„Много хора не осъзнават, че развитието и на най-злокобната и смъртоносна болест може да бъде преобърнато чрез самодисциплина в нужните области на личността ни и съответните реакции на характера ни.“

Ashes (1895) by Edvard Munch

Основата на доброто здраве се създава в детството

Когато в детството чрез редовен и организиран начин на живот се установи нормалното и автономно функциониране на хормоналните реакции на биологичния ни часовник, ние изграждаме много стабилна и силна основа за добро здраве и в по – късните години на живота си. Редовното хранене по три пъти на ден в „установеното обичайно време за хранене”, почивката и отпускането след залез слънце и избягването на всякаква задължителна работа и ангажиращи занимания през един пълен ден от седмицата е само началото. Ние се нуждаем и от умения да управляваме парите, да  уважаваме нуждите и потребностите на партньора и хората около нас и да поддържаме контрол върху всички други аспекти на физическите ни изживявания. Всички наши страхове и негативни чувства като “тревога, чувство на вина, нетърпение, гняв, нерешителност, неувереност и ниско самочувствие, и други” произлизат от липсата на способност и възпитаване на навици в тези области и всички те допринасят за разстройството на навиците ни и режима ни на сън, заложени в биологичния часовник. Подобряването на тези навици зависи от решителността и волята ни да се променим, докато растем и узряваме.

Негативните реакции и черти на характера създават основата за болестта

В медицинската наука е отдавна доказано, че редовното проявяване на някоя тези негативни черти на характера разрушава здравословните хормонални реакции, които поддържат прекрасния сън, ефективната митоза (възстановяването на организма чрез делението на клетките) и съвършеното здраве. Честността, чистата съвест и силата на характера също поддържат прекрасния сън и съвършеното здраве.

За да направим фина настройка на функциите на биологичния ни часовник и хормоналното отделяне, трябва не само да организираме седмичната и всекидневната си програма, а също да премахнем всякакво негативно отношение, както от нашите реакции и мисли за случващото ни се, така и от плановете за живота ни. Извън и освен тези съществени предпоставки, ние трябва да живеем със спокоен ум, а за това е необходима честност, поощряване и помагане на другите и силата да отстояваме и да се борим за правотата и справедливостта, за да възтържествува доброто.

Когато сме изпълнени с положителни и съзидателни мисли в тези области, ние стимулираме положителни и съзидателни хормонални реакции вътре в нас, пораждащи най – добрия сън и енергия за нас.

Самодисциплината помага на естествената функция на биологичния ни часовник

Ако трябва да опишем с една дума начина за постигането на прекрасен и пълноценен сън, пълно удовлетворение и щастие, това е думата „дисциплина”. Самото произнасяне на думата ни кара да осъзнаем къде трябва да приложим подхода на дисциплината, която ще доведе до нашия успех в живота. Много хора не осъзнават, че развитието и на най-злокобната и смъртоносна болест може да бъде преобърнато чрез самодисциплина в нужните области на личността ни и съответните реакции на характера ни. Ние изпитваме огромно чувство на гордост и задоволство, когато се изправим срещу нашите страхове и се борим с липсата на умение да откриваме живота за самите себе си и да отстояваме правдата. В резултат на такива положителни промени можем много лесно да съчетаем най-дълбокия си сън с една самодоволна усмивка на гордост, която има много по-стимулиращ ефект от сънотворните хапчета или алкохола. (Смисълът и значението на думите, които са свързани с болести, подкрепят тази теза. Думата безпокойство /означаваща липса на покой/, е синоним на душевно и емоционално разстройство, тоест заболяване /на английски думата „disease” означаваща болест е образувана от думата „ease”, означаваща покой, лекота, и от представката „dis”, означаваща отрицание, липса/. Ремисия, което е термин за отслабване и задържане на болестта при рака, на английски означава „опрощение, прошка”. Самонаказването е доброволно самоосъждане на наказание и е определен аспект на заболяване чрез приемане на обвинение и чувство на вина).

