Нещастието не избира хората. Хората избират нещастието ♥ Хазрат Инаят ХАН

„Хората може да са добре с тялото, но не и с ума. Много често те се държат за болест, от която биха могли да се освободят. Същото важи за нещастието. Онези, които усещат нещастието, привличат нещастия.“

Отучване 

Толкова е трудно да забравим това, което вече сме научили. Ученето е едно нещо, отучването – съвсем друго. Процесът на духовно постигане се извършва чрез отучване. Хората смятат своите убеждения за религия. В действителност убежденията са стъпки по пътя към религията. Ако трябва да опиша убежденията, бих ги сравнил със стълбата, която води към по-висша реализация. Но вместо да се качват, хората стоят на нея. Това е като водата, която вече не тече, а стои на едно място. Хората са превърнали убежденията си в непреклонни и затова, вместо да се възползват от тях, за да напредват, те се връщат назад. Ако не беше така, всички вярващи в Бог, в истината и в отвъдния живот щяха да са по-добре от невярващите. Но всъщност те са в по-лошо положение, защото сами са заковали краката си за стъпалото на своето убеждение.

Много често съм в позиция, в която мога да кажа твърде малко, особено на човек, който идва при мен, за да следва моята посока, моите напътствия по духовната пътека, но носи своите предубеждения. Затова първото, което той иска да провери, е дали мислите му пасват на моите и дали моите идеи пасват на неговите. Той не може да се опразни, за да поеме в указаната посока. Не е дошъл, за да следва моите мисли, а за да потвърди за себе си, че неговите представи са верни. От сто души, дошли за духовно напътствие, деветдесет са от този вид. Какво показва това? Те нямат намерение да се отказват от своята представа, а искат потвърждение, че тя е правилна.

От първия до последния миг духовното постигане е процес на освобождаване от наученото. Но как да се отучим? Можем да го направим, като станем по-мъдри. Колкото по-мъдър става човек, толкова по-способен е да опровергае собствените си представи. Колкото по-малко мъдрост има в него, толкова по-здраво се придържа към представите си. У най-мъдрия има желание да отстъпва. А най-глупавият винаги е готов яростно да защитава своите идеи. Причината е в това, че мъдрият може без проблем да се откаже от мислите си, докато глупавият се държи за тях. Той не помъдрява, защото твърдо се придържа към своите схващания. Ето защо той не се развива.

Следователно умственото пречистване е единственият път към духовното постигане. Това изисква да погледнем през очите на другите. Защото в действителност всяка гледна точка е собствената ни гледна точка. Колкото повече човек разширява границите си, колкото по-голямо е осъзнаването, до което той достига, толкова повече той вижда, че всяка гледна точка е правилна. Ако успее да разшири съзнанието си дотолкова, че да обхване съзнанието на друг, съзнанието му става двойно по-голямо. Така то може да побере съзнанията на хиляди хора, когато човек привикне да се поставя на тяхно място.

Следващата стъпка в умственото пречистване е способността да видим правилното в грешното и грешното в правилното, злото в доброто и доброто в злото. Задачата е трудна, но постигнали това, се издигаме над доброто и злото.

Трябва да можем да видим болката в удоволствието и удоволствието в болката, печалбата в загубата и загубата в печалбата. Обикновено става така, че човек не възприема едното, но е отворен към другото. Той не вижда загубата или не вижда ползата. Ако вижда правилното, не вижда грешното.

Пречистването на ума означава, че възприемането на нещата като добри и лоши, неправилни и правилни, печалба и загуба, удоволствие и болка, което блокира ума, трябва да бъде премахнато, като се разкрие съответната противоположност. Тогава в приятеля съзираме врага, във врага – приятел. Когато човек е способен да открие отровата в нектара и нектара в отровата – това е моментът, когато животът и смъртта също стават едно. Противоположностите вече не се противопоставят една на друга. Това се нарича пречистване на ума. Онези, които са достигнали този етап, са живите мъдреци.

Третата сфера на умствено пречистване е идентифицирането с това, което не сме. Така пречистваме ума си от отпечатъците за собствената ни фалшива самоличност.

