„Нищо в света не се получава безплатно. Природата не оставя нищо без определено наказание. Когато е оскърбена, тя иска удовлетворение, макар то да струва цял живот. Здравето, силата и дълголетието зависят от неизменни закони.“
~ „Хигиена и лекуване на душата“
(1886 ~ 1981)
Равносметката, която ни представя природата
Природата е щедра към своите деца. Но и неумолима: ако вие превишите кредита си в нейната банка и заложите тялото си, бъдете уверени, че тя ще закрие сметката ви. Тя ви дава цялата поискана от вас сума, но като Шейлок, ще търси всичко дадено, дори последния грам. Тя рядко представя сметката си, преди непредпазливата жертва да е достигнала 40-та си година. Тя рядко дотягва на човека със сметката си за пиянството, преди той да е преминал границата; но премине ли я, сметката се представя във вид на затлъстяване, порок на сърцето, цироза на черния дроб или друга подобна болест. Онова, което плащате на близките и на обществото, е само част от вашите задължения. Ще дойде ден да се разплащате и с майката природа; тогава тя ще ви вземе здравето, ще вземе живота ви. Природата не прощава на човека за това, че той е слаб, неопитен или че не знае; тя иска от него да се съобразява винаги с нейните закони и условия.
Чуваме често да казват, че е настанал векът на чудесата. Векът на чудесата мина и въпреки това по три пъти на ден, пред очите ни природата върши чудеса, по-поразителни от възкръсването на мъртвец.
И наистина, ние сме чудно устроени. Представете си една щерна, която превръща в една секунда мътната вода в чиста, за пиене; така и тъмната венозна кръв, носеща остатъци от изгорели мозъчни клетки и останки от изхабени тъкани, всяка минута се преобръща на артериална чиста, ясна и червена кръв. Всяка капка кръв от този вълшебен поток на живота е съставена от Божествения химик. В нея тече съдбата ни, текат и всички наши дела. Тя съдържа обема и границите на всичко възможно за нас. В нея циркулират здравето и дългият живот, болестта и преждевременната смърт. Тя крие нашите надежди и опасения, мъжеството и страха, енергията, апатията, нашата мощ и слабост, успехите и несполуките ни. В нея се крият способностите към усвояване на културата, големи или ограничени дарби, наследени от най-отдалече-ни прадеди. От нея са произлезли нашите кости и нерви, мускулите и мозъкът, нашата хубост или грозота. В нея са зародишите на добрия или порочния живот, всички наклонности и на разбойника, и на светеца. Щом е тъй, колко е важно да се подчиняваме на законите на здравето и с това да поддържаме бистра тази наша земна Река на Живота!
Природата дава на човека онова, което има. Тя му разкрива своите съкровища, казва му „добре дошъл“ и му предлага да вземе каквото обича. Но тя не му дава да вземе онова, което той не може разумно да използува. Тази велика икономия на природата отнема от нас всеки атом, който не сме използували както трябва. „Който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и последното, което има.“
Ако сложите превръзка на ръката си и от леност или страх я оставите неподвижна, природата ще атрофира мускулите и тя ще стане негодна за работа. Обаче тя може постоянно да ви върне отнетото и то пропорционално с усилията, които ще употребите да възвърнете изгубената сила на ръката си. Оставете ума си без работа и природата ще ви отнеме разума, ще ви направи почти идиот. Ковачът има нужда само от една силна ръка и природата му я дава, но затова път тя намалява размера на другата. Ако поискате, можете да струпате всичката си енергия само в една способност, обаче другите ви способности ще се атрофират.
Не мислете, че здравето се добива безплатно. Нищо в света не се получава безплатно. Здравето се купува с непрестанна борба. Природата не оставя нищо без определено наказание. Когато е оскърбена, тя иска удовлетворение, макар то да струва цял живот. Здравето, силата и дълголетието зависят от неизменни закони. Тук няма щастлива случайност. За всичко са отговорни първо нашите родители, после - самите ние. Затова болестите тържествуват над лекарското изкуство и половината човечество не доживява и седемнадесетата част от живота, определен ни от псалмопевеца.
Нашето здраве в голяма степен зависи от волята ни. Колко много работа имат лекарите ни! Ние сме виновни, задето мнозина от тях живеят в разкош. Древният философ Сенека е казал: „Боговете са ни дали дълъг живот, ние сами го скъсяваме“. Малко са хората, които умеят да запазят и в старостта си свеж ум и гъвкаво тяло. Рядко са онези, които умират от старост; те са само трима или четирима на сто, докато другите умират от немощ и болести.
Нищо не е тъй важно за човека, както науката да познава сам себе си и то не само като тяло. Човешкото тяло е велика поема на велик поет. Ще бъде цяло нещастие за нашата цивилизация, ако човек не се научи да чете и разбира хубостта на тази поема. На болния поет стиховете са болни. Ако в мозъка на автора тече черна, отровена кръв, той застила с мъгла страниците на своя труд.
Функциите на всички нервни органи са тясно свързани помежду си. Целият организъм страда, когато отскубнем живеца от нокътя си. Един нищо и никакъв оток започва да притиска някой нерв и ни причинява такава болка и мъки, които биха вдетенили и самия Наполеон Бонапарт. Мазолът на пръста на крака ни, болестта в бъбреците или в черния дроб, циреят нейде по тялото ни могат да причинят сериозно разстройство в нашия мозък. Цялата система е преплетена с нерви, органи и функции, които са тъй свързани помежду си, че ако се повреди една част от някой орган, тази повреда се усеща тутакси във всички други.