Паметта на функциите на биологичния ни часовник трябва да бъде постоянно зареждана със сила

Хормоналната реакция на биологичния часовник трябва да бъде подкрепяна и подсилвана от нашите умения за организиране на всекидневието ни и непрекъснат ентусиазъм за живот в съгласие с природата. Постоянното изпълване с положителни мисли на любов към живота, редовното хранете три пъти на ден в „подходящите часове за хранене”, пълната почивка в един определен ден от седмицата и усъвършенстването на уменията ни да постигаме целите си – всички тези фактори допринасят за ефективното функциониране на биологичния часовник. (Само при наличието на тези положителни условия ние ще се радваме на пълноценен сън и енергия). Навиците, които си изграждаме, се превръщат в главните модели на биологичния ни часовник, и влияат на множеството хормонални реакции в нашето тяло и ум, като по този начин въздействат на съня ни, на нашето здравословно и емоционално състояние. Мислите и навиците непрекъснато въздействат на всеки от трите аспекта на Триединството на нашето човешко същество (дух, душа и тяло), и за да постигнем пълноценен сън, енергия и щастие, ние трябва да мисли позитивно във всички свързани с тях аспекти на живота.

Отрицателните мнения, които изразяваме за самите себе си, пречат на функционирането на биологичния часовник

Всеки от нас има способността да понижи или да подобри ефективността на функциите на нашия ум и тяло чрез свойствата на биологичния ни часовник, но в много случаи ние неволно и случайно обезсърчаваме и пречим на нашите възможности. Например, човек постоянно повтарящ изречението: „Никога не съм можел да издържа да плувам в студена вода” ще задържи и възпрепятства нормалните реакции на биологичния часовник. Това отрицателно изявление ще спре биологичния часовник да увеличи отделянето на простагландин и хистамин в момента, когато този човек мисли за плуване в студена вода. Повтарям още веднъж, че това просто е реакция на правилото „поискай и ще получиш”. Има множество хормони, отговорни за паметта, и ако редовно повтаряме изречение като „Имам ужасно слаба памет”, ние всъщност обезкуражаваме ума си и му пречим да използва тези хормони. (Всяка положителна реакция в нас разчита на положителното ни отношение и подход).

Положителните мисли и дисциплината могат да подобрят ефективността на отделянето на хормони в нашия организъм

Единственият начин, по който можем да подобрим нашите функции за отделяне на хормони, е чрез подобряването на нашия характер и навици и стимулирането на емоционалното ни удовлетворение. Първоначално повтарящият се режим на животоподдържащите ни функции е копиран от гените на нашите родители и от звуковите и времевите механизми на организма на майка ни, когато ни е отглеждала в утробата си. От този момент нататък обаче, тези функции и режимът на действието им зависят от навиците, които избираме и спазваме през всеки период по-дълъг от дванадесет месеца. Ако нашите гени и режим на отделяне на хормони не можеха да бъдат повлияни от такива фактори, ние нямаше да можем да преодоляваме такива състояния като алкохолизма и да подобряваме здравето и доброто състояние на организма си чрез самодисциплина.

Нашата дисциплинираност при промяната на отношението и характера ни може да промени самата структура на имунната ни система

Повечето хора са с впечатлението, че в нашия организъм има определен ген, който предизвиква рак, сърдечни удари или дори алкохолизъм и емоционални разстройства, като депресията и други, тоест че в нас самите е заложено „семето“ да носим товара на такива нещастия и беди за цял живот. Аз мисля обаче, че всичко в нашия организъм се влияе от „мисленето и самодисциплината”, дори имунната структура на нашите наследствени гени. Повечето хора смятат, че гените не могат да се променят, но въпреки това е доказано научно, че генният код на кръвния серум от една имунна система може да се промени и да го превърне в друг серум.

Избрано от: „Прекрасен сън - изобилие от енергия“, Ноел Батън
Картина: Ashes (1895) by Edvard Munch