„Вашият избор на хранене може да повлияе на вашето здравословно състояние повече от всяко друго действие, което бихте могли да предприемете.” ~ Еверет КУП
„Храни, които не бива да консумираме едновременно са: въглехидрати и месо, риба и прясно мляко, говеждо месо и кисело мляко, хляб и картофи, месо и риба, ориз и картофи, варива и кисели плодове, пъпеши с дини, портокали с банани, грозде и ягоди, тестени изделия и сушени плодове, най-много до три вида зеленчуци на едно ядене.”
The bananas(1891) by Paul Gauguin
Древните тайни на красивата фигура
Преди хиляди години най-великият от древните мъдреци - Лао-дзъ, е основал даоизма върху осем стълба изобразени върху Ба-гуа (символа на даоизма). Два от тези стълба са свързани с храненето - Дао на балансираното хранене и Дао на забравените храни. Още тогава акцентът е бил поставен върху равновесието на храните, които консумираме, за да не се натрупват токсини и отрови в организма, по причина на неподходящото смесване на някои продукти. За съжаление някои от препоръчаните тогава храни били изоставени в хода на човешката еволюция.
Днес, ако искаме да бъдем здрави, жизнени и красиви, трябва да си припомним старите санскритски поговорки: „Човек става това, което яде” и „Кажи какво ядеш, за да ти кажа какъв си”. Не бива да забравяме и думите на американския професор по педиатрия Еверет Куп: „Вашият избор на хранене може да повлияе на вашето здравословно състояние повече от всяко друго действие, което бихте могли да предприемете”.
Съвременният човек от XXI в. се храни по навик, а не защото чувства глад. Храненето от необходимост и условие за оцеляване се е превърнало в приятно изживяване и удоволствие. Храним се дори тогава, когато организма ни няма нужда от храна. По този начин се пилее много излишна енергия, изразходвана за смилането на храната. За човека на XXI в. така наречените „забравени храни от природата”, като стебла, листа, корени, растения, билки и други, не представляват интерес, въпреки, че именно те са носители на жизнена енергия и сила. Повечето хора често избират храни, които са с приятен външен вид или опаковка, без да се интересуват от съдържанието на органичните вещества в тях. Такива храни не винаги доставят необходимите за организма минерали, витамини и енергия. Консумирайки храни, в които липсва енергия, не може да бъдем жизнени и здрави. От храненето на всяка клетка в организма ни зависи нейното съществуване. Клетката е като малък организъм, който лесно и бързо извлича това което е необходимо от пресните и натурални продукти. От замразените, консервирани или дълго време обработени продукти клетката получава в много малки количества това, което й е нужно.
Прочутият китайски лечител Джан Джун Дзин (200 г. пр.н.е.) е разделял храните на такива, които зареждали организма с енергия и такива, които го лекували. Той първи създал теорията за терапия чрез режим на хранене, която по-късно става неделима част от традиционната китайска медицина. Така постигнал изключителни резултати в излекуването на много заболявания само чрез определен режим на хранене. Това още веднъж подчертава колко особено важно е да знаем с какво да се храним, кога да се храним и как да се храним.
Лесно ли е да се научим с какво да се храним, за да бъдем здрави, млади, жизнени и красиви?
Най-древният паметник на индийската медицина - вечната наука за живота АЮРВЕДА, ни дава положителния отговор. Това е най-старата и най-добре документирана система за лечение, което човечеството е създало за хилядолетия съществуване. Според нея доброто здраве може да се постигне и поддържа със здравословно и рационално хранене. Не всички хора могат и трябва да употребяват еднакви храни. Според тяхната структура, темперамент, емоционалност, характер и други, хората се делят на три вида конституция (доша) - наречени - вата, питта и капха. В зависимост от вида доша, e и съответната храна, която трябва да се консумира. Особено важно е да се съблюдава начина на хранене, различен през различните годишни сезони. Това, което е подходящо за зимата, е непригодно през пролетта. През зимата организмът трябва да се зареди, а през пролетта - да се прочисти. През лятото трябва да се увеличи консумацията на течни и студени храни, салати и бяло месо, дини, пъпеши и да се избягват горещи, мазни и силно подправени храни. През есента не трябва да се консумират сухи плодове, замразени храни, люти чушки, а да се увеличат млечните продукти, мед, риба, картофи, ориз, круши, ананас и др. През зимата е препоръчително да се избягва употребата на сладолед и студени напитки, а да се консумира топла храна, яйца, пиле, тикви, чесън, лук, орехи и др. През пролетта трябва да се увеличи консумирането на пресни плодове и зеленчуци, фурми, фъстъци и др., като се ограничат мазните и студените храни.
