„Между ума и тялото има непосредствена връзка, така че реакциите на тялото се променят всеки миг в зависимост от мислите и свързаните с тях емоции.“
(Patient in the Night,1920/22, by Ernst Ludwig Kirchner)
Здраве и процес на заболяване
През вековете систематично се наблюдава, че някои заболявания са причинени от определени емоции и нагласи. Средновековната концепция за меланхолия например свързва депресията с увреждане на черния дроб, а в съвремието много физически разстройства са ясно обусловени от стресови емоции.
Фактът, че емоциите имат физиологични последици, е добре документиран. В ранните дни на психоанализата изследванията за общото между определени заболявания и конкретни психологически вътрешни конфликти породиха специалността психосоматика. Всички сме чували за връзката между сърдечните заболявания и личностния „тип А”, а също и че потиснатият гняв води до хипертония и инсулти. Предполага се, че емоциите влияят върху производството на хормони чрез промени в невротрансмитерите в различни области на мозъка, отговарящи за контрола върху съответни органи.
Тревогите относно разпространението на СПИН през последните години подействаха като чудесен стимул за изследване на имунната система на тялото. Общо взето, когато човек преживява дадени събития под формата на стрес, това води до потискане на тимусната жлеза, а оттам – до възпрепятстване на защитните сили на организма. Различните изследователски подходи към тази тема обаче пропускат да се спрат на връзката между убежденията и нагласите, от една страна, и произтичащия от тях контекст на възприятието, който определя естеството на индивидуалните преживявания. Стресът винаги се дължи на склонността на организма да реагира на стимулите по специфични, характерни модели. Въз основа на това, което вече знаем от математиката на нелинейната динамика и изследванията на атракторите, потвърдени клинично от кинезиологията и акупунктурата, можем да формулираме какво представлява процесът на заболяване.
Дадена идея или съвкупност от мисли, която има тенденция за постоянна проява във времето, се загнездва в съзнанието под формата на нагласа. Впоследствие нагласата се свързва с енергийно атракторно поле с определена мощност или слабост. В резултат се формира специфично възприятие за света и се създават събитията, нужни за предизвикване на конкретната емоция. Нагласите, мислите и вярванията са свързани с пътища към всеки орган на тялото, наречени енергийни меридиани. Чрез кинезиологично тестване може да се докаже, че отделните акупунктурни точки се влияят от определени нагласи, а меридианът, от своя страна, служи като енергиен канал към определени мускули и телесни органи. Тези специфични меридиани традиционно се именуват според органите, които енергизират – например сърдечен меридиан, меридиан на жлъчния мехур и т.н.
В тези жизненоважни вътрешни комуникации няма нищо загадъчно и те могат да бъдат демонстрирани за секунди, ако някой иска да се убеди в тях. Както знаем, ако човек задържи в съзнанието си определена негативна мисъл, тя ще доведе до отслабване на даден мускул; ако след това замени тази мисъл с положителна, същият мускул моментално ще стане силен. Между ума и тялото има непосредствена връзка, така че реакциите на тялото се променят всеки миг в зависимост от мислите и свързаните с тях емоции.
Вече споменахме закона за чувствителността и зависимостта от първоначалните условия, основавайки се на науката за нелинейната динамика и нейната математика. Имайте предвид, че той показва как малка промяна във входящия модел може да доведе до много голяма промяна на изхода. Така е, защото повторението на малките вариации във времето води до прогресивна промяна на модела. С други думи, логаритмичното нарастване води до скок към ново съзвучие. Ефектът от малката вариация се усилва, докато накрая не се отрази на цялата система и не възникне нов енергиен модел – който след същия процес може да доведе до допълнително изменение и т.н.
В света на физиката този процес се нарича турбулентност и е обект на множество изследвания, особено в областта на аеродинамиката, която съчетава както физиката, така и математиката. Когато в атракторните полета на съзнанието възникне подобна турбуленция, тя създава емоционално разстройство, което продължава, докато не се установи ново равновесно ниво.
Ако доминиращият съзнанието мироглед е негативен, той постоянно изпраща едни и същи сигнали в енергийния поток към различните телесни органи. От това са засегнати всички функции на финото поле на цялостната физиология, опосредствани от трансфера на електрони, нервния хормонален баланс, хранителния статус и други подобни. Настъпва момент, в който безкрайно малките промени се натрупват достатъчно, че да могат да бъдат измерени чрез електронен микроскоп, магнитнорезонансна томография, рентгенови лъчи или биохимичен анализ. Докато тези промени бъдат открити обаче, болестният процес вече е доста напреднал.
Може да се каже, че невидимата вселена на мисълта и нагласите става видима вследствие на обикновените телесни реакции. Ако вземем предвид факта, че през ума безспир текат милиони мисли, няма да се изненадаме, че състоянието на тялото може да се промени радикално, за да отрази преобладаващите мисловни модели и тяхното съчетание с генетични и екологични фактори. Видимият процес на заболяване се дължи на постоянството и повторението на стимула, който действа съобразно закона на чувствителността и зависимостта от първоначалните условия. Стимулът, който задейства процеса, може да е толкова малък, че да убегне на всякакви опити да бъде регистриран.
Ако тази представа за формирането на заболяванията е правилна, всички болести би трябвало да са обратими чрез промяна на мисловните модели и привичните реакции. Всъщност през историята винаги са се наблюдавали случаи на спонтанно възстановяване от всевъзможни болести. Традиционната медицина е документирала спонтанните „оздравявания”, но никога не е разполагала с нужните за изследването им концептуални инструменти. (Между другото, интересно е да се отбележи, че дори съвременните хирурзи не са склонни да оперират пациент, който е убеден, че ще умре по време на операцията, защото с подобна нагласа често се случва именно това.)
…Спонтанното оздравяване често е съпътствано от значително увеличение на способността на човека да обича и осъзнаване на важната роля на любовта като лечебен фактор. Многобройни са бестселърите, според които животът с любов носи здраве. Любов към ближния обаче може да има само когато спрем да се съдим, да се страхуваме един от друг и да се мразим. Подобна радикална промяна може да предизвика дезориентация; необходима е смелост, за да издържите временния дискомфорт, причинен от растежа. Умът е склонен да се противопоставя на промяната от чиста гордост. Възстановяването от какъвто и да е болестен процес зависи от желанието да изследваш нови гледни точки към себе си и живота. Това включва способността да понасяш вътрешните страхове, които се надигат, когато бъдат разклатени основните ти убеждения. Хората ценят своята омраза и оплаквания и държат на тях, тъй че, за да се излекува човечеството, може да се наложи отбиването на цели популации от начина на живот, характеризиращ се със злоба, нападателност и отмъстителност.
Познат закон на видимата вселена е, че прилагането на сила поражда друга сила със същата големина и противоположна посока. Следователно всяка атака, независимо дали психическа, или физическа, води до контраатака. Злобата ни разболява съвсем буквално; ние винаги сме жертви на собствената си отмъстителност. Дори да са тайни, враждебните мисли карат тялото да атакува физиологически самото себе си.
Смехът обаче, подобно на любовта, лекува. Така е, защото се провокира, когато виждаме нещо малко в контекста на нещо по-голямо и по-приобщаващо, като по този начин наблюдателят излиза от позицията на жертва. Всяка шега ни напомня, че нашата реалност е трансцендентна; че далеч надвишава конкретиката на събитията. Черният хумор например се основава на противопоставянето на парадоксални противоположности. Последвалото облекчение от базовото ни безпокойство поражда смях. Внезапните прозрения често са съпроводени от смях. Вселенската шега се изразява в сравнението между илюзията и реалността.
За разлика от това, липсата на хумор вреди на здравето и щастието. Тоталитарните системи се отличават с липсата на хумор на всяко ниво – смехът, който носи приемане и свобода, е заплаха за тяхното господство. Трудно е да потискаш хора с добро чувство за хумор. Ако някъде няма чувство за хумор, пазете се – независимо дали става въпрос за човек, институция, или идеология – защото там винаги е налице желание за контрол и доминиране, дори декларираната цел да е постигане на просперитет или мир.
Мирът не може да бъде постигнат по този начин; той е естественото състояние на нещата, което настъпва, когато бъдат премахнати пречките пред него. Малцина са хората, истински отдадени на реалното постигане на мир, тъй като в личния си живот повечето предпочитат на всяка цена да са прави по отношение на връзките или себе си. Позицията, че си прав, е истинският враг на мира. Когато решенията се търсят на нивото на принудата, не е възможно да са мирни.
Поради факта, че се характеризират с липса на честност, системите, свързани с много слаби атракторни полета, са неефективни, разточителни и тромави. Да вземем например системата на здравеопазването: тя е толкова обременена със страх и регулации, че едва успява да функционира. Представлява нагледна демонстрация как стратегиите за контрол се трупат, образувайки процъфтяващ бюрократичен мастодонт. Колкото по-сложно е нещо, толкова по-скъпо излиза, а системата е слаба и неефективна, защото такива са нагласите в основата на нейната конструкция. Излекуването на пациентите (или самата система за здравеопазване) може да настъпи само чрез прогресивни стъпки за повишаване на мотивацията и отказ от самозаблуда, за да придобием ясно виждане. Тук няма виновници и злодеи; проблемът е в неправилната настройка на самата система.
Ако кажем, че здравето, ефективността и просперитетът са естествените състояния, съпътстващи хармонията с реалността, а в нашия живот те отсъстват, следва да обърнем поглед навътре, а не да проектираме вина върху неща навън. Атракторните модели се подчиняват на законите на собствената си физика, дори да не са Нютонови; ако простиш, и на теб ще бъде простено. Редовно сме свидетели на факта, че във вселена, в която всичко е свързано помежду си, няма нищо случайно, нищо извън нея. Тъй като причините действат невидимо, а виждаме само проявлението на следствията, се създава илюзия за „случайни” събития. Някой внезапен и неочакван инцидент може да изглежда случаен, без връзка с видими причини, но ако го изследваме, ще проследим неговия произход. Изненадващото заболяване например винаги е предхождано от забележими фактори; дори предразположеността към произшествия включва множество малки подготвителни стъпки.
Болестният процес е доказателство, че нещо не е наред в работата на ума, а силата за промяна е именно там. Третирането на болестта като физически процес само в рамките на А >> В >> С (света на резултатите) не коригира нейния произход и я прикрива, вместо да я излекува. Възможно е заболяване, от което сме страдали цял живот, да се излекува бързо само с промяна на нагласата. Ала макар че подобна промяна се случва наглед за части от секундата, всъщност може да изисква вътрешна подготовка в продължение на години.
Имайте предвид, че във всяка сложна система е налице критичната точка, в която чрез прилагане на най-малко сила се променя цялата система – например ходът на една пешка на шахматната дъска може напълно да промени възможностите на играта. Всеки детайл от идеологическата система, която сме възприели, има добри или лоши последици. Поради тази причина не съществува такова нещо като нелечимо или безнадеждно заболяване – все някъде някога някой е оздравял от него чрез описания процес.
Много е важно да проявяваме съчувствие към себе си и цялото човечество, докато преминаваме през болезнените борби на еволюцията. То е необходимо не само за оздравяване, но и за всеки значим напредък в съзнанието. Само тогава можем да станем както лечители, така и излекувани, и да се надяваме да оздравеем от физическо или духовно разстройство.
Избрано от: „Мощ срещу сила“, Дейвид Хокинс, изд. „Ракета“, 2021 г.
Картина: Patient in the Night (1920/22) by Ernst Ludwig Kirchner, commons.wikimedia.org
