Да ограничаваш артист е като да убиеш новородено ~ Егон ШИЛЕ

„Всичко е мъртво, докато не оживее.“

Egon Schiele (1890 ~ 1918)

Когато нацистите идват на власт забраняват творчеството на Егон Шиле, заедно с това на учителя му Густав Климт. И това е нормално – тоталитарните режими не търпят свободния дух. Така е с всички велики творци – талантът се опълчва на канона, бездарието го величае.

Егон Шиле се смята за най-яркия представител на австрийския експресионизъм. Макар че напуска този свят само на 28 години, оставя произведения с толкова характерен индивидуален отпечатък, че е невъзможно да се сбъркат с ничии други.

Започва обучението си в Института по изкуства и занаяти във Виена, но усеща, че вместо да развива таланта му, учебното заведение го ограничава. Решаваща за него като творец е срещата му с великия Густав Климт през 1907 г. Климт, впечатлен от младия художник, дори разменя част от рисунките си за част от неговите. Двамата художници изграждат изключително тясна художествена и лична връзка.

Акцентът върху голото женско тяло е обединяващ в произведенията им, но разликите между тях са съществени. Докато Климт се фокусира върху чувствеността и образността на един отиващ си свят на разкош и аристократизъм, мотивацията на Шиле не е само в еротичното, а в измъчващия сексуален нагон, унищожаващ всякакви табута.

И двамата творят във времето, в което психоанализата тръгва по света, и за наблюдателното око не е никак трудно да открие тази връзка, особено в творчеството на Шиле.

Вероятно под негово давление Егон решава да напусне Академията едва на третата година от обучението си и основава Нова Арт Група, заедно със други свои недоволни състуденти.

Това е времето, когато благодарение на Климт, Шиле среща други светила – Едвард Мунк и Ван Гог, при това на свои изложби.

Свободата, която получава след напускането на Академията, му дава възможност съвсем на воля да изследва най-интересните за него теми, а именно човешката форма и човешката сексуалност.

Pair embracing, 1917

Two Women

Това, разбира се, му навлича немалко проблеми. На обществеността в малките населени места, където предпочита да живее художникът, никак не се харесва, че той наема млади момичета, за да позират за картините му. Освен това студиото му се превръща в свърталище на млади престъпници.

Това води до ареста му през 1912 г. с обвинение в съблазняване на младо момиче. Полицията иззема повече от 100 негови рисунки, като нарича изкуството му порнографско.

В съда обвиненията за прелъстяване отпадат, но го признават за виновен в излагане на показ на еротични рисунки на места, достъпни за деца.

В съда съдията демонстративно изгаря на пламъка на свещ една от „непристойните“ му рисунки.

Шиле прекарва 24 дни в затвора, като използва това време да твори. Създава серия от 12 рисунки, изобразяващи мъките му на това грозно място.

През 1915 сключва брак и въпреки избухването на Първата световна война и мобилизирането му като писар (тъй като се слави с красивия си почерк), той не спира да рисува. Творбите му показват зрялост на артист, който упражнява абсолютен контрол над таланта си.

Участва в 49-тата изложба на Сецесиона, където жъне небивал успех и се превръща в търсен художник. Следват още много изложби и артистични успехи.

Но всичко това бива без време прекъснато от Испанския грип, който през 1918 г. стига и до Виена. Болестта отнася бременната му в шестия месец съпруга, а три дни след това и него. Той е едва на 28 години. Тези последни три дни прекарва, скицирайки младата си жена.

Днес картините му се намират в галерии и частни колекции на петте континента. Най-голямата колекция с повече от 200 негови произведения е събрана в Leopold museum във Виена.

Self Portrait with Raised Bared Shoulder, 1912

Да ограничаваш артист е криминално престъпление. Това е като да убиеш новородено.

Не отричам, че съм направил рисунки и акварели с еротичен характер. Но те винаги са произведения на изкуството. Няма ли творци, които да рисуват еротични картини?

Вярвам в безсмъртието на всички същества.

Всичко е мъртво, докато не оживее.

Наблюдавам предимно физическото движение на планините, водите, дърветата и цветята. Всичко навсякъде наподобява движенията на човешкото тяло, които са същите като импулсите на радости и страдание в растенията.

Всички красиви и благородни качества са обединени в мен... Ще съм плод, който ще запази вечната жизненост, дори след изгниването си. Колко ли велика трябва да е била радостта ви, за да ме родите?!

Lovers, Self-Portrait With Wally, c.1914-1915