Философ, който възприема абсолютното през погледа на атеиста и споделя "Върховното изпитание на волята не е смъртта, а страданието". Критичният поглед и възгледи отреждат на Левинас заслужено място сред големите мислители на нашето време, а темите за отговорността и правото на другия, чертаят нова скица на човешкото общуване и живота на съвременните хора. Следващият откъс е част от статията му „За уникалността”, 1991 г.
Но съвестта на европееца не е спокойна в този час от модерността, така естествен за Европа, защото е час на равносметките. Нечистата съвест в края на хилядолетията, възславящи Разума - триумфиращият Разум на познанието; но също нечистата съвест в края на хилядолетията на братоубийствени политически кръвопролитни борби, на империализъм, който е всеобщоприет, на човешко презрение и експлоатация, чак до този век - на две световни войни, на подтисничество, на геноциди, на холокоста, на тероризъм, на безработица, на непрестанна бедност на Третия свят, на безпощадните доктрини на расизма и на национал-социализма, та до върховния парадокс, където защитата на личността се преобърна в сталинизъм.
Винаги ли разумът успява да убеди волята? Дали винаги желанията са практически разум, щом като остават неразкаяни в култура, където триумфиращият разум на науките одушевява самата история и не бива да допуска в нея никакъв паралогизъм? Европа има нечиста съвест и предизвиква съпротива, докато се поставя под въпрос нейното централно положение и превъзходството на нейната логика, докато се екзалтира - до върховете на своите университети - от мисли, които в друг случай биха минавали за примитивни, ако ли не за дивашки.
Оспорване от самата Европа на собствената й привилегия да философства, която именно трябва да й осигурява нейното спокойствие! Не е ли заплашена Европа от социалната неудовлетворителност на самата своя истина, от науката, която в своя апогей застрашава човешкия индивид в неговото "съществуване като същество", чиято проблематичност, положена още в Древна Гърция, събужда и прояснява философията на Европа?
Но тогава необходимо е също да се пита дали тези елементи на нечистата съвест не са вече откровения и порицания за европейския тип хуманност, доколкото тя придава на човешкия индивид значение, което не е само елинско, колкото и елинското значение да е необходимо като послание в определено време. Има пукнатина в универсалността на теоретическия разум, който иска да пресъздаде целия универсум в самосъзнанието. Тази пукнатина се появява отрано в "Познай себе си!", но тя свидетелства за призив, идващ от дух, в който любовта към мъдростта не изчерпва цялата власт на любовта, нито дори нейната изначална власт.
Снимка: wikimedia.org, заглавна - фотограф Ulf Andersen, photo.gala.fr