Древните китайски лечители също препоръчвали различни храни през отделните годишни сезони. Базирайки се на принципа на Ин и Ян, те съветвали през лятото да се консумира Ин-храна, която охлажда и прави тялото меко, а през зимата - Ян-храна, която затопля и прави тялото твърдо. Ин-продукти са: риба, мляко, домати, краставици, моркови, зеле, дини, грозде, лимони, праскови, сливи, зелен грах, плодови и зеленчукови сокове и др. Ян-продукти са говеждо, пилешко и овнешко месо, яйца, боб, леща, ориз, чесън, лук, целина, картофи, макарони, ядки и др.
Според традиционната източна медицина, храната трябва да съответства и на възрастта. До 30-годишна възраст трябва да се консумират повече орехи, грозде, банани, ананас, прясно зеле, сладки картофи. До 40 години - повече домати, лук, чесън, киви, авокадо, аспержи и спанак. До 50-годишна възраст - моркови, цитрусови плодове с жълт и оранжев цвят, сирене и кашкавал. Над 50-годишните би било добре да ядат повече риба, пилешко месо и пресни зеленчуци. Когато консумираните плодове и зеленчуци са екологично чисти, чрез енергията, която са извлекли от почвата и слънцето, дават на организма ни много повече хранителни вещества, отколкото които и да било други храни. Колкото по-просто е приготвена храната, толкова по-пълноценна и полезна е тя.
Един от основните фактори, влияещи върху нашето здраве и самочувствие е здравословното хранене. Храната, която приемаме поддържа тялото ни в добро състояние и добър външен вид, а също така ни дава енергия, предпазва ни от болести и помага да мислим по-добре. Затова доброто, рационално и балансирано хранене е от изключително значение за всеки човек.
Какво да разбираме под здравословно хранене? Това е хранене, при което съумяваме да извличаме жизнената енергия от храните, които консумираме и да приемаме нужните за организма ни минерали, витамини, белтъчини, въглехидрати и мазнини, като избягваме честата употреба на замразени и консервирани храни, като даваме преимущество на пресните плодове и зеленчуци, като спазваме определена „хигиена на хранене”.
И на Запад значителен интерес към тези въпроси проявяват учени, лекари и специалисти. С течение на времето са създадени многобройни теории за начина на хранене, вида и количеството храна, която трябва да консумираме. Някои от тях получили по-широка популярност в последните десетилетия са:
Разделно хранене. За основател се счита американския диетолог Хърбърт Шелтън. Според тази система не трябва да се консумират едновременно богата на белтъчини и въглехидрати храна. Храната, която поглъщаме започва да се смила в стомаха, след което червата усвояват полезните вещества. При този процес се изразходва значително количество енергия. Някои диетолози отхвърлят тази теория твърдейки, че основния процес на храносмилането не е в стомаха, а в червата.
Адекватно лечебно-видово хранене. Разработена от Г. Шаталова, системата представлява комбинация от растителни храни, с минимална топлинна обработка, елементи от разделното хранене и др. Системата отрича ползата от хляба и млякото и препоръчва няколкократно намаляване на потребността на организма от енергия.
Пълноценното хранене на проф. Кацудзо Ниши препоръчва естествените сурови продукти да са 70-80% от ежедневното ни меню, задължителна почивка на храносмилателната система всяка седмица от 24 до 36 часа – „разтоварващи дни“, късна закуска и ранна вечеря и др. Съществуват още много теории и системи за хранене, като осъзнато хранене, енергийно-балансирано хранене, последователно, съчетано, съвместимо, клетъчно /нутрициология/, вегетарианство, употреба на храна, която съответства на кръвната група и много други.
