Той работеше като вол и бе най-добросъвестният сред писателите | Гюстав ФЛОБЕР

Великите за великите

(Portrait of Gustave Flaubert, circa 1856, by Eugène Giraud)

В тази глава, в тази голяма глава със сини очи – в нея живееше целият свят от началото му до наши дни. Този човек бе видял всичко, всичко бе разбрал, всичко бе почувствал, всичко бе изстрадал – и все във висша степен.
Ги дьо МОПАСАН, 1890

Какъв изумителен работник е този Флобер! Той е готов да изсече цяла гора за едно чекмедже на своята мебел!
Александър ДЮМА

Той работеше като вол. Флобер завинаги ще си остане образец на търпение, мъжество, строгост към себе си и честност. Той е най-добросъвестният сред писателите.
Анатол ФРАНС, 1887

Флобер – последният от художниците – е мазан като великан. Той все още играе с героите си и се смее като езичник – подобно на викинг с гноми. Изпълнен с невероятно дълбоките интереси на варварин, той възбужда уплаха с внезапни реакции на чувствата. От всичко това, а не от обикновена жизненост, се роди реалистичният роман.
Хайнрих МАН, 1910

Фразата на Флобер пее, крещи, звучи яростно и звънко, като тръба, като обой, прелива се като виолончело, нежи се като цигулка, ласкае като флейта.
Ги дьо МОПАСАН, 1876

Вие принадлежите към тези планински хребети, които се разтърсват от всички бури, но които нищо не е в състояние да съкруши.
Виктор ЮГО, 1857, в писмо до Флобер

Той е син на Апулей, син на Рабле, син на Лабрюйер, син на Сервантес и брат на Теофил Готие, родството му с Балзак е много по-слабо, отколкото предполагат, и още по-малко е то с философа Стендал.
Ги дьо МОПАСАН, 1876

Бихме определили Флобер с едни думи – гениален… провинциал.
Едмон и Жул дьо ГОНКУР, 1862

Флобер прилича на поток, който се уталожва… това е един канал, който върви.
Едмон и Жул дьо ГОНКУР, 1864

Светецът на романа е Флобер.
Хайнрих МАН, 1910

Четете Балзак, Флобер, Мопасан – това е задължително, като евангелие.
Максим ГОРКИ, 1911

Гюстав Флобер е цял в своите книги. Безполезно е да бъде търсен някъде другаде.
Емил ЗОЛА, 1857

Гюстав Флобер – великан с детска наивна душа.
Емил ЗОЛА, 1875

Флобер не се е борил, той само е презирал.
Хайнрих МАН, 1915

Не познавам човек, който би заслужил повече името на художник от Флобер – целият му живот бе посветен на изкуството.
Емил ЗОЛА, 1875

Гюстав Флобер бе способен и на ненавист, но ненавиждаше той една само човешката глупост… Глупаците бяха лични врагове на Флобер, които той жадуваше да съкруши.
Емил ЗОЛА, 1875

В литературата Флобер бе представител на аристократичния интелектуализъм, който е политическо течение.
Хайнрих МАН, краят на 20-те години

Флобер е преди всичко художник. Това означава обективен писател.
Ги дьо МОПАСАН, 1876

Той тълкува талмуда като истински равин, евангелието – като свещеник, библията – като протестант, и корана – като дервиш.
Ги дьо МОПАСАН, 1876

Флобер притежава рядко качество – умереност. Той намира главната черта, червената нишка, характерната подробност – и това е достатъчно, за да стане картината незабравима.
Емил ЗОЛА, 1880

Той прекарваше край масата дълги часове, без да се помръдне, като работеше упорито над своята ужасно трудна задача и приличаше на търпелив и старателен великан, който си поставил за цел да постои пирамида от топки за игра. Впечатлителен, с вечно възбудена нервна система, той се сам оприличаваше на човек, от когото са одрали кожата и който трепва от болка при най-слабото докосване…
Ги дьо МОПАСАН, 1876

Наивен си остана той до смъртта. Този толкова проницателен и тънък наблюдател, сякаш умееше да вижда само отдалеч живота. Щом само се докоснеше до него, щом само работата засяга и близките му съседи, като че ли пелена му падаше пред очите.
Ги дьо МОПАСАН, 1876

Гюстав Флобер бе много добър. В него имаше някакъв изумителен запас от ентусиазъм и доброжелателство към хората.
Анатол ФРАНС, 1887

Една страст – любовта към литературата – запълваше докрай живота му до последния ден. Той обичаше литературата със страстна, единствена, всепоглъщаща любов.
Ги дьо МОПАСАН, 1876

Изображения: en.wikipedia.org; Gustave Flaubert, circa 1860; carte-de-visite portrait by Étienne Carjat, The New York Review of Books

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност