„Кратките енергийни дремки са станали синоним на неправилното убеждение, че човек може да пропуска достатъчния сън нощ след нощ, особено когато това е комбинирано с произволна употреба на кофеин.“
Английският невролог и експерт по въпросите на съня Матю Уокър за ефекта на профилактичните дремки, които обаче не могат да компенсират и заменят пълноценния нощен сън.
(Julie Lemmen Sleeping in an Armchair by Georges Lemmen)
Помагат ли дремките?
През 80-те и 90-те години на XX в. Дейвид Динджес, заедно със своя проницателен сътрудник (и отскоро ръководител в Националната служба за безопасно движение по магистралите) д-р Марк Роузкинд, провел серия иновативни проучвания, изследвайки плюсовете и минусите от дрямката в случаи на неизбежно лишаване от сън. Двамата изковали термина „енергийни дремки“, или бих казал, примирили се с него. По-голямата част от работата им била свързана с авиоиндустрията и изследването на пилотите, летящи до далечни дестинации.
Най-опасният момент от полета е приземяването, което е в края на пътуването, когато често се е натрупало и най-голямо недоспиване. Спомнете си колко уморени и сънливи сте в края на нощен трансатлантически полет, след като сте били на път повече от 24 часа. Бихте ли се чувствали в най-добра форма, готови да приземите Боинг-747 с 467 пътници на борда, ако притежавате уменията да го направите? Именно при тази крайна фаза, позната в авиоиндустрията като „начало на заход за кацане“, се случват 68% от тежките самолетни катастрофи.
Изследователите се заели да отговорят на следния въпрос, поставен от Федералната авиационна администрация на САЩ (ФАА): ако един пилот има възможност за кратка дрямка (40–120 минути) в рамките на 36-часов период, кога трябва да се случи тя, за да се намалят когнитивното изтощение и пропуските във вниманието: вечерта, в средата на нощта или късно на следващата сутрин?
Отначало изглеждало, че това противоречи на интуицията, но Динджес и Роузкинд направили находчива, основана на биологията прогноза. Те предположили, че чрез вмъкването на дрямка в началото на предстоящ период на безсъние може да се осигури буфер, колкото и временен и частичен да е той, който ще защити мозъка от катастрофални пропуски в концентрацията. Оказали се прави. Пилотите страдали от по-малко микрозаспивания в крайните фази на полета, ако подремвали в началото на предишната вечер, в сравнение със случаите, в които подремвали за същия период от време в средата на нощта или по-късно на следващата сутрин, когато атаката на недоспиването вече била факт.
Те били открили сънния еквивалент на медицинската парадигма за превенцията в сравнение с лечението. Първото се опитва да избегне проблема, преди да се е появил, а второто се опитва да излекува проблема, след като е настъпил. Същото било и с дремките. И наистина, краткият сън в началото на нощта намалил броя на случаите, в които пилотите се унасяли по време на критичните последни 90 минути на полета. Имало по-малко такива сънни епизоди, измерени с електроенцефалографски електроди, поставени на главата.
Когато Динджес и Роузкинд докладвали за откритията си на ФАА, те препоръчали въвеждането на „профилактични дремки“ в началото на дългите полети като политика за пилотите, а днес много други авиационни власти по цял свят позволяват такива. От ФАА, въпреки че повярвали в откритията, не били възхитени от терминологията. Според тях терминът „профилактичен“ би провокирал множество злепоставящи шеги между пилотите. Динджес предложил като алтернатива „планирана дрямка“. От ФАА не харесали и това, защото им звучало твърде „мениджърско“. Тяхното предложение било „енергийна дрямка“, което според тях било по-подходящо за лидерски или доминантни професии, като други подобни били например изпълнителен директор или военен командир. Така се родила „енергийната дрямка“.
Проблемът обаче е, че хората, особено тези на такива позиции, започнали погрешно да вярват, че 20-минутна енергийна дрямка е всичко, което им е нужно, за да оцелеят и да функционират с перфектна или дори приемлива адекватност. Кратките енергийни дремки са станали синоним на неправилното убеждение, че човек може да пропуска достатъчния сън нощ след нощ, особено когато това е комбинирано с произволна употреба на кофеин.
Без значение какво може да сте чували или чели в популярните медии, няма научни доказателства, които да подсказват, че някакво лекарство, устройство или каквото и да било количество психическа воля могат да заменят съня. Енергийните дремки могат за момент да увеличат базисната концентрация в условия на лишаване от сън, което може да направи и кофеинът до определена доза. Но според последващите проучвания, които Динджес и много други изследователи (включително и аз) сме провели, нито дремките, нито кофеинът могат да са спасение за по-сложните мозъчни функции, сред които са ученето, паметта, емоционалната стабилност, сложните разсъждения или вземането на решения.
Един ден може и да открием такъв противодействащ метод. Засега обаче няма лекарство, което да притежава доказаната способност да замени ползите, които сънят през цялата нощ дарява на мозъка и тялото. Дейвид Динджес е отправил отворена покана до всеки, който намеква, че може да оцелява с малко сън, да дойде в лабораторията му за десетдневен престой. Той ще постави човека на същия режим на недоспиване, който сам е заявил, че спазва, и ще измери когнитивната му функция. Динджес с право е убеден, че ще докаже категорично, че е налице влошаване на мозъчните и телесните функции. До днес нито един доброволец не се е показал на нивото на твърденията си.
Открили сме обаче много рядка колекция от хора, които, изглежда, са способни да оцеляват с 6 часа сън и да демонстрират минимално възпрепятстване на функциите – нещо като безсънен елит. Дори и да им дадем часове наред възможност да спят в лабораторията без будилници или събуждане, те въпреки това си спят кратко и това е.
Част от обяснението, изглежда, се крие в генетиката им, по-специално в субвариант на един ген, наречен BHLHE41. Учените сега се опитват да разберат какво прави този ген и как им осигурява устойчивост при толкова кратък сън.
След като научиха това, предполагам, че някои читатели вече са убедени, че са един от тези късметлии. Това е много, много малко вероятно. Този ген е забележително рядък – смята се, че съвсем малко на брой хора в света са носители на аномалията. За да подчертая допълнително този факт, цитирам един от колегите си изследователи, д-р Томас Рот от болницата „Хенри Форд“ в Детройт, който веднъж каза: „Броят на хората, които могат да оцеляват с 5 часа сън или по-малко без промяна във функционирането си, изразен в процент от населението и сведен до кръгло число, е нула.“
Има само една частица от 1% от населението, които са наистина резистентни към ефектите от хроничното недоспиване на всички нива на мозъчните функции. Много, много по-вероятно е да ви удари гръм (като през целия ви живот шансът за това е 1 на 12 000), отколкото наистина да сте способни да оцелявате с недостатъчно сън благодарение на рядък ген.
От: „Защо спим“, Матю Уокър, изд. „Изток-Запад“, 2020 г.
Картина: Julie Lemmen Sleeping in an Armchair by Georges Lemmen; chinaoilpaintinggallery