Всеки знае, че трябва да се предпочитат пресните и качествени продукти, да посяга често към плодовете и зеленчуците, но не всеки знае кои храни, консумирани заедно, са несъвместими. Още през 1367 г. древният китайски лечител Дзя Мин съветвал, да не противопоставяме природата на различните храни, поемайки ги едновременно, защото може да нарушим равновесието на вътрешните си органи.
Храни, които не бива да консумираме едновременно са: въглехидрати и месо, риба и прясно мляко, говеждо месо и кисело мляко, хляб и картофи, месо и риба, ориз и картофи, варива и кисели плодове, пъпеши с дини, портокали с банани, грозде и ягоди, тестени изделия и сушени плодове, най-много до три вида зеленчуци на едно ядене и др. Най-добре е да се консумират не повече от два вида храна на едно ядене. Консумацията на зеленчуци трябва да надвишава тази на плодовете, а съотношението на суровите към термично обработените ястия да бъде 3 към 1.
Винаги яжте плодовете преди основното ядене. Консумирайте малко, но разнообразна храна. Пийте много течности - минерална вода, зелен чай, прясно изцедени плодови сокове и др. в количества не по-малки от 2-2.5 литра дневно. Не случайно в китайската философия водата е първия от петте основни елемента на Вселената. В древността водата е била не само част от храната, а важно и ефективно лечебно средство. Често обезводняването на организма води до фатални последици.
Действително без храна човек може да оцелее и две седмици, но без да пие вода не може повече от няколко дни. Водата улеснява храносмилането, пречиства организма от отпадъци и прави кожата еластична и гладка.
Трябва да се съгласим с думите на известния френски диетолог Жак Фрикер: „Внимавайте за това, което НЕ ядете.” От съществено значение е да умеем да съчетаваме в храната си поемането на белтъчини, въглехидрати и мазнини в нужната пропорция. Въглехидратите хранят мозъка, белтъчините забавят скоростта на усвояване на въглехидратите, а мазнините спомагат за изработване на хормона на доброто настроение и за регулиране хранителните вещества в кръвта.
Препоръчително е белтъчините и мазнините да се консумират през деня, а въглехидратите вечер. Храненето е оптимално, когато необходимото ни дневно количество калории приемаме чрез 30% мазнини, 50% въглехидрати и 20% белтъчини.
Научно е доказано, че по-голямата част от болестите в организма ни са причинени от неправилно хранене, а печалният рекорд по смъртност от инфаркт също се дължи на погрешно хранене. За рационалното и балансирано хранене от изключително значение е КОГА да се храним.
Отговорът е: само тогава, когато действително изпитваме глад. За съжаление, за много хора навикът да си похапват нещо, когато са пред компютъра, телевизора или книгата, е станал начин на живот.
Храненето, когато не сме гладни, претоварва храносмилателната система и допринася за образуването на допълнително количество токсини в организма. Най-доброто време за закуска е до 8 часа сутринта, за обяд - до 12 часа и за вечеря не по-късно от 19 часа. Особено нездравословно е храненето непосредствено преди лягане.
В древността храненето е било свещен акт, хората са се хранили не само за да задоволят чувството си за глад, а да направят живота си спокоен и хармоничен.
В Япония в дзен манастира, в който прекарах известно време. се научих да ям малко и просто. Монасите ядяха веднъж дневно - на обяд - предимно ориз. Храната се сипва в съдове от дърво. които всеки носи със себе си. Преди храна се отправят мисли към починалите близки хора и всеки отделя за тях седем зърна от своя ориз. Храненето преминава в пълна тишина. като желанията за сипване на допълнителна порция се изразяват със стискане на ръце или потриване на длани. Задължително се изяжда всичко, което е поднесено и всеки измива съда си с топла вода. По време на ядене не се поглъщат никакви течности.
От: „Как да постигнем Ян-Шън-Шу или Изкуството за щастлив, здрав и дълъг живот“, Дик Дерик, изд. „Хермес“, 2019 г.
Картина: The bananas(1891) by Paul Gauguin; chinaoilpaintinggallery