Веднъж се опитвах да помогна на жена, която имаше ревматизъм от двайсет години. Тя беше на легло. Не можеше да се движи. Отидох при нея и й казах: „Сега ще правиш това, а аз ще се върна след две седмици.” Когато отидох пак, тя беше започнала да движи ставите си. Казах й: „Ще се върна след шест седмици.” След шест седмици тя вече ставаше от леглото и все повече се надяваше, че ще се излекува. Въпреки това търпението й не беше достатъчно голямо. Един ден, докато лежала, тя си помислила: „Дали изобщо ще се излекувам?” С тази мисъл предизвикала завръщането на предишното си състояние. Душата й се беше идентифицирала с болния човек. За нея беше невъзможно да се види отново здрава. Не можеше да си представи, че ще се оправи. Не вярваше на очите си, че ставите й се движат. Не можеше да повярва.

Хората може да са добре с тялото, но не и с ума. Много често те се държат за болест, от която биха могли да се освободят. Същото важи за нещастието. Онези, които усещат нещастието, привличат нещастия. Те са своето собствено нещастие. Не нещастието проявява интерес към тях, а те проявяват интерес към нещастието. Нещастието не избира хората. Хората избират нещастието. Те задържат тази мисъл и тя става част от тях. Когато човек е убеден, че пропада, той пропада. Тази мисъл му помага да потъне.

Ето защо третият аспект от умственото пречистване е способността да се идентифицираме с нещо друго. Суфиите учат на това по свой начин. Често човек се концентрира върху образа на своя духовен учител и така се сдобива с познанието, вдъхновението и силата, които учителят притежава. Получава го в наследство.

Ако човек не може да се концентрира дотолкова, че да забрави себе си и да потъне дълбоко в образа, върху който се е концентрирал, той няма да успее да овладее концентрацията.

Четвъртият аспект на пречистването на ума е да се освободим от формата и да добием представа за абстрактното. За очите ни всичко е форма, всичко; дотолкова, че когато чуем името на човек, когото никога не сме виждали, ние си го представяме в дадена форма. Дори когато чуем за същества като феи, духове и ангели, в ума ни те изникват в определени образи. Това ни пречи да възприемем присъствието на безформеното и затова тази част от умственото пречистване е много важна. Нейната цел е да се научим да мислим за нещо без форма. Несъмнено това се постига единствено с голяма концентрация и медитация, но успеем ли, удовлетворението е пълно.

И петият начин – да сме способни да даваме почивка на ума. С други думи, да релаксираме ума. Можем да си представим колко голяма нужда от почивка има тялото след цял ден усилена работа. Тогава колко повече се нуждае от почивка умът!

Умът работи много по-бързо от тялото и естествено е много по-уморен от него. Не всеки знае как да накара ума си да си почине, затова умът никога няма почивка. В резултат на това след известно време той отслабва. Губи памет, сила за действие, здрав разум. Най-лошите последствия се дължат предимно на липсата на умствена почивка. Ако слабости като страх и съмнение влязат в ума, човек става неспокоен и умът му не намира покой. През нощта умът продължава да следва тези проблеми. Колкото и просто да изглежда, успокояването на ума е нещо, което малко хора владеят и знаят колко прекрасно е то. А каква сила, какво вдъхновение изниква като реакция, какъв покой изпитва човек, колко полезно е това за тялото и ума! Щом умът получи своята почивка, духът се възражда.

Първата стъпка към релаксирането на ума е релаксирането на тялото. Ако човек е способен да отпусне мускулната и нервната система, когато пожелае, умът автоматично се освежава. Освен това той трябва да умее да отхвърля безпокойството, тревогите и страховете чрез силата на волята, постигайки по този начин спокойно състояние. Това става чрез правилното дишане.

Магнетизмът става най-силен, когато умът е успокоен и пречистен. С присъствието си хората, чийто ум не е успокоен и пречистен, причиняват смут у другите, както и у тях самите. Тяхното привличане е слабо, тъй като са изгубили тази сила. В тяхно присъствие чувстваме умора, дискомфорт. Те са тежест както за другите, така и за себе си.

Щом умът бъде пречистен, следва култивирането на сърдечното качество, което кулминира в духовното осъществяване.

От: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
Картина: DALL-E

2279 Преглеждания