Природата записва всички наши действия - физически, умствени или нравствени - в съответната графа на сметката ни.
Би трябвало непрекъснато да се учудваме, че при този неразумен живот все още живеем на света. Ние нарушаваме законите на нашето естество и пак се надяваме да доживеем дълбока старост. Какво бихте си помислили за човек, който има хубав часовник, хвърля го на тротоара с отворени капаци в прахта или в калта, в дъждовното време, с пълна вяра, че въпреки всичко ще работи точно? Какво бихте помислили за домакиня, която оставя вратите и прозорците на къщата си отворени за крадците и скитниците, за вятъра, праха и дъжда? А какво друго е нашето тяло, ако не часовник, направен от съвършена ръка, навит веднъж за цял век, който безотказно работи във вечно мразовити страни или под огненото слънце на тропиците? Една малка прашинка или най-слабото триене могат да причинят безпорядък в този чуден механизъм, а ние често го оставяме открит срещу всички вредни елементи. Ние не държим всякога отворени 25-те милиона вентилационни пори на кожата си, защото не се мием често. Ние рядко мажем нежните колела на тялото си с радост. Ние го излагаме на въздействието на отровните газове, разрушаващите емоции, разяждащите спиртни напитки, упойващите средства и медикаменти.
Грижливо ли филтрираме водата си, проветряваме ли постилките си и спалните си, анализираме ли млякото си? Ние се пазим да не се окаляме или допрем до болен, но в същото време обличаме стените на стаите си с тапети, които пакетират въздуха с пластмаса, изпускаща много дълго своите отрови. Посещаваме кина и театри, натъпкани с хора, мнозина от които са мръсни и болни. Ние седим на едно място по цели часове и дишаме прашен, развален и тежък въздух и после се чудим, че ни боли главата и че сме като смазани на другия ден.
Ние изливаме цяла чаша ледена вода или толкова сладолед в стомаха си без да разбираме, че му е потребен половин час, за да дойде на себе си от причиненото му сътресение и да възстанови отново нормалната си телесна температура, при която стомашният сок може да действува.
Ние се наливаме с алкохол, който надебелява кадифената вътрешна ципа на стомаха и втвърдява меките тъкани, тънките нервни сплитове и сивото вещество на мозъка. Ние тъпчем стомаха си с месо, плодове, зеленчук, баници, бонбони, орехи, грозде, вина и др., претоварваме един от най-нежните органи на тялото и се надяваме, че той ще се справи с този тежък и разнообразен товар.
След всички тези излишества кръвта не може да тече свободно към стомаха, за да го спаси от сполетялата го беда, и се съсредоточава в мозъка и мускулите. Природата е снабдила храносмилателния орган с мрежа от кръвоносни съдове, в които може да се помести много повече кръв, отколкото се намира в цялото ни тяло.
Кой е виждал някога кон да оставя сеното и овеса, когато е гладен и да пие вода? За много неща в яденето и пиенето ние трябва да вземем пример от животните. Природата смесва в стомашния сок тъкмо толкова пепсин и солна киселина, колкото са нужни да се смели храната; тя поддържа в стомаха точно онази температура, която му е потребна. Ако разредяваме стомашния сок или понижаваме температурата му с ледена вода, ние намаляваме неговата способност да разтваря и мели храната, и като естествена последица на това се явява диспепсията (затруднено храносмилане).
Сърцето, ако и да не тежи повече от 3/4 кг, за по-малко от две минути изпраща около 4-5 л. кръв, като я изтласква към всяко най-затънтено кътче на тялото. Този малък орган извършва всеки ден работа с енергия, достатъчна да издигне 124 т на 31 м височина. Тази най-съвършена на света машина осигурява една трета от мускулната сила, която един здрав човек използува по време на тежка физическа работа. Ако сърцето би употребило целия си енергиен потенциал да полети нагоре, за един час то би се издигнало на 6200 м, т.е. десет пъти по-високо, отколкото един турист би могъл за същото време. Не е ли тогава безумно да пришпорваме с възбудителни средства този прилежен работник!
Лекарите добре познават нервното сърце на младите атлети и войници: пулсът им е бърз и неправилен; от това се вижда, че апаратът на кръвообращението им е повреден. Конните състезания погубват девет десети от нашите чистокръвни коне преди те да са се развили напълно. Ламтежът в надпреварването за първа награда е погубило много наши младежи. Дори младежи, надарени с мускулна сила като възрастните, биват много по-неиздръжливи. Те не разполагат с почти никакви средства да избягнат физиологичното претоварване, докато развитите здрави мъже имат запас от сили, с които могат да балансират загубата. Напрегнатата умствена работа, както и навикът да се употребява тютюн, спиртни питиета, силен чай или кафе силно понижават мускулния тонус и бързо изчерпват жизнените сили на организма.
Един от най-знаменитите френски лекари лежал на смъртния си одър, заобиколен от медицински светила в Париж, които оплаквали великата загуба за медицината със смъртта на болния. За да ги успокои, той казал, че оставя след себе си трима по-велики от него лекари: водата, гимнастиката и диетата. „С първия си служете колкото искате, с втория - редовно, а с третия - умерено. Пазете този съвет и вие най-добре ще опазите паметта за мене. През живота си аз не можах за направя нищо без тях, а след смъртта ми вие няма да имате нужда от мене, ако се сдружите с тези мои верни сътрудници.“
Из: „Хигиена и лекуване на душата“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: Петър Димков (1886-1981), petardimkov.com