиш молитвата и след това ще започнеш да ядеш. Не е безразлично дали ще ядеш бързо или бавно; дали ще дъвчеш добре, за да се всмукват хранителните сокове не само от стомаха, но и от езика. Не е безразлично дали трапезата е чиста, добре наредена, или е нечиста и в безпорядък. Това са условия, които оказват влияние върху изправното или нередовно състояние на храносмилателната система. Не е безразлично още, дали човек е разположен или неразположен, когато яде. При добро разположение на духа стомахът свършва работата си добре, а при неразположение той не функционира правилно. Ето защо, не е добре да яде човек, когато е гневен, или пък да се гневи във време на ядене. Забелязано е, че като яде, човек трансформира състоянието си и неразположението му изчезва. За предпочитане е обаче, като яде, да бъде разположен.
Като се храни правилно, човек изучава закона на жертвата. Тогава той не жали съществото, което се пожертвало за него, но го обиква и му благодари за направената жертва. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това подразбира съзнателно, разумно хранене. Който се храни с любов и благодарност, той има живот в себе си.
Из: Лекция от Учителя, държана на 11 май 1928 г., София, Изгрев
Снимка: petardanov.com